Месец първи у дома. Занимания по време на коронавирус

9 април 2020

Поне така твърди календара. Това означава, че тихо и кротко е минал месец, откакто работя от вкъщи. Така наречения "home office" е една от любимите ми придобивки, въведена миналата година в работата. Супер  много ми допадаше идеята да мога да си дигна компютъра и да се занеса да работя от нас, от готиното кафе до пазара или пък от парка. Само че, вариантът който е в момента грам не ми е любим... се оказа след месец вкъщи.

Аз съм върл оптимист и като такъв отдалече видях заплахата в новия коронавирус. Предсказах, че ще ни дойде на главата още в края на февруари, изчетох всичко по въпроса и се настроих позитивно. Ясно беше, че ще се спазват крайни мерки, кво толкова, ще поседим вкъщи и ще се справим някак без да умрем от скука. Има толкова работа за вършене, книги за четене, крафт кът за пререждане, и хиляди неизпробвани техники и идеи в моя свят на боички, печати и хартия.

Първа седмица.

Децата скучаят, аз се мъча да се закача за vpn, шефа дава задачи, на всичко отгоре съм с температура и едвам гледам. Не мога да отлепя от дивана, добре че мама беше тук, та помагаше с домакинството. Работа, работа и пак работа, на малък лаптоп, на който не му допадат моите огромни екселски файлове. Тревога почва да се прокрадва в душата ми, и въпреки, че не ставам рано за работа и си лягам около 12, не се наспивам добре. Всичко ме боли, схваната съм, дразня се.

13-15.03

Извънредно положение. Мама хукна към Плевен, че не се и се седеше в София още един месец. Разбирам я. Децата като не излизат и нямат достъп до телевизора /защото той е един и е разполжоен в моята стая/ стават направо непоносими.  Народът полудя, превзе магазините, съответно се налага да работя и събота и неделя. Уикендът е отменен за по-добри времена.

Седмицата 16-21.03 ми се губи. Лудница, реорганизация на целия офис, драми. Каталясах. Но виж уикенда го помня. Зарязвам всички проекти за подреждане на крафт кът, правене на елементи за картички /които повече ме натоварват, отколкото забавляват, ако трябва да съм честна/ и стартирам нов арт журнал. Бивш служебен тефтер тип папка с рингове се превръща в дневник на карантината - в цвят и думи. Доста странички са само текстура, идея за някой друг път... но това не ме тревожи.

Опит за рисунка на мак

Душевното ми равновесие се възвръща, амбицирана съм да напиша нови статии в Картишок, и се включвам във Фейсбук групата с вдъхновения. Ура, ще оцелеем.

Седмица 21.03-29.03

Децата учат онлайн. Голямото се справя добре, но малкото постоянно крещи мамооооооооооо. Побърква ме. Добре, че чат пат крещи и татиииии. В работата всичко е по 100, не смогвам да седя само до 18:00 на компютъра. Седенето в холо-кухня-крафт стая-спалня по цял ден води до очаквани резултати. Всичко ме дразни. От пожълтялата врата до неизмитите прозорци и щори. Крещя. През половината време на шефа по телефона, през половината на домочадието, което се размотва пред очите ми. В резултат голямото дете измива прозорците в хола, мъжа маха щорите и ги ги изтърква с четка за зъби, а малкото дете... то просто гледа да не ми се мярка пред очите.

Идва уикенд, урааа.

Следват занимания с акрилни бои. Отдавна исках да пробвам техника с разливане на боите, изглеждаше ми много цапащо и весело - точно по мой вкус. Така се и оказа. Но преди това се наложи да купя малко строителни материали - латекс, спирт, нещо си със силикон, ръкавици, найлон, тестери-оцветители... няма да си хабя хубавите акрилни боички сега пък.

Това с боите е зарибяващо. Веднъж като почнеш, не можеш да спреш. Е, далеч съм от ефекта в клипчетата /ще разкажа тези дни в Картишок и ще покажа/, но пък то ученето и пробването е забавната част.

Купените бои са много. Намирам добър повода да боядисам вратата на хола. Мъжът ми  е доволен - боядисвам отвън бяло. Все пак такава боя съм купила. Само че аз съм магьосница с боичките, тоест купила съм бяло за да не ме ограничава в избора на цветове. Той се бръсне, аз забърквам ярко жълто и го намацвам преди да е казал гък. Преживя го някак, дори потвърди, че цвета е съвсем същия като разните му там контакти, възглавници и покривки из хола.

