вторник, 25 юли 2017 г.

Седмица 29 - експерименти

Измина поредна седмица, в която не мога да се похваля с кой знае какви постижения в картичкотворенето. Беше ми твърде отпуснато и мързеливо за творчески подвизи, но пък се насладих на нещо, което много ми  липсва, а именно правенето на експерименти. Гордея се със себе си, че успявам вече да метна в кошчето неуспешните такива, а не да ги събирам "за всеки случай". Поиграх си с ембосинг папките и както често става при мен, пристрастих се. Сега не почвам картичка без да посегна към тях. Разбира се напоръчвах всевъзможни папки тук и там, за да видя какво ще стане ако.. Както всяко чудо, така и това ще отмине за три дни, но дотогава събирам материал за нова публикация в Картишок.




 Тази, последната е специално за сестра ми, която имаше рожден ден в неделя. Мисля, че много и отива кифленската колекция на Карамфила. Сещам се и за още няколко мацки, за които бих могла да я използвам. 
Освен с картичките се занимавам и с украсата за кръщенето на племенника, така че къщата ми е потънала в жълто-зелено-оранжеви цветове и вещи.





 И една триминутна картичка за същия сладур, който на 11 юли имаше рожден ден.

Толкова от мен, бързам да ви пожелая усмихнат ден и отивам да се влея в редиците на трудещите се.


вторник, 18 юли 2017 г.

Седмица 28 - любимо, по-любимо, най-любимо, златно.

Ето ме и мен, в края на мързелив понеделник. Мързелив е, защото го прекарвам в леглото - болна. Изминалата седмица беше разделена по равно между дни с много работа и дни с много боледуване. Някой би намерил връзка помежду им (има, викат му преумора), а и не намерих време и вдъхновение за любимото хоби, което още повече влоши положението. Но пък с лаптоп в леглото успях най-сетне да подбера няколко снимки от любим мой проект - един от най-любимите за тази година. 
Не съм вярвала, че комбинация със златно може толкова много да ми допадне. Със сигурност голяма заслуга имат приятните дизайнерски хартии, които съчетават в себе си освен златно, бяло, прасковено и нежно розово. Имаше и мента, но почти я пренебрегнах защото проектът беше за нежна госпожица.

Желанието на поръчителя беше за голяма кутия и тази наистина е такава - 35*35*10 см. Притесних се да не е твърде огромна на фона на мъничкия (16,5*16,5) албум, но след като добавих снимки, мъничка кутия за подаръка и картичка, нещата си дойдоха на място. 



 Албумчето и картичката направих за една вечер, с толкова голямо въодушевление, че даже не исках да ги давам - предупредих поръчителя, че ако му е прекалено златно, прекалено лигаво и тн може с чиста съвест да ми ги върне, а аз се прежаля да си ги оставя за мен :)
 Опасявам се не се върза и си ги взе с голям кеф. Едва ли ще направя пак подобни, но пък кой знае...
 
 С този бебешки комплект искам да ви поканя да скочите в лятното ни предизвикателство "С деца на море" в Картишок, където почти всичко е позволено - море, ваканция, деца, бебета, лято, цветя... 

пс. Специалните проекти получават и призвание - едно много голямо и важно за мен  от  Simon Says Stamp!
https://www.simonsaysstamp.com/


#12 Kati: Lols says: Kati made a beautiful box, album and card set for a baby girl. The whole design of this is so pretty and a perfect gift set!
А за финал да ви покажа опитът ми с папки за релеф, дистрес мастила и едно цвете от работилничката на Елена, което допълнително оцветих с дистрес мастила за да ми подхожда на фона. 



Предизвикателства/Challenges:  

вторник, 11 юли 2017 г.

Седмица 27 - Пловдив и работилничка за цветя

Ето ме тук, посреднощ, съвсем както обикновено. Включвам се с малко закъснение в представянето на предишната седмица, но то е защото уикенда избягах от жегата в София и отидох на по-голяма жега в Пловдив. Хубавото беше, че бях с толкова готини хора, че грам не ми пукаше колко точно топло е. Бях на работилничка за цветя от фоамиран, където най-сетне се видяхме с Елена, която иначе живее в Лондон. Толкова си допаднахме, че продължихме сприятеляването и в София, седнали на сянка с мартини, джин и тортички в любимата ми вече сладкарница Вила Росиче. 
За цветята трябва да призная, че няма да ми станат любими. Майсторят се много бавно за моя вкус. На мен ми дай джаста праста неща. Допаднаха ми едни ситни, които Ели показа накрая - те стават лесно и бързо.Но пък съм доволна от наученото - ще ми влезе в употреба и за другите цветя, които чат пат правя.
Минах като вихрушка през магазина на Талантино - колкото да видя на на живо хартиите, за които в момента пишем в Картишок. Допаднаха и доста други  колекции, които все още нямам, но грешката ще бъде поправена скоро.
Вечерта моята приятелка ни организира разходка из Стария град на Пловдив - на залез слънце гледката е уникална - даже децата забравиха да мрънкат, че са изморени и им е топло. Уморихме жегата с бира в една кръчма наблизо и там в компания на други готини хора, финализирахме вечерта. 
За неделя имахме светъл план да ходим на Бачковския манастир, но кака ти (разбирай аз) си беше сложила само високи сандалки и къси роклички в сака, така че се отложи за следващ път.
Що се отнася до творческите ми импулси - нека да кажа, че още не мога да се рестартирам след поканите и творчеството ми куца. Направих едно платно (но за него друг път) и две картички. Толкоз. Но пък снимах из Пловдив залези и шарените знаменца из Капана Фест.



 







И за да не кажете, че това е блог за картички, пък ви показвам само Пловдивски залези, ето две бързи картички. Общото между двете е, че и двете бяха изработени в рамките на 15-20 минути, с мисъл за получателите им.
Simon Monday Simon Says: Distress It 


Предизвикателства/Challenges:  

вторник, 4 юли 2017 г.

Седмица 26 - Покани в жълто, зелено и оранжево

Тази седмица може да се опише с две думи - жега и  покани. Твърде топло беше за моя вкус, но пък това помогна да се задържа вкъщи близо до климатика и да довърша най-сетне поканите за кръщенето на племенника. Но преди да започна дългия си разказ, нека ви покажа картичка и фиба, които направих по повод завръщането на Ева от летния лагер (знаете как е - обажда се всеки ден и вика, че трябвало подаръци и картичка да получи при завръщането). 


Голяма играчка падна с цветята, но исках да е нещо различно от обичайното розово. Тя си го хареса, но то детето е добричко - всичко от мама си харесва. И аз харесах нейния гердан от кламери и пълния плик с миди и пясък, който още хруска по зеления ми килим.
Но стига за Ева, нека ви разкажа за друг мой роднина - сестра ми. 
Вече се оплаках във фейсбук страничката ми колко трудно е да се работи за близък човек. Обожавам сестра ми, но сме твърде различни по вкус и характер. Когато чух задачата - а именно организиране на всичко покрай кръщенето, което си е една малка сватба по презумпция в провинциалния град, си казах, че искам всичко да направя аз и да е различно и нестандартно. Обаче! Първо сестра ми беше доста изненадана, че имам умения различни от правенето на картички и подходи с голяма доза съмнение към желанието ми да украсявам и измислям нещата. После реши да ми прати всичко, което е виждала и си мисли, че харесва. Разбира се то е взето от нета и е тоооолкова традиционно, че това уби още в зародиш моята представа за шантави нещица. Мъж ми, който също ме подкрепя в много голяма степен попари още повече желанието ми като го играеше адвокат на дявола и за всяко нещо ме апострофираше, че няма шанс да се хареса. Нито идеята ми за покани кутийки с разни животинки, нито нестандартните сгъвки които обмислях  се приемаше. А като за капак сестра ми определи цветовата гама - зелено, ама с жълто, а може и с оранжево. И зеленото да не е нито тъмно, нито светло, нито ярко, абе нормално зелено. По някаква причина точно тази комбинация, особено с еднакъв интензитет на цветовете не ми се харесва грам. Все пак се налага да се съобразя изцяло с желанията на поръчителите, така че типично в мой стил започнах да пазарувам всичко де що видя в тези цветове. Къщата ми е затрупана с картони, панделки, дори нови ембосинг пудри, разни там сандъчета, мрежички , камъчета и тн. 
Сина ми Марти, който обожава малкия си сладък братовчед реши, че ще помага. Направи етикетчета за свещите, които ще бъдат подаръци за гостите и се зае да реже кръгчета от въпросните картони. Така както е почнал, ще постави личен рекорд. До тук е изрязал над 100 броя, без да броим снимките. Междувременно сестра ми още се колебаеше в избора на тема - минахме през кучета, мечета и ангелчета, които аз отхвърлих с писъци. Накрая уточнихме, че тя иска на поканата да има снимка и аз запретнах ръкави да мисля консервативен, традиционен вариант, който да имам желание да повторя 40 пъти. 
Рядко съм блокирала толкова много. Винаги съм споделяла, че за мен водещи са цветовете в един проект. Мразя чисти цветове, обичам нюанси, преливане, различност.  Изрязването на три кръга от стандартен 200 грама картон и подреждането им върху 10*15 основа направо ме влудяваше. А на сестра ми толкова много и харесваше резултата и се чудеше защо мрънкам.
 Накрая реших, че все пак трябва да вложа и нещо от себе си. Запретнах ръкави и с помощта на пасти и шаблон си направих релеф върху бял акварелен картон. След като изсъхна го оцветих в зелено с дистрес мастилца и нещата вече почнаха да ми допадат малко повече. После добавих някои дреболии - по 6 кръгчета в различен размер, надписа, лента отстрани, кръг около снимката - все елементи, дето изискват пипкаво бавно лепене. Три нощи до 4 през нощта, малко помощници и хоп - в неделя по обяд имах готови покани.

Сестра ми каза, че си ги харесва. Сигурно, защото знае, че няма да и направя нови. 


 

Сега следва част две - украсата в ресторанта и комплекта за кръщене. Опитвам да пробутам идеята за Цитрус парти - все пак идеално се връзва поне цветово, но засега не срещам разбиране.
Предизвикателства/Challenges:  
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...