В началото на януари се записах на много интересен курс - декорация на стени и мебели. Провежда го Светлана Андреева, една изключително любезна млада дама. Ателието и курсовете и може да намерите тук: https://www.facebook.com/ArtLabIkigai
Учихме се да имитираме бетон, шпакловахме по мини стени, рисувахме тухлички съвсем реалистично. Полезното беше, че Светлана обяснява всичко подробно, споделя материали и магазини, откъдето да си напазаруваш конкретните продукти. Освен това почти винаги ти дава и алтернативи. Влюбих се в шпакловката травертино, наречена така по името на камъка. Установих колко много превъплащения има тя и сега вече имам една 15 кг кофа за експерименти.
Работихме освен с познатите ми пасти, шаблони, вакси още с глина, варак /не го бях пробвала/, имитирахме пластмаса, кожа и хартия.
И моето и на останалите "колежки" шкафче стана различно и нестандарно. Вкъщи му добавих и дръжки и така ме засърбяха ръцете, че направих още едно шише, две кутии, една голяма кутия за сладки, че даже и почнах едната стена. Уви сега студа малко ме възспира, но със сигурност ще продължа като се стопли. Дотогава съм член на няколко фейсбук групи с отрудени майстори, дето си изкарват професионално хляба с деко арт мазилки - все има какво да науча от тях, макар и само на теория. Другото, което правя е да обикаляме с мъж ми по магазините за мазилки и да си говорим с продавачките на тема различни финишни покрития, грундове и опции за ефекти. Най-весело става, когато те съвсем сериозно ме предупредят да си резервирам час отсега при майсторите им, че са много заети и търсени, а мъж ми се провикне - нас майстори не ни трябват, нали затова си имам жена ;) тя ще маже. Гледат ни като луди за връзване, каквито сигурно сме. Но какво ми пука - аз затова съм си купила къща, да си експериментирам в нея с каквото ми е на душата.
Въпреки, че уж се занимавам с микс медия отдавна, не се бях упражявала досега в тъмната гама, нито в стиймпънк или ЛОФТ стил. Но причината да се запиша на този курс беше, че включва и шпакловка и ефекти по стени, а аз определено съм решила сама да декорирам стените на селската ни къща.
И моето и на останалите "колежки" шкафче стана различно и нестандарно. Вкъщи му добавих и дръжки и така ме засърбяха ръцете, че направих още едно шише, две кутии, една голяма кутия за сладки, че даже и почнах едната стена. Уви сега студа малко ме възспира, но със сигурност ще продължа като се стопли. Дотогава съм член на няколко фейсбук групи с отрудени майстори, дето си изкарват професионално хляба с деко арт мазилки - все има какво да науча от тях, макар и само на теория. Другото, което правя е да обикаляме с мъж ми по магазините за мазилки и да си говорим с продавачките на тема различни финишни покрития, грундове и опции за ефекти. Най-весело става, когато те съвсем сериозно ме предупредят да си резервирам час отсега при майсторите им, че са много заети и търсени, а мъж ми се провикне - нас майстори не ни трябват, нали затова си имам жена ;) тя ще маже. Гледат ни като луди за връзване, каквито сигурно сме. Но какво ми пука - аз затова съм си купила къща, да си експериментирам в нея с каквото ми е на душата.
За финал ще споделя още един мой любимец - хем е приятен за гледане, хем прави много интересни неща по стените. А ако ви е интересно ще снимам и моите стени като станат готови.
Кати, лудата за връзване от Къщичката
Коментари
Публикуване на коментар
Коментарите ви ме правят щастлива. Благодаря ви за тях!