понеделник, 21 януари 2019 г.

Хванах гората /тефтер и оплаквания на една майка/

Ще показвам тефтер, моя си, служебен и горски. И ще пиша. Едно имах наум, друго възникна в тази седмица и не мога да заспя докато не го изпиша в несвързани обяснения.



 
Имам две деца - син на 12 и дъщеря на 7. Обичаме ги безкрайно, и аз и баща им и те го знаят. Старая се да им го казвам поне по веднъж на ден, а още по-често да им го показвам. Малката е гушлива, обичлива и още бебе - там драми нямам. Не и пука за училището, гледа на света като на чудна въртележка - днес едно, утре друго, важното е ти да се усмихваш. Чак се чудя как съм я родила такава. А после се сещам - тя е дете на баща си. Той е такъв ведър, кротък и добър. 
Баткото, там е ми е драмата. Там съм като влакче на ужасите в Дисниленд - от крайна гордост до срам и питане къде точно сбърках. Той твърде много прилича на мен - теле рогато е, устато е повече от мен и опасявам се твърде често ме имитира. При това не от хубавия ми профил.
Като беше първи клас, му казах че това ходенето на училище си е негова отговорност и да се оправя сам. Аз разбира се съм там да ми плаче на рамото / в първи клас плака само веднъж, че си няма най-добър приятел, с който да си е близък/ обаче аз домашни не пиша, не приготвям чанти и тн. Намесвах се, когато виждах проблеми, сменях занимални, исках и класа да сменя, но не ми достигна смелост, а знаех че е за по-добро. Той креташе от 1 до 4 клас с един рефрен, станал удобен за всички ни: "Много е умен, но много мързелив". 
Мрази езиците /казах ли ви, че е като мен/ и може да издаде тънка книжка по предприемачество, както и по българска военна история. Вманиачава се на всякакви теми / на мама детето/, но после му минава - химия, история, оръжия, детективи, готварство.  Най-добрия му приятел беше момиче - винаги само по едно, добра ученичка при това /надявам се, че не е преписвал домашни от нея/
Вече е 5 клас. Успях, с инат и нестихваща вяра да го преместя в ново училище. Вярвам твърдо, че е за добро. Но за негов лош късмет - в езикова паралелка. Не му стига английския дето мрази, а сега и немски има да мрази. Шанс. Според мен единствения начин да му влезе все нещо в главата /съдейки по опита с мен самата/ е като няма избор дали да го учи или не. Вече има приятели в училище. Толкова им се радва, че става всяка делнична сутрин в 05:50 и отива в училище преди 7, макар че са от 07:20. Не ме буди сутрин, сам си приготвя раницата, закуската, чая, кутията за училище и излиза тихично за да не ни пречи. Дете слънце - как да не се гордея с него.
Обаче не учи. Грам. Не отваря тия пусти учебници, дори и когато знае, че ще има класно. Наредил е едни оценки - по немски например 6,5,2,3,6 Това нормално ли е - все едно ги колекционира? Аз през живота си двойка не съм виждала, а той - в 5 клас вече има. Че и тройки, четворки по български език. Кошмар. Страдам и се срамувам в ъгъла вместо него. Един приятел предлага да идва да го бие веднъж в седмицата. Щото е ясно, че нито аз, нито баща му сме привърженици на такива радикални мерки. Ума ми не го побира - що така се случва. Че си ги заслужава, заслужава си ги. Аз даже и по-малко бих му писала, като го виждам, че нищо не ще да учи. Само проекти го влекат - там се хвърля да търси информация и да я прави красива. Но то щото е лесно да принтнеш нещо от уикипедия и после с на мама боички  печати да го направиш красиво. 
Викам си - ще се примиря, явно ми се е паднало по-тъпичко дете. Толкова си може милия, какво да го мъча. После сядам с него да решаваме задачи и виждам, че може. Просто няма тренинг и не чете и не решава задачи. Като се скарам за оценките и той веднага ме репликира - какво толкова, винаги си казвала, че оценките не са важни. Факт. Все го повтарях от 1 до 4 клас, но сега вече е различно. 
Заплашвам го. Ще станеш готвач като не учиш. Супер, ми отговаря той и ми спретва тристепеннно меню за вечеря, авторска салата, домашно направена паста и пухкави тофи кексчета за десерт. Дъвча и си удрям главата в масата. 
Опитвам по друг начин. Колко има най-добрия ти приятел. И той 4. Пфууу, а момичетата в класа? Отговор: "ти си ми казала да не се сравнявам с другите". Туш. 
Може би проблемът не е в него / така твърдят и приятелките ми, аз съм била твърдоглава и съм го възпитавала на въпреки, да бъде критичен към системата, да мисли, да има собствено мнение и тн. глупости/? То няма лошо, но за да разбиеш системата трябва добре да я познаваш. А той това не го е усвоил още. 
Факт е, че имам една глобална грешка в неговото възпитание. И тя е, че не го научиш да помоли за помощ, когато има нужда. Ще се инати, ще се прави, че не му пука за оценки и класни, и няма да дойде да каже, не ги разбирам тези омоними, помогни. То и аз трудно ги разбрах, побърках целия офис с тях - научиха ги всички, насън да ги бутнеш ти рецитират примери. Но не можехме да се явим вместо него на класното по БЕЛ и да изкараме повече от 4. Срам и позор. 
Сега имам поредна нова тактика. Ясно ви е, че дистанционното за телевизора, таблета и картата за интернета са му отнети. Дори телефон слушалка нокия съм намерила, да му взема и телефона при следващата тройка или четворка. Но сега наех учителка. А той ще плаща за частните уроци от собствените си пари. Които иначе стоят на сметка в банката и не се пипат за нищо друго - да  си има. Казах ли ви, че е като мен - управлява финансите си с твърда ръка и мрази да губи пари? От него зависи колко точно ще отидат в джоба на учителката. А дали тя ни помогне поне по един от предметите, надявам се.
Имаме и една съществена разлика ние двамата със синчето. Аз ненавиждах часовете по музика, рисуване и физическо. Трябва със закон да забранят оценките по тези предмети. А той ги обожава - има по 6-7 шестици и по трите, плюс бившото Труд и творчество, както и да се казва сега. Все пак той може да шие, да плете, да готви, да забива пирони, да прави къщички на дървета, картички, албуми, да използва трион и бормашина, да отпушва канали, да декорира партита, да рисува по лицата на децата и по торти, да прави паста, да сглобява контакти, да цепи дърва... и какво ли още не. Гладен няма да остане, надявам се. 
И за финал, понеже темата няма край , ще ви споделя един друг ученик какво е написал за системата. Само ми дава повед още повече да се замисля. Някой някъде бърка, но кой ли е?

Кати, теле, инат, объркана майка на тийнейджър по-висок от мен.
Споделено от ученик .... От нета ...
Аз съм ученик.Вдигат ме преди изгрев. На училище пристигам преди родителите ми да стигнат до работното си място и си тръгвам , след като те са си тръгнали и често се прибирам след залез. Не пия кафе за разсънване.Възрастните си имат ергономични офис столове , а аз твърд нар , който деля с още един ученик. Получавам много по-често суха храна , отколкото сготвена. А когато е топла - не си я избирам . Нито каква , нито колко.
В нашата стая сме двадесет и пет човека на площ от тридесет и пет квадратни метра.Всеки от нас има на разположение около 1, 2 квадратни метра , за да преживее десет от четиринадесетте си часа ден. Често някой неволно събаря вещите ми. Имаме си общ възрастен. И него си делим между всичките двадесет и пет души. Така учителят има време за мен най-много 10 минути на ден / но това ако правя бели, иначе не чувам името си с дни/. Възпитавам се сам , докато гледам белите на лошите ученици.
Личното ми време за девет часа и половина е не повече от два часа , в което не мога да си избера стая , място или положение на тялото. Просто през това време не съм длъжен да мълча и да стоя неподвижно.
Дали съм агресивен? Не знам , но съм уморен. Уморен съм от възрастните и техните правила. Тези правила са ми твърде тежки за спазване. И съм самотен. И съм объркан , не разбирам.
Когато съм дете искам да имам майка до себе си. И свой дом. Поне толкова .И топла храна по мой избор. Спокойно и малко училище. Място за игра и да тичам.
Много ли е?
Източник: facebook.

Предизвикателства/Challenges:  
Love 2 Create Challenge #1 - Anything Mixed Media Goes 
Simon Says Stamp (Monday) 
Картичкофурийско предизвикателство 383 - Дърво /имам само листата, но Мари, ти ще си представиш останалото, а аз ще се постарая да направя и картичка с дървени мотиви/

събота, 12 януари 2019 г.

