сряда, 22 май 2019 г.

Мадама в розово, поднесена с бира.

Денят е сряда, часът 1 на обяд, а аз безсрамно пия бира с крака, качени  на масата. Трябваше ми точно един ден блажено мързелуване за да се върна към живота и да ми се прииска да споделя това в блога си. Рядко ми се случва (да не кажа, че е за пръв път) да се поддавам така  на стреса и напрежението,както през изминалите 3 седмици. През главата ми минаваха  мисли за инфаркт на 40, а острите бодежи в сърдечната област хич не ме успокояваха. Обикновено в такива моменти намирам утеха в хобито си. Така опитах да направя и  сега -   за два дни 5 картички и едно платно, всичките в любимите ми нюанси на розово. Но ви призная  не ми доставиха обичайното вътрешено равновесие. Може би вече съм възприела една рутина в творчеството, която да не размърдва ума ми в такава степен. Време е за нови предизвикателства явно.
Споделям ви микс медия платното, което ми е най-на сърце.
И наздраве, специално за работещите днес ще си отворя нова бира.
Предизвикателства/Challenges:  
Simon says stamp Monday challenge- https://www.simonsaysstampblog.com/mondaychallenge/?p=16495

КФ391 - Микс медия в нашите картички и декорации - http://cardsaddicted.blogspot.com/2019/05/391.html?m=1

неделя, 19 май 2019 г.

Албум за бебе Борис

Направата на албум винаги ми отнема по-малко време от споделянето на снимките по него. Имам куп албуми за приятели, които си останаха непоказвани тук. Но този, за малък сладък Борис, ще го споделя. Различни нюанси на синьото, точки, чертички, нежност и любов - това е, което го описва с едно изречение.






 
Този син албум е съвсем в унисон с майското предизвикателство на Картишок, където ви мотивираме да ни показвате едноцветни проекти.


Предизвикателства/Challenges:  
Simply Create Too - MAY No. 149 -  ANYTHING GOES 

Crafting-With-Friends - M (last Fri), 3E - No. 3 -  ANYTHING GOES

вторник, 14 май 2019 г.

Майски драсканици

Май месец е щур и различен. Но и цветен и различен, шарен и пъстър и събужда в мен желание за нови и позабравени стари дейности. Съчетанието от слънчице, мирис на нова трева и цветя ме кара да мечтая за живот, по-близък до природата. С една дума - искам да се въргалям на някоя полянка с моливи и боички под ръка. Засега  практикувам тези желания разделено- снимам поляните отдалече, а рисувам криво ляво на бюрото.



Това са някои от по-сполучливите ми опити, които се осмелявам да споделя.

Предизвикателства/Challenges:  
Simon says stamp Monday challenge

петък, 10 май 2019 г.

Понякога съм бяла

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла
да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!

Петя Дубарова 

Обожавам тези стихове. И често ги цитирам. Да, понякога съм бяла и добра, усмихната и позитивна. Но понякога съм сива, изморена и обезверена.  И тогава имам нужда да заредя батериите и да върна цвета в ежедневието. Много се пише и се говори напоследък по темата как да преборим стреса, как да почиваме, да се изключваме от забързания ритъм на деня. Йога, танци, диета, градинарство, разходки, бойни изкуства, кулинарни предизвикателства и разбира се различни видове арт терапии се спрягат за най-доброто лечение. Аз самата се вълнувам много от темата защото:
А. Постоянно съм под стрес и имам нужда от релакс 
Б. Занимавам се с провеждане на работилници където се учим да сме отпуснати и да мацаме смело
С. Интересувам се от арт терапии като инструмент за лечение на всякакви болежки
Тепърва съм наредила на нощното си шкафче куп книги по тези въпроси. 
Но що се отнася  лично до мен си, ето моите 5 начина да разчистя ума си като съм претоварена.

1. Чрез децата
Малката ми дъщеря е слънчева батерия. Когато ми е зле тя идва при мен, гушва ме и седи мирно. По невидими канали ме зарежда и ми връща усмивката, дори без думи. Сигурна съм, че и сина ми го умее, но вече е голям и не си хаби силите за глупости.

2. Чрез вода
Може да ви звучи несериозно, обаче дълъг топъл душ, под който седя и се плискам помага на всичко. Лекува и тялото и ума ми, позволява да подредя мислите си , проблемите да изтекат в канала, а аз да излязя от банята чиста и олекнала. Понякога с 30 лева за вода, но това е друга тема.

3. С книги
Обожавам да чета и се пренасям автоматично в друг свят. Толкова бързо забравям проблеми и напрежение и единственото, което остава да ме терзае, е кой е убиеца и добрия дали наистина е толкова добър, колкото се представя в първите глави.
4. С мацане , тоест боички и бял лист.
Правенето на проект като специална картичка, или албум, или друго целенасочено творение не ме разтоварва, даже напротив, натоварва ме понякога. Вярно, след като го завърша ми става леко на душата, но не и преди това. Но що се отнася до това просто да си мацам, бъркам цветове бои и ги размазвам с пръсти, това ме забавлява и разтоварва много.
5. Ходене на курсове и кръжоци. Много модерни се оказаха вечерите на чаша вино пред статив и боички. Всички сме художници и всички го можем - пропагандират учителите. Може би е от виното, може би е от атмосферата или от подбраните лесни задачки, но е факт че резултатите са доста добри. А чувството на добре свършена работа, с която излизаш от ателието е прекрасно.
Помага ми и правенето на еднотипни действия - рязане на зеленчуци за руска салата, скубане на вежди и друга растителност, дори рязане на едни и същи елементи до откат.
Тук е моментът да ви споделя и 5 арт дейности, които грам не ми помагат, когато съм изнервена, даже напротив, съвсем ме качват на черешата:
1.Плетене
2. Шиене на гоблени
3. Оригами
4. Оцветяване на картинки
5. Низане на мъниста.
В противоречие с по-горе написаното, въпреки повтаряемостта от действия в тези занимания, те яко ме филмират до степен да си говоря сама . Но със сигурност помагат много при друг типаж хора.
Изпуснах готвенето в класациите. За него ми е трудно да реша дали натоварва или по-скоро не. За градинарството мога само добри думи да спомена, но уви в градски условия няма къде да се практикува.
Този списък няма да има край ако се замисля сериозно. Но пък е време за спане, а експертите казват, че е важно да спим достатъчно, така че спирам дотук.
Ваша, под стрес:
Кати

събота, 16 март 2019 г.

За общуването лице в лице

Боледувахме малко тези дни и по този повод се търкаляхме до разни лекарски кабинети. Нищо сериозно, но достатъчно да се вкарам в размисли и терзания.
Ние с Ева (7 год) точно започнахме да четем (аз на нея, щото тя още срича) любимата ми детска книга "Тайната градина". Точно това висене ни даде удобен повод навсякъде да отваряме и да четем страничка след страничка какво става с господарката Мери и болния Колин. Потопихме се здраво в цветната тематика и ни беше такъв кеф!
Обаче! Изглеждахме като някакви бели лястовици в чакалнята на лекарите. Всички други майки/татковци с деца на възраст от 1 до 10 години седяха с телефони в ръка, а отрочетата им втренчено гледаха сменящи се картинки. Да, знам, много е трудно да се успокои мрънкащо болно дете. Знам че си готов на всичко за да е мирно и тихо покрай теб. Но чакалните бяха готини, с играчки в тях, с достатъчно място  за да си  говорите тихо с детето, или да си четете. Но никой с никой не си говореше. Това ме потресе и тогава, и сега.

 

Има някои тенденции, които се налагат в обществото и една от тях е в посока ограниченото общуване. 

Същото видях и в последствие, чакайки пред кабинет с големи хора. Въпреки няколкото часа закъснение на лекарката, никой не направи опит да размени с другия думи, да се разговори пък било то и за цената на тока или новата рокля на премиершата. Всеки си зяпаше в телефона, кой чатейки, кой гледащ филми, пишещ имейли или четящ книга. Ужас! 

Аз в този случай също си мълчах. И си водих записки в тефтера за новата публикация в Картишок.

Факт е, че дори и по телефона вече не говорим. 

Преди не ми стигаха 600 минути на месец, а сега какво - само писане по цял ден, дори и с колежката на съседното бюро върви нонстоп чат. И после, защо хората са самотни, не общуват със себеподобни? Но хайде, хората ги остави. Но за децата ми е думата.
Всеки ден подстрекаваме сина ни (почти 12) да излиза. Подканяме ме го да си покани гости, дори  и с приспиване. Без значение дали са момичета или момчета. Той ни гледа като стадо камили и ни вика да си гледаме работата. В днешно време не се счита за нормално да каниш гости у вас, да излизаш навън ей така, само да си поговориш с някого. Че нали може да си говориш с него по вайбър или фейсбук? А и какво толкова да си кажете, като всичко вече сте си написали?
 Може би съм изостанала. Със сигурност съм от старото поколение - на чавдарчета и пионерчета. Но пък обичам да си говоря с хората. Даже ме обвиняват, че съм твърде приказлива. Попадна ли на интересен събеседник не го оставям да диша и включвам турбооборотите, говорейки със скорост 100 думи в минута. Защото знам, че времето ми е кратко - ей след малко пак ще се скрие нейде в някоя "социална мрежа".

А писменото общуване не е като живото такова. Губят се нюанси, емоции, ако щеш сарказъм или ирония е трудно да проявиш в чат. Лесно се караш с приятелите, оставаш неразбран, напишеш нещо в пристъп на яд и лошо настроение, и хоп - дългогодишно приятелство потъва в забрава. А ако бяхте седнали да се напиете заедно - дори и да си размените груби приказки, на следващия ден всичко е забравено и простено.
Не спирам да се питам как да върнем нещата назад? Защото и аз съм в този кюп, и аз чатя повече отколкото говоря. Установих, че ако искам да кажа нещо на сина ми, по-добре да му го напиша в личен чат, за да ме чуе. Или най-добре да запиша кратко видео, че и четенето го затруднява, тяхното поколение съвсем през просото го подкараха.. Ние поне пишем,а  те направо снимат клипче, че ги мързи да пишат и четат. После броят кой ги е лайкнал и кой е обърнал палеца надолу, за да го блокират от листа с приятелите.... Ми то така и на пустинен остров да си живееш, горе долу ти е все тая. Чудя се само кога и женитбата и бебета ще почнат през интернет да се правят....Или може би съм изпуснала някои новости?

 
Предизвикателства/Challenges:  
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...