неделя, 28 януари 2018 г.

Седмица 4 - черно-бяла

Един неделен поздрав от мен. Много искам да ви покажа  цялата ми изминала седмица. 
Тя беше черно-бяла. Така се самопредизвиках за да изляза от дупката, в която бях потънала. Толкова нетипично, трудно, странно за мен е да творя без цветове, че се наложи да използвам всички налични мозъчни клетки. 
Първоначално си казах - хайде - цветя. Лесна работа - малко черни линии с четка, тук там паста през шаблон и печати цветя, разцъфнали с помощта на едра ембосинг пудра.

После, с остатъците от черна боя напръсках небрежно следващия бял лист.
Там нещата станаха на един дъх - сърца, любим печат на Мигиро, после шевове, дантела от тиксо и накрая стикер от любовните етикети на Картишок.
Това беше и най-харесваната картичка във фейсбук страничката ми.
Ще я покажа тук: Sweet stampin
 После дойде ред на друга любовна и семпла - само черна боя и един красив стенсил. 
Тя е моята любима картичка от тази серия. Харесвам този формат - 21 /10 см - позволява повече площ за творене и изглежда много елегантно.
Card Mania #100 - Monochromatic
В същия формат е и последната от съвсем черно-белите.

За целите на статистиката трябва да призная, че тези четирите са направени в неделя вечер, между 11 и 2 часа през нощта. После, в рамките на седмицата правих цветни нещица, но за тях друг път. 
Финално завърших тази неделя с последното нещо от серията - платно. Фонът беше готов също предишната неделя, но все не ми хрумваше как да го завърша.


 Котките също бяха част от пейзажа, защото имах задача да направя платно за подарък на жената на колега, фен на котките. Така или иначе там направих друго платно, но котките си останаха като част от това - черната писана и две малки котета. От там асоциацията ми беше само в една посока - за една приятелка, която се вписва в това описание.. много готин, щедър, великодушен човек с чувство за хумор, при който животът се е стекъл по труден начин.
Исках да изразя някак емоциите, които ме вълнуват като се сетя за нея, и тогава, улисана в размисъл се усетих, че слагам червеното сърце в средата. А почти го бях изхвърлила, защото беше изрязано от използван фоам, цялото надрано и почти скъсано. Точно такова, каквото всъщност е човешкото, изстрадало сърце.
Но кой казва, че не може да се закърпи - един телбод и много желание - това е всичко, което трябва за едно ново начало. И да се вслушваме в историите на другите, за да намерим общата ни такава история.
Това е моята четвърта седмица от януари, ползотворна и творческа. 


Предизвикателства/Challenges:  

вторник, 23 януари 2018 г.

Седмица 3 - Арт терапии

Тук съм, с цял рояк объркани мисли в главата. 
Миналата седмица бях в дупка, при това такава каквато отдавна не съм преживявала. Идеше ми да пакетирам всички материали (ще ми трябва тир) и да ги пренеса нейде през три дерета в четвъртото. Сърдех се на половината свят и се оплаках на другата половина, включително и на всички във фейсбук групата, че нямам вдъхновение. Ето всичко, което направих през седмицата - цифром и словом две картички, за двама много близки рожденика. 
Първото е плик за 12 годишен младеж, в който пъхнах ваучер за Стая, в която да търси съкровище. 
 Втората е картичка за една съседка-приятелка-крафтърка, която още не си е получила подаръка и има опасност да разваля изненадата, но тъкмо ще я мотивирам да довтаса до нас.
Исках картичката да си подхожда на подаръка и измислих само това.
След което последва една неделя, в която бюрото ми не приличаше на себе си.  Тези от вас, които са ми гостували, знаят, че този плот с размери 1,60 обикновено е затрупан от текущи проекти... така че не се вижда дори и късче от него.
Казвам ви - дупка.

 Но това беше до днес. Днес е нов ден и аз бликам от нови идеи. Ще правя седмично черно-бяло предизвикателство и на плота ми вече има първите картички и започнати платна. Освен това си мисля, че е време да дам ход на една инициатива - Арт терапия съм я кръстила. Мястото ще е ясно - новото ни местенце, а идеята е да се събираме в петък или събота вечер разни хора на по чаша вино, да споделям материалите си с вас и небрежно да намацваме по някое платно, ей тъй за кеф и успокоение на нервите... Как ви се вижда?
Ваша, терапевт Кат

 
Предизвикателства/Challenges:  

понеделник, 15 януари 2018 г.

Претапициране на старите столове

Днес нямам картички за показване. Някак не стигнах до тях миналата седмица. Направихме с децата по един тефтер. А после направихме още дузина с цял куп дечица  в детската ни работилница през уикенда. Събраха се толкова желаещи, че се наложи да осигуряваме столове по спешност. Това пък доведе до нов семеен проект за остатъка от уикенда - преобразяване на старите столове в нови и ефектни такива, които да се впишат в Местенцето ни. 


А ето ги и тефтерите. 


Толкова от мен за тази седмица. А за другата пак съм планирала тефтери - с остатъците плат от столовете. 


вторник, 9 януари 2018 г.

Тефтерът на Вили

Ето ме и мен, продължавам традицията със среднощните понеделнишки писания. Трудно ми идва музата през първите дни на 2018, все си мисля, че вече нищо не може да ме развълнува и всеки зачатък на вдъхновение бива удавен под тъпия въпрос - сега пък това какъв смисъл има да го правиш??
С цел да провокирам мозъка си да излезе от ексел табличките започнах smash journal. Нямам намерение да го снимам или показвам - за лични цели е, макар че ако на някой му е интересно, ще споделя.
 Хубавото е, че именно тефтерите успяха да ме извадят този уикенд от летаргията - трябваше да измислям спешно креативен подарък за приятелка на сина ми (честно, имам чувството, че той трупа точки на мой гръб - момиченцата умират да го канят на гости за да видят какво ще им подаря аз). Та тази сладурка на име Вили се сдоби с ръчно правен тефтер за из път - хубава акварелна хартия+четка с воден резервоар+акварелни моливи е всичко, което едно 11 годишно обичащо да рисува може да поиска от мен.





Правенето на тефтери ми допадна толкова много, че обмислям това да е темата на следващата работилничка с деца. Кой пък няма нужда от свеж тефтер за драсканици?



Предизвикателства/Challenges:  

понеделник, 1 януари 2018 г.

Най-доброто от декември

Декември беше дълъг месец. Балансирах между работата, работилничките, заготовки за детски градини, и тук там някоя и друга картичка. Направих много по-малко от обичайното количество.

Бележка до мен: Да не купувам повече коледни материали. 
С всяка изминала година купувам още и още материали, които стоят неизползвани. Омръзват ми бързо, а мога да ги ползвам само един месец в годината. Тази година си купих уникални печати, и нито един от тях не стана на картичка или страничка в журнала ми. Хартиите също останаха неизползвани. Стандартно ще направя коледния си албум чак през юли :) с остатъци и много неколедни материали.



 
















 
 







Толкоз от мен за тази Коледа. Ще има да търся място на купищата материали по шкафовете...пожелайте ми успех!

А аз желая на вас една творческа, вълшебна и много специална 2018 година!


п.с. Обмислям да започна проект 365 дни арт журнал.

Предизвикателства/Challenges:  
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...