Да рециклирам или да купувам, това е въпросът

Рециклирането е  тема, която  под различни форми занимава съзнанието ми в последната година. Повод да напиша най-сетне нещо публично по нея, е една статия, на която попаднах днес. Ще я прочета на децата си и ще я подложа на дискусия в семейството, за да видим какво точно можем да си вземем като урок от нея. 
Тази мания да се купуват нови и нови неща, винаги да има нещо, което ти трябва, не подминава и мен що се отнася до крафт материалите. Да пазаруваш с настървение, да искаш и това печатче, и онази щанца, и другото блокче хартия, води до там, че се затрупваш с неща, които някой ден..... може би... ама те ще ти трябват, ще стимулират креативността ти, ще ти дадат възможност да направиш най-уникалните и готини проекти... не можеш без тях... Толкова ми е познато - стая с неща имам, и винаги имам какво ново да искам да си купя. А дори и когато нямам списък, достатъчно  да потърся, ама упорито, да разгледам сайтове, магазини, блогове на любими автори и ето - веднага си набелязвам неща, които трябва! на всяка цена да имам. Оправдавам се, че ми омръзва да ползвам все един и същ печат, че съм зациклила и не мога да измисля нещо ново, или просто, че съм заслужила с нещо да се възнаградя. 
Истината, що се отнася до мен самата е, че колкото повече неща имам, толкова по-малко креативна съм. И разбира се толкова по-малко неща ползвам. А като не правя,  тогава поне да напазарувам нещичко ново..... и така става омагьосан кръг, нали? 

Много пъти сме дискутирали във фейсбук групите, че купуването на крафт материали е съвсем различно хоби от използването им. И съм абсолютно убедена, че си е така. Индустрията бълва непрекъснато следващи и следващи материали, всички те са по-съвършенни от предишните и макар предишните също стават, то новите да видиш какви уааау технологии ползват.....Стандартния капан, в който ние, потребителите се хващаме всеки ден. А интернет прави нещата още по-лесни. Вместо да се обличам, да излизам навън в студа, аз си седя пред компютъра, пия си кафенцето и с цъкането на два бутона се сдобивам с пълна кошница "неща". А дали ми трябват, дали ще ми вършат работа, ще му мисля като ги доставят. Замислете се - ако трябва да излезете, обиколите половин София (или Англия) за да получите точно тази щанца, колко от вас шяха да го направят, вместо да хванат чинно ножичката и да си го изрежат на ръка?
Но пък прогресът е за това, нали? Защо да не се възползваме от съвременните улеснения на живота? И без друго нямаме време за нищо, всяка секунда, която можем да си спестим, е добре дошла.
 В работата, да. В бизнеса да. Но в изкуството? Не прави ли това нещата по-безлични, по-равни, лишени от творчество? 
Няма еднозначен отговор. Доказано е, че с качествени, наистина качествени материали почти няма как да сбъркаш и да направиш грозен проект. Толкова добре са измислени, че и дете може да работи с тях. И затова са ми скучни.... колкото и да са красиви.... обиждат ме някак, на елементарна и плоска ме правят.....но това съм аз - все гледам да съм с рогата напред. Не обичам да ходя по утъпкани пътеки, обичам да си удрям главата в стената с надежда да направя малка дупчица в нея, вместо да мина през широко отворената врата. 
И все пак използвам в много голяма степен предимствата на днешния свят. Купувам си всички инструменти, които улесняват живота ми в частта рязане, мерене, сгъване - тоест, техническите работи, които не са ми никак любими. Обичам печатите, мастилата, боите, стенсилите, защото с тях всеки път ефектът е различен, дори и да искаш да го направиш един и същ. Напоследък купувам и бая щанци - нещо, което се бях зарекла да не правя. Оправдавам се с детските работилнички, които правя в Ателието на Картишок. Но виждам, че и децата не ги избират, когато трябва да направят картичка. Поне не и преди да ги разкрасим с печати и бочки. Това показва, че и тук има място за творчество, стига да намеря време..... А и те позволяват да използваш отново ненужни листове хартия, остатъци от експерименти с печати и просто оцветени с боички листове. Което ни връща на първия въпрос за рециклирането. И купуването. И използването повторно на нещата. И кръгът пак става омагьосан. Да купувам за да рециклирам? Не е ли това поредния капан?

петък, 4 януари 2019 г.

За думите

В главата ми често се въртят думи и мисли, гонят се из празното пространство и ме тормозят, така че не мога да заспя до късни доби. Не обичам да ги споделям из фейса, струва ми се, че там и без друго е пълно с ненужни думи, които отминават и не докосват никого за повече от секунда две. Най-често си ги пиша в тефтера, така и не виждат бял свят, но пък сега съм решила, че този блог е за моите  си неща и малко упражнения по мислене няма да му навредят.
Първо става дума за думите. 
Тази тема ми е толкова болна, особено в ден като днешния, когато проверям петокласника и сричам с първокласничката. И двамата плямпат много, но с писането и четенето са скарани. Не мога да проумея защо и как се случи това, приемам го като лична обида. Аз, дето и до ден днешен чета минимум по 1 книга на седмица, която обожавам книгите, да търпя сричащи и нежелаещи да четат деца?!! Могат да стоят и да ме слушат как им чета цял ден, обичат книги на всякаква тема, особено щерката, но да направят усилие сами да четат е висша форма на мъчение. Знам, че е характерно за съвременното ни общество, че всичко трябва да е сдъвкано и изплюто в клипче, така че само да го прегледаш набързо, но ме влудява. Хората, дори големите от онова поколение родено преди моето, някак загубиха умението да си служат с думи. И на големи и на малки  им е трудно да скалъпят по едно изречние, а какво остава за цяло писмо, пък ако ще и написано на компютър. Трудно ми е да го проумея, още по-малко го толерирам. 
Скоро ще бъдем заобиколени от мучащи и цъкащи на телефоните хора, които общуват само с емотикончета. Затъпяваме поголовно и губим богатството на думите, а от там и на емоциите си, защото що за емоции могат да бъдат описани само с готино или гадно. Така модерните сред тийнейджърите "влогъри" и модерни "рапъри" също са част от проблема. Но стискам зъби и се надявам, че е просто период, който рано или късно ще свърши. А фактът, че тази Коледа около мен масово се купуваха и подаряваха книги, при това хартиени такива подкрепя това ми убеждение. Дано само да не е късно за учениците...
Част от моите инициативи за използване на думите на български са следните: 

 - страхотните печати на български език,

които създаде по идея на Картишок Мигито. Нито един китаец от али експрес не може да изкопира "Любов", "Приятелство", "Щастие", "Дом" или "Смелост". Те са наши, български, лесни за използване и намират място на всяка картичка, страничка в журнала или фон на саморъчноправена дизайнерска хартия. 

 - стикерите на Картишок, самозалепващи, идейни и  различни, подходящи за всеки един скрапбук проект.



Имам и още идеи за българските звучни и красиви думи. Започвам годината с нов тефтер, джобен формат, който да нося навсякъде с мен и да записвам други, случайно хрумнали ми мисли.... Някои от тях със сигурност ще намерят място в блога ми, а бих се радвала на коментари и мнения от ваша страна.

до нови срещи:
Кати

четвъртък, 3 януари 2019 г.

Коледни проекти 2018

Пропуснах октомври и ноември, улисана в творчество. Не спирам да творя, все по-рядко снимам и показвам, нещата преминават като вихър през ръцете ми и само споделям сниманите с телефона неща в също толкова нетрайния и вятърничев фейсбук или инстаграм, и след като мине мига не ми се връща назад. 
Но днес свалям снимките от коледната фотосесия, в която любима приятелка понесе всичките ми щури хрумки, и твърде много декорации в Ателието на Картишок и ето - при толкова много снимки, няма как да не споделя поне тях.


 
Коледните ми картички този декември варираха от супер изчистени до мега натруфени - опит за подражание на рускините. Желанията ми за изчистено и бяло така и не намериха реализация, но пък догодина.... Уж не купих почти нищо ново, раздадох бая нещица, а накрая се оказа, че прибирам с една кутия повече коледни материали, отколкото извадих.... кошмар!




















Има още много картички, разпръснати между два компютъра, телефон, фейсбук или просто не снимани. Но вече са подарени и надявам се радват собствениците си. А аз събирам остатъците от недовършените проекти и потривам ръце за следващите предизвикателства, които ме очакват.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...