23 май 2013, четвъртък

Крафт със синичко

 
Една момичешка картичка в не съвсем момичешки цветове, с която искам да поздравя още една днешна рожденичка - голяма работливка! Да си жива и здрава Ани, и намираш повече време за готини разходки из планините вместо да висиш пред пулта денонощно.
Напоследък се опитвам упорито да правя еднослойни картички, или поне да работя директно на основата, но не е за мен това... Аз редовно изцапвам гърба на картичката докато я довършвам, или пък правя нещо, което ми се иска да изтрия а няма как... друго си е да си работиш на отделен картон, който да лепиш върху основата.
Тук опитах да ембосна едни точки ( фонов печат от Мигито).  После се намеси Мартин и го мина отгоре с дистрес Орех - съответно стана доста тъмничка картичка. Аз предварително бях определила цветовете да са синьо и кафяво, но ми отне няколко часа докато измисля как да я довърша. Слагах цветя в синьо, те пак се сливат с крафт картона, после слагах ръкопис в бяло, малко да просветне....накрая направих цвете от боядисани вестници, добавих и един таг с малко дантела и това е финалния резултат. Дано да си я хареса мацката.


Предизвикателства/Challenges:  

за Фотографията


Още от много малка съм фен на фотоапаратите. Всеки път като видех красива гледка, изпепеляващ залез, интересно цвете, вместо да си кажа - Ех да можех да го нарисувам, аз си казвах - ех, защо нямам сега фотоапарат. Така де, реалист съм що се отнася до собствените ми възможности. Но пък се пробвах да работя в едно фото, почти две години изкарах в успешни или не опити да снимам хора за документи. Понаучих доста за техниката и до там. Разбрах, че е едно доста скъпо и зарибяващо хоби, но може би някой ден......
Дотогава ще се възхищавам на хората, които умеят да снимат - един от тези хора е Хера, която беше моето вдъхновение за тази картичка.
Честит рожден ден, Херич!


Предизвикателства/Challenges:  

22 май 2013, сряда

Голяма и мъжка

 

Това е една доста голяма (20/15 ) и определено мъжка картичка. За да бъде направена съсипах една готова, стандартна отпечатана картичка, защото колежката, която ми я поръча си я донесе и каза - искам ей тия неща да ги има (китара и  мотор),  ма картичката да е по-различна, по-раздвижена, да има и едно пате залепено, че много го харесвам...освен това той обича и фотоапарати.... пък да има и сърца... и нещо за четенето...пък и да изглежда правена от тебе....
Супер "лесна задачка", няма що.
 Почти се бях отказала да я правя, но пък после ми дойде музата за картичка тип колаж, каквито обожавам, но напоследък почти не съм правила. Изрових разните му елементи (в офиса я правих, носех основно неща в кафяво и синьо, че такива бяха първоначалните изисквания) и включих силиконовия пистолет. Леп от тук леп от там, малко дънки, стара книга, татуировки и готово... имаме си мъжка картичка за фен на мотори, китари, фотоапарати! 
Мисля и той си я хареса - снимката на картичката е от него, че аз не успях да я снимам.


Предизвикателства/Challenges:  

21 май 2013, вторник

За приятелка

 

Нощ е. Лежа в леглото с температура и зверски гърлобол, явно в резултат на любвеобилните целувки, които получих тези дни от болната Евичка. Не си намирам място и ставам. Часът е два след полунощ...Правя си чай, вземам два бързи нурофена и чакам да ми спадне температурата. Някак си не върви да гледам в една точка докато стане това. Като един истински крафтър, започвам.....познайте какво. Кой каза картичка?
Неееее не познахте. За това ми трябва свежа глава за да измисли нещо интересно. Аз реших да довърша няколко покани. Там поне е лесна работа - дизайна е фиксиран, само чиста проба физически труд без много мисъл. Докарах ги до 10, свалих температурата и се върнах обратно в леглото да си доспя. Днес кретам на работа, но в главата ми се върти еретичната мисъл довечера да сглобя нещо различно. Прави ми се.
п.с. А картичката, която ви показвам беше правена за приятелка, вървеше подарък с печат на слънчогледи ( този от картичката), но я забравих и не я подарих. Сигурна съм, че скоро в БГ-крафт пространството ще се появи по-сполучлива картичка със същия красив слънчоглед.


Предизвикателства/Challenges:  
Simon Says - Flower Power   
Make My Monday Challenge- Yellow and green

20 май 2013, понеделник

Цветно

Поредния среднощен поздрав от мен.

Правя много неща напоследък, но не успявам да стигна до блога за да ви ги покажа....Слънчогледовата история се разказва на бързи обороти - готова съм с поканата за кумовете, 1/3 от поканите, пликовете, украсата на чаши, свещи и шампанско и повече от половината подаръци за гостите. А до сватбата остават точно 53 дни :)


Ще ви покажа избрани неща тези дни, но засега да разнообразя с поредния син мак...Някой ми каза, че маковете били червени :), но  аз явно съм се заблудила по тоз въпрос.
 

Другата картичка е синьо-лилава -  много е яко това дистрес мастилце - солен океан, голям фен му станах -  и в нея най-забележителното е шева отдолу. Изкарах шевната машинка за да шия възглавничка за халките ( добре де, признавам - аз само и избърсах праха от кутията, идеята беше любимия ми мъж да ушие възглавничката)  и понеже конеца беше син, викам да ударя един тигел по картичката, която работех. Тигела очаквано е крив, накъсан, и смотан какъвто може да е само моя начин на шиене, та дори и няколко пеперуди накацаха за да проверят как може да съм толкова зле :) но това е положението. Добре че не ми падат често копчетата, че иначе и тях щях да лепя със силиконов пистолет вместо да ги шия. 
Предпочитам "шева" в първата ми картичка - фалшивия такъв, направен с химикалка.


Предизвикателства/Challenges:  

17 май 2013, петък

Хвърчила

 


Задачката в този случай беше проста – бебешка момчешка картичка. Проста, проста – колко да е проста….замислих се бая и освен на синьото, реших да заложа на шареното, пъстричко, цветно и детинско – то взеха че се сглобиха от само себе си няколко хвърчила. Винаги съм искала да си направя хвърчило, дори и сега като си затворя очите го виждам: жълто-оранжево, нали е другарче на слънцето, със синьо зелени фльонги по опашката за да си го разпознаят облаците и да се върне все пак при мен на земята.
Въпреки, че обикновено бягам на далече от  такива „клишета” все пак си имам няколко особено любими – хвърчилото като израз на детското, балон като свободата, бутилката в морето – които обичам да използвам в картички.
А вие? Какво мислите за клишетата в живота? Омръзнало ли ви е да ги срещате под път и над път?
Белите гълъби летят само над младоженци...
Париж е града на любовта...
В Чехия пият бира....
Разголена гърдеста мад...ама рекламира гуми...
Ферарито е червено...
Четирилистните детелини ще ти донесат щастие....
Розата е символ на любов....
Щъркелът и бебетата….
и още много такива

Предизвикателства/Challenges:  

16 май 2013, четвъртък

Къщичка от "Къщичката"


Зъъъъъррр. Телефона е. Шефа.Ужас. Какво пак???
"Искам вика да си поговорим за една Къщичка?!?!!!?
Айде сега - пак някой нещо му е разказвал за глупостите, които пиша из личния си блог. Тъкмо отварям устата да протестирам и той заговори преди мен:
Та, искам значи да те помоля да направиш една къщичка. Единия от колегите-управители е новодомец и рожденик и  искаме за подарък да му връчим малка картонена къща пълна с парички да си напазарува нещо за вкъщи
Отдъхнах си.Това звучи като възможно за реализация.
Докато шефа каканижеше от другата страна на жицата - " да има покривче, червеничко, и прозорци, и пердета, пък ако може и градинка",  аз се отплеснах да мисля от какво точно да я направя тази къща.
Ми от картон, от какво друго. Ето и самия процес: