понеделник, 30 април 2018 г.

Капан за мечти

Явявам се тук в последния понеделник на април за да споделя с вас моето вдъхновение за предизвикателството на Картишок този месец. Избрахме да творим в стила на Nika in Wonderland.
 Tя е всеобща любимка, има страшно много уроци и видеоклипове (част от които и аз съм изгледала) и е много зарибяваща с лекотата, с която рисува.
Но! Аз имах ужасно кратко време за да сътворя нещо в неин стил и не съм сигурна, че съм се справила добре. Още повече, че исках да е нещо специално, в цветове които обожавам, нещо за мен - подарък от мен за мен самата. И крайния резултат не ме радва достатъчно, за да го окача на стената. Дори и в момента е пред очите ми и ме сърбят ръцете да го намацам щедро с бяло гесо и да го започна отначало.
Но без много приказки, ето и го и моето платно:


Първоначално го бях замислила като еднослойно, подбно на страница в журнала на клипчето, от което се вдъхнових. Започнах перата като отпечатани с печати, но в кой момент реших да смеся няколко от уроците на Ника за капани и крайния резултат ми се понрави. Това, което ме дразни и ще коригирам още тази нощ е самата основа на капана. Но пък цветовете ми се получиха точно такива, каквито исках да бъдат - неизменното синьо зелено в комбинация с розово, но малко по-сериозни, не толкова младежки вятърничеви, каквито са всички мои творби за мен :)
Вложих сърце и една мечта. И въпреки собствените си критични забележки към горната част, то долната ще си остане същата, защото я намирам за идеална - намазана с куп боички - акрилни, водни, маслени пастели, вакси, химикалки и какво ли още не - за да се получи триизмерен ефект без да добавям стърчащи нещица отгоре, както правя обикновено.
Надявам се с това дълго писание да ви убедя, че не е лесно да скачаш в чужди обувки, не винаги става успешно и с лекота, но пък си струва да се опитва човек - винаги може да научи нещо ново и полезно.


Предизвикателства/Challenges:  

неделя, 29 април 2018 г.

Размисли и страсти на 40.

Ей ме на, в навечерието на 40-тия си рожден ден, седя си омазана с боя до ушите и размишлявам. За важните неща, за постигнатото, за това, което ме чака зад ъгъла.За това коя съм аз и как се чувствам. За това какво искам, за какво мечтая и как ще извървя следващите 40.
  • Първо, нека да съм здрава.
 Е, и ако може малко по-слабичка, но без диетите и спорта... някак естествено да ми се получи. Да, знам, че спортът е важен, че трябва да му намеря място в живота си, ама все не може да се разберем с него. От малка съм така. Дай ми да се шляя на дълги разходки, да ходя пеша, да танцувам но не ме карай да клякам и да тичам. Мързел, при това класически. 
  • Второ, нека семейството ми да е сплотено, да се обичаме и да сме заедно.
 Това, което ме крепи и ме кара да заспивам с усмивка и да се събуждам в добро настроение. Те са като въздуха, водата и храната за мен. 
  •  Трето, да са добре приятелите ми, и да са наоколо, да се виждаме  и чуваме.
 Приятелките ми са почти толкова важни за мен, колкото и семейството. Съвременните средства за комуникация все повече ме отдалечават от тях, и от това боли много. Не е същото, като ми напишеш във вайбъра как си, всичко ок ли е, защото аз ще отговоря с кратко да и ти няма да чуеш плача в отговора ми. Няма да разбереш от какво трепери гласа си или как се смея с глас на рисунката на дъщеря ми. Ще загубиш цялата цветна и пъстра палитра на личното общуване, защото "нямаме време". Та, мечтая си да се виждаме наживо, офлайн, често!
  • Четвърто, нека се сбъднат мечтите и плановете на мъжа ми. А покрай тях и моите да се промъкнат ако може.
Нека да успеят неговите начинания, защото това го прави щастлив, а така съм щастлива и аз. 
  • Пето, пожелавам си да успявам да "предам нататък"
Това е едно от най-важните и осъзнати мои решения, плод на опит и натрупани годинки. Важно ми е да науча някой друг на нещо. Може да е мъничко и незначително, може да не му е потребно, но пък може и да му даде нова насока и виждане в живота. Опитвам да го правя с децата си - да ги обичам, да ги ценя и да им помагам да разкриват сами тайните на света. Да се уча от тях, както и от другите малки сладури, с които се виждам по работилничките ми. Опитвам да го правя с дейностите в крафт обществото, макар че понякога са капка в бурно море. Опитвам да го правя в живота - с приятелките, с колегите, с други родители - не да давам акъл и да дудна като свекърва, а просто да съм там, за да знаят, че могат да ме попитат и аз ще отговоря ако знам. Грижа ме е за хората, грижа ме е за света около нас, и ми се ще ако мога да направя нещо дребно за да стане той едно по-добро място. 

