събота, 12 януари 2019 г.

Да рециклирам или да купувам, това е въпросът

Рециклирането е  тема, която  под различни форми занимава съзнанието ми в последната година. Повод да напиша най-сетне нещо публично по нея, е една статия, на която попаднах днес. Ще я прочета на децата си и ще я подложа на дискусия в семейството, за да видим какво точно можем да си вземем като урок от нея. 
Тази мания да се купуват нови и нови неща, винаги да има нещо, което ти трябва, не подминава и мен що се отнася до крафт материалите. Да пазаруваш с настървение, да искаш и това печатче, и онази щанца, и другото блокче хартия, води до там, че се затрупваш с неща, които някой ден..... може би... ама те ще ти трябват, ще стимулират креативността ти, ще ти дадат възможност да направиш най-уникалните и готини проекти... не можеш без тях... Толкова ми е познато - стая с неща имам, и винаги имам какво ново да искам да си купя. А дори и когато нямам списък, достатъчно  да потърся, ама упорито, да разгледам сайтове, магазини, блогове на любими автори и ето - веднага си набелязвам неща, които трябва! на всяка цена да имам. Оправдавам се, че ми омръзва да ползвам все един и същ печат, че съм зациклила и не мога да измисля нещо ново, или просто, че съм заслужила с нещо да се възнаградя. 
Истината, що се отнася до мен самата е, че колкото повече неща имам, толкова по-малко креативна съм. И разбира се толкова по-малко неща ползвам. А като не правя,  тогава поне да напазарувам нещичко ново..... и така става омагьосан кръг, нали? 

Много пъти сме дискутирали във фейсбук групите, че купуването на крафт материали е съвсем различно хоби от използването им. И съм абсолютно убедена, че си е така. Индустрията бълва непрекъснато следващи и следващи материали, всички те са по-съвършенни от предишните и макар предишните също стават, то новите да видиш какви уааау технологии ползват.....Стандартния капан, в който ние, потребителите се хващаме всеки ден. А интернет прави нещата още по-лесни. Вместо да се обличам, да излизам навън в студа, аз си седя пред компютъра, пия си кафенцето и с цъкането на два бутона се сдобивам с пълна кошница "неща". А дали ми трябват, дали ще ми вършат работа, ще му мисля като ги доставят. Замислете се - ако трябва да излезете, обиколите половин София (или Англия) за да получите точно тази щанца, колко от вас шяха да го направят, вместо да хванат чинно ножичката и да си го изрежат на ръка?
Но пък прогресът е за това, нали? Защо да не се възползваме от съвременните улеснения на живота? И без друго нямаме време за нищо, всяка секунда, която можем да си спестим, е добре дошла.
 В работата, да. В бизнеса да. Но в изкуството? Не прави ли това нещата по-безлични, по-равни, лишени от творчество? 
Няма еднозначен отговор. Доказано е, че с качествени, наистина качествени материали почти няма как да сбъркаш и да направиш грозен проект. Толкова добре са измислени, че и дете може да работи с тях. И затова са ми скучни.... колкото и да са красиви.... обиждат ме някак, на елементарна и плоска ме правят.....но това съм аз - все гледам да съм с рогата напред. Не обичам да ходя по утъпкани пътеки, обичам да си удрям главата в стената с надежда да направя малка дупчица в нея, вместо да мина през широко отворената врата. 
И все пак използвам в много голяма степен предимствата на днешния свят. Купувам си всички инструменти, които улесняват живота ми в частта рязане, мерене, сгъване - тоест, техническите работи, които не са ми никак любими. Обичам печатите, мастилата, боите, стенсилите, защото с тях всеки път ефектът е различен, дори и да искаш да го направиш един и същ. Напоследък купувам и бая щанци - нещо, което се бях зарекла да не правя. Оправдавам се с детските работилнички, които правя в Ателието на Картишок. Но виждам, че и децата не ги избират, когато трябва да направят картичка. Поне не и преди да ги разкрасим с печати и бочки. Това показва, че и тук има място за творчество, стига да намеря време..... А и те позволяват да използваш отново ненужни листове хартия, остатъци от експерименти с печати и просто оцветени с боички листове. Което ни връща на първия въпрос за рециклирането. И купуването. И използването повторно на нещата. И кръгът пак става омагьосан. Да купувам за да рециклирам? Не е ли това поредния капан?

петък, 4 януари 2019 г.

За думите

В главата ми често се въртят думи и мисли, гонят се из празното пространство и ме тормозят, така че не мога да заспя до късни доби. Не обичам да ги споделям из фейса, струва ми се, че там и без друго е пълно с ненужни думи, които отминават и не докосват никого за повече от секунда две. Най-често си ги пиша в тефтера, така и не виждат бял свят, но пък сега съм решила, че този блог е за моите  си неща и малко упражнения по мислене няма да му навредят.
Първо става дума за думите. 
Тази тема ми е толкова болна, особено в ден като днешния, когато проверям петокласника и сричам с първокласничката. И двамата плямпат много, но с писането и четенето са скарани. Не мога да проумея защо и как се случи това, приемам го като лична обида. Аз, дето и до ден днешен чета минимум по 1 книга на седмица, която обожавам книгите, да търпя сричащи и нежелаещи да четат деца?!! Могат да стоят и да ме слушат как им чета цял ден, обичат книги на всякаква тема, особено щерката, но да направят усилие сами да четат е висша форма на мъчение. Знам, че е характерно за съвременното ни общество, че всичко трябва да е сдъвкано и изплюто в клипче, така че само да го прегледаш набързо, но ме влудява. Хората, дори големите от онова поколение родено преди моето, някак загубиха умението да си служат с думи. И на големи и на малки  им е трудно да скалъпят по едно изречние, а какво остава за цяло писмо, пък ако ще и написано на компютър. Трудно ми е да го проумея, още по-малко го толерирам. 
Скоро ще бъдем заобиколени от мучащи и цъкащи на телефоните хора, които общуват само с емотикончета. Затъпяваме поголовно и губим богатството на думите, а от там и на емоциите си, защото що за емоции могат да бъдат описани само с готино или гадно. Така модерните сред тийнейджърите "влогъри" и модерни "рапъри" също са част от проблема. Но стискам зъби и се надявам, че е просто период, който рано или късно ще свърши. А фактът, че тази Коледа около мен масово се купуваха и подаряваха книги, при това хартиени такива подкрепя това ми убеждение. Дано само да не е късно за учениците...
Част от моите инициативи за използване на думите на български са следните: 

 - страхотните печати на български език,

които създаде по идея на Картишок Мигито. Нито един китаец от али експрес не може да изкопира "Любов", "Приятелство", "Щастие", "Дом" или "Смелост". Те са наши, български, лесни за използване и намират място на всяка картичка, страничка в журнала или фон на саморъчноправена дизайнерска хартия. 

 - стикерите на Картишок, самозалепващи, идейни и  различни, подходящи за всеки един скрапбук проект.



Имам и още идеи за българските звучни и красиви думи. Започвам годината с нов тефтер, джобен формат, който да нося навсякъде с мен и да записвам други, случайно хрумнали ми мисли.... Някои от тях със сигурност ще намерят място в блога ми, а бих се радвала на коментари и мнения от ваша страна.

до нови срещи:
Кати

четвъртък, 3 януари 2019 г.

Коледни проекти 2018

Пропуснах октомври и ноември, улисана в творчество. Не спирам да творя, все по-рядко снимам и показвам, нещата преминават като вихър през ръцете ми и само споделям сниманите с телефона неща в също толкова нетрайния и вятърничев фейсбук или инстаграм, и след като мине мига не ми се връща назад. 
Но днес свалям снимките от коледната фотосесия, в която любима приятелка понесе всичките ми щури хрумки, и твърде много декорации в Ателието на Картишок и ето - при толкова много снимки, няма как да не споделя поне тях.


 
Коледните ми картички този декември варираха от супер изчистени до мега натруфени - опит за подражание на рускините. Желанията ми за изчистено и бяло така и не намериха реализация, но пък догодина.... Уж не купих почти нищо ново, раздадох бая нещица, а накрая се оказа, че прибирам с една кутия повече коледни материали, отколкото извадих.... кошмар!




















Има още много картички, разпръснати между два компютъра, телефон, фейсбук или просто не снимани. Но вече са подарени и надявам се радват собствениците си. А аз събирам остатъците от недовършените проекти и потривам ръце за следващите предизвикателства, които ме очакват.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...