Оглеждам другите стаи. Синът мрънка, че розовата врата, наследена от предишните стопани на неговата стая не му допада грам и не си отива с камуфлажно-военния стил на неговата спартанска стая. Добре, ларж съм, забърквам военно зелено, досущ като цвета на дивана му. Той си я боядисва сам. Харесва му, изкарва и една етажерка дето "го дразнела" да я наклепе и нея. На кого ли се е метнал, на мама теленцето?  Малката няма как да мрънка - нейната врата е лилава, а в стаята и бъка от цветове. Но и тя иска да боядива нещо. Щедро разпореждам да поеме вратата на банята, но само отвътре. И за да е весело, забърквам топло оранжево. Остават външните части на вратите, но великодушно отсъждам да бъдат в цвета на коридора - тоест болнично синьо-зелено, за което имах големи амбиции като го бърках / романтично тюркоазено морско синьо, но да си призная седи добре само в журнала, на стените си е баш болничен цвят/. Боята не стига, в неделя вечер не ми се тича по магазини, все пак е карантинено време, една врата остава за понеделник.

Седмица 30.03-5.04
Да му се невиди...човек си вика колко време спестяваш като не ходиш на работа - ставаш 5 мин преди началото на работния ден, вместо час и половина както преди, няма нужда да се обличаш, гласиш, пътуваш, пиеш си кафето спокойно вкъщи, закусваш и започваш деня с усмивка.... Е, майка му стара, защо тогава при мен е - скачаш от леглото, бързаш закуска на едното, на другото, оправяш се, включваш компютър, пускаш миялната, говориш по телефона, правиш си кафе, бързаш да видиш пощата, айде пералня, работиш, мислиш какво ще се яде /отново, край няма значи това плюскане/, пускаш хляба да се прави, мяташ нещо за обяд докато разпределяш едни милиони, после пак миялната, говориш по телефона, търкайки с четка за зъби плочките в кухнята... Ей що шкафове изчистих докато провеждах безкрайни телефонни конференции с тоя и оня колега или банка... гледам да се движа и понеже погледа ми все среща някоя несправедливост под формата на вълмо прах под библиотеката, залягам с парцала да оправя нещата... и така докато почти не остана място неизчистено. Освен зад кухненската печка, където се налага да викам тежката артилерия - разбирай синчето дето все му е скучно. Заради тази реплика е наказан да боядиса шкафа на печката и да изчисти 9 години петна от мазни манджи по плочките. Силите му стигат до средата на задачата, налага се да довърша аз. Но пък сега всеки път по време на ежедневната разходка в кухнята сърцето ми пее.

Вечерите са скука. Телевизия не давам освен Нетфликс. Изморена съм до смърт и грам не искам децата да ме занимават. А те само чакат да хлопна компютъра и да почнат - скучно ми е... какво да правя... За мой срам трябва да отбележа, че напълно одобрявам разни клипчета в нета дето родителите се крият от децата си. Не искам да проверявам домашни и да уча думи по английски докато още в главата ми е пълно с цифри и ексели... Искам си времето за оттичане на мисълта докато чакам в задръстването. Искам си време за превключване. Не мога с едно преместване от стола да мина на вълна мама си е вкъщи. Искам разходка, проветрение, въздух. Шием маски с децата от старите им тениски.

Правя няколко измъчени и не толкова картички, играем веднъж! на монополи, пиянстваме си кротко вечер.

Идва уикенд. Свобода ура. Събуждам се и не ми се става от леглото. Няма какво да боядисвам, всичко е изчистено.... няма какво да правя. Скучно ми е е... Говоря по телефона с роднини и приятели, готвя завъртяни манджи, правя бухти и целувки за пръв път от 10 години. Не искам да виждам компютър, не искам да си "чатя с никого" , не ме вълнува статистиката, с която ставам и лягам в последите 40 дни. Дори мемета с Генерала не искам да виждам. Не е характерно за мен това настроение. В неделя решавам да взема крайни мерки и да се измъкна от капана на депресията. Пак започвам с боите.

Цветята винаги са добре дошли. Пиша статия в Картишок за тичниките. Преподреждам си всички шкафове - обикновено това води до смяна на стила ми. Най-често ползвам нещата, които са ми под ръка и като сменя тези неща, стават различни картички. Работи - за пръв от много време оцветявам печат.

Седмица 09.04-12.04

Пак всичко отначало. Работа, училище, готвене, чистене.. нищо по-различно. Струва ми се, че почвам да свиквам. Правя картичка в обедната почивка.

Какво престои до края на седмицата? Мисля че предвид хубавото време, ще се вихря предимно на балкона. Вече pin-нах няколко чудесни проекта за бар и барбекю на терасата. Онлайн магазина на икеа работи, отивам да разглеждам.

А вие не забравяйте  - #стойтесивкъщи и се пазете!

Поздрави от мен, Кати