Имам и разни боцкащи такива по-големи желания, но за тях сякаш не съм пораснала още. А колкото до бръчките  - имам си такива и си ги обичам до една, защото са от смях, добро настроение и забавление. 

Честит 40-ти рожден ден на мен и да знаете, че ще почерпя :)
 

сряда, 25 април 2018 г.

Бургас и морето.

Ето ме, у дома съм вече. Между две пътешествия, планирам трето, защото колкото и да не ви се вярва навън прилича на лято, мирише на лято и навява мисли за море и фрапе.
Ако още  не ви се вярва - ето ни на плажа, а някои и в морето.




 Бяхме в Бургас на Картичкофурийска среща, която все повече заприличва на среща на класа - идваме кажи речи едни и същи, обменяме клюки за семействата, показваме кой какво ново си е купил, хапваме и пийваме вечерта и си отиваме. Все по-рядко успявам да науча нещичко ново на тези срещи, което си мислех едно време, че ги прави толкова забавни. Този път избрах да участвам в работилничка вместо да водя такава - в тази на разкошната Ася, от която научих една много полезна и забавна оригами сгъвка. Още малко да потренирам и ще я направя основа на новия ми арт журнал. 

Хубавото на срещата бяха три неща:
1. Видяхме се с морските Картишочки и обсъдихме някои нови забавления за вас.
2. Напънахме се да издадем нова серия стикери - пътешественически, книжни и учителски. Надявам се да ви допадат.
3. Произведох огромно количество (за едната нощ, с която разполагах) морски АТС и едно платно в стила на Ингрид. 
 Ето щракнати набързо кадри от всичко.

 



Промъкнаха се и едни не толкова морски, но нека да има:



Последните правих толкова късно през нощта, и толкова бързо ги раздадох, че имам само бърза снимка на пода в спалнята:

Отдавна не се бях чувствала толкова вдъхновена и окрилена да правя още и още нещица. Е, сега навсякъде имам мидички, в джобове, в раницата, в офиса, под килима... но все някой ден ще се изчистят - до следващото море.
Платното с цветята и мидите направих заради предизвикателството на Руми, която така поетично ни призова, че нямаше как да не откликна.  То е и моето вдъхновение за вас в ММП: 31 Ingrid Gooyer, където имате още малко време да се включите.

Предизвикателства/Challenges:  

петък, 20 април 2018 г.

Картичка и платно в Ингрид стил

микс медия платноТози месец в Картишок ви предизвикваме да творите в стила на  Ingrid Gooyer. Тя е много талантлив микс-медия артист, а нейните творби могат да бъдат определени като много рядко срещания CAS (Clean And Simple) миксмедия.
За мен това си е сериозно предизвикателство, но като се замисля май е една идея по-лесно от това, да трупам много неща в една картичка.  
Първоначално измайсторих платно, което вече подарих на колежката ми.

миксмедия платно
 По-голямата площ някак ми позволява да постигна това чувство на празнота и белота. Това платно е с размери 18/24 см. Покрито е с бяло гесо нанесено с шпакла, после отгоре налепени хартиени остатъци, малко марля и тук там пера. Цветовете са оксиди - тук там малко бръшос в тюркоаз

платно за подарък
Толкова много ми допадна идеята за този скеч и изчистена визия, че когато свекърва ми тези дни ме помоли за картичка за едно младо момиче, реших да повторя опита.Мацнах набързо през един шаблон пастичка, изсуших и после редих китки и дантели За скеча допринесоха красивите елементи на Дани, от Фабрика Водно конче, която е спонсор на сегашното ни предизвикателство.Стикерите са на Картишок и тук бързам да издам тайната - имаме цели 4 нови видове стикери, но ще ги покажа за пръв път в Бургас на срещата на Картичкофурии

микс медия картичка


Предизвикателства/Challenges:  

вторник, 3 април 2018 г.

Кръщението на принцеса Ева - зюмбюли, перушина и много усмивки

С цяла седмица закъснение, но пък с много снимки се включвам за да ви разкажа за вълшебния празник на дъщеря ми. 
Когато тази малка фея реши да става християнче (нейно, собствено решение) ние с баща и бяхме много изненадани и тотално неподготвени. Но един поглед към календара - Благовещение, красив християнски празник в неделя и към любимият и чичо, който я нарочи, че точно тогава имала имен ден, даде отговор на въпросите кога, къде, кой. 
Успокоили страстите, ние преместихме темата в задния си джоб, и факта, че до паметния ден оставаха точно 28 дни въобще не ни разтревожи. В крайна сметка планирахме скромно семейно събитие, за чиято подготовка не беше нужно нещо специално. 
Голяма дилема беше дали да сме в Плевен или в София. Самата Ева си мени няколко пъти мнението, но когато оставаха точно 2 седмици до датата, все пак решихме да е в София. За една вечер уредихме църквата - красивия Лозенски манастир Св. Петър и Павел, както и ресторанта - крайно кичозен и натруфен, но много подходящ за нейна милост. Големия му плюс беше факта, че е  на 10 мин от манастира, както и че има огромен детски кът. 
Дотук добре. После Ева реши, че точно Деси /www.blackcatbg.com/ ще трябва да яхне метлата и да дойде да натруфи още повече ресторанта. Защото не можело без украса....
Вече ми стана ясно, че събитието започва да излиза извън контрол, затова повиках Изи да го документира. И бях права - "семейния" списък започна да се пълни с приятелите ни, защото както каза Ева: "те са ни почти роднини". Има няма 36 човека, от които половината деца. 
При толкова поканени, нямаше как да не спретна едни покани. 

Така се наложи и тема да измисля  и тя е... пера. Не питайте. 
Добре де, ще ви кажа. Преминахме от стандартните ангели (мразя ги като символ за детски неща) до крила, пера, перушинка и толкова ми хареса идеята за олицетворението на самата въздушна, лека и нежна Ева в перата, че прегърнах смело темата и оскубах няколко кокошки, токачки, гълъба и други пернати. Шегувам се, всичко е или от хартия или от фоамиран или купено от магазина. Другото е паус, малко златна ембосинг пудра, пера с дистрес мастила през шаблон, една панделка и малко дантела, мъничка розова роза и бледорозов картон за основа. Мисля изкупих де що видях перушини, но в поканата не им намерих мястото. 

Изкупихме и роклите по магазините. И обувките на токчета. За нея бели, за мама златни. Цветовата гама изненада всички - как така не е розово???  Какво си въобразяваме ние, най-розовите патета да нямаме розово в тоалетите??? Но така си беше, този път наблегнахме на синьо зеленото в изчанчени нюанси. И то ни отивало, не само розовото.
Наложи се да направя дузина цветя от плат и диадеми с тях, докато не задоволя високите претенции на моята малка дъщеря. И аз като Паисий, на свещ по цели нощи не спях и цветя редях.

Дотук добре. Диадема, рокля, обувки имаме. Остават подаръците за гостите. Тук вече си върнах тъпкано тормоза - включих всички членове  на семейството в таз тежка задача, а именно да правим капани за сънища за всички малки гостенчета. Колко са 16 капана за нашето семейство?

Едно увиване падