вторник, 20 март 2018 г.

Седмица "непомня коя"

Ето ме, съвсем прелитайки набързо с две картички. Едната правих за вдъхновение в Картишок предизвикателството този месец.
Другата беше поръчка  - за един 60  годишен мъж с млад дух и пеещо сърце. Той обича да пътува, да чете книги, да танцува,  да слуша хубава музика и гледа на живота с любопитство на десетгодишен разбойник. Ето какво му спретнах:




Предизвикателства/Challenges:  

понеделник, 12 март 2018 г.

Осмомартенско в цветя

Ето ме и мен, с леко закъснял пост относно женския празник. Но тъй като смятам, че всъщност целия март си е женски месец и празникът ни не е само един ден, ще поздравя всички кифли, кроасани и стари лачени чанти! Нека да сме щури, непредвидими, красиви, вълнуващи, пиперливи и диви, обичащи, споделящи и обожавани! Защото го заслужаваме!
Толкоз с пожеланията от мен. А сега да се захващаме за работа. 
И друг път съм споделяла как постъпвам когато имам да правя много картички накуп. 
  • първо губя от 2 до 24 часа в ровене из нета и гледане на красиви нещица. Не непременно картички - може и бижута, цветя, места - ей така, да ми се напълнят очите и душата с красота и багри.
  • после почвам да отделям материалите, които ще ми трябват. В случая с осмомартенските - това бяха дантели, хартии, панделки и цветя.... които реших че грам не ми достигат
  • после почвам да правя акцентите - в този случай започнах с идея за цветя от фоамиран, но нещо по пътя музата ми изчезна и зарязах всичко изрязано да отлежава за по-добри времена. Продължих с хартиените цветя и направих двадесет-тридесет такива в продължение на 12 часа
  • после започвам да мисля скеча, схемата на картичката. Тук ги разделих на две - едните бяха с размери 10/20 см и преобладващо микс медия звучене, а другите бяха малки, 10/15 см в посока изчистени картички. 
  • най-накрая включвам силиконовия пистолет, разчиствам бюрото и почвам да лепя една след друга всичките картички - така докарвам към 10-15 готови картички за около 3-4 часа. 
Не винаги се получават перфектни, но в повечето случаи докато съм извършвала подготовката съм успяла и някак да събудя музата си, та като стигна до сглобяването вече да ми е лесничко. Ето и и го резулатата от миналоседмичната ми работа. 




Предизвикателства/Challenges:  
More Mixed Media Challenge - Open Theme and Optional Green
My Time to Craft Challenge UK - Spring / Easter theme
Simon Says Monday - Easter - Spring Inspiration #3



 
 











Промъкнаха се и още няколко, но тях дори не успях да снимам. Тези щракнах съвсем набързо преди да ги раздам на получателите им. 
Приключих серията с една мъжка картичка, но за нея друг път.
И от цялата работа ми останаха още 5-6 готови цветя - за следващата муза и празник.

При толкова много цветни картички нямаше как да не мина без няколко  награди като тази например:


вторник, 6 март 2018 г.

Мартенски вълнения

Ей време, как ми е омръзнало да препускаме с теб... все не успявам да те уловя и все ми се струва, че изтичаш между пръстите ми като пясък... 
Знам, че всичко е въпрос на организация, но като не мога да реша кое е по-важно - кафенце с приятели или да напиша тази публикация? 
Да направя обещаните 13 картички с готови цветя или да прекарам 12 часа в правене на ръчни цветя, за да са различни и уникални картичките? 
Да прочета книжка и да си оцветя с моливи в новия журнал  или да изляза с децата? 
Да се наспя или да подредя новите си печати и да ги пробвам? 
В главата ми непрекъснато се стрелкат идеи за реализиране, които обаче искат спокойствие и обмисляне, задачи за правене, които предполагат автоматизация на процесите и мисли, много мисли, които ако успея някак да заглуша, ще ми е много по-лесно и подредено. 
Количество или Качество? 
Спокойствие и недовършени задачи или стрес и приключени проекти?
 
 Знам че намирането на вътрешен мир и ред е важно и първостепенно затова си казвам майната си - никой не очаква да пиша редовно в блога , и без друго малко четат хората напоследък.. То и аз чета все по-малко, може би за това станах фен на инстаграм и подобните му визуални програмки, само да преминавам и да гледам картинки вместо да чета дългия текст за направата им. Но това ми отнема много - когато се преситя от цветове, видове, краски и нови скечове, тогава блокирам. Колкото повече имам, толкова по-малко мога. 
Може би затова се пренесох тази неделя в офиса ми - само с две чанти багаж - за да съм ограничена в избора на материали и да направя нещичко ново. В крайна сметка направих - куп цветя от хартия.


 После продължих с картички,  които ще видите понататък.
Някак между другото се роди и едно платно - толкова много розови цветя натвори Ева, че и боя и остана.. трябваше да им намеря приложение.
Платното вече краси местенцето на Картишок- за къде без розАвко там?
Ето още две картички, които отдавна са подарени - направих ги за свекърва ми, вдъхновена от новото предизвикателство на Картишок - с главно действащио лице Тифани Солорио.
 

   Simon Says Stamp Wednesday - anything goes
 
 

Направих и бърза, вдъхновена от Тим Холц картичка за брата на мъжа ми - най-сетне да използвам новите моливи по предназначение, макар и само надраскани няколко щрихи. 





А за статистиката - да кажа, че и мартенички правих - помогнах на Марти за  30 пеперудки и направих 25 бурканчета за колегите - да ги напълнят със здраве, щастие и много усмивки.


 Както виждате, в отговор на горните въпроси, все пак залагам на количеството вместо на качеството... и все така препускам с времето и вятъра. Противно на нормалното колкото по-малко спя и повече творя, толкова по-добре се чувствам. Е, добре би било да се науча да балансирам в йога поза докато мацам с пасти и боички, за да наваксам със спорта и многото килограми, но чак толкова добра не съм станала... 
Някой ден, може би...

Предизвикателства/Challenges:  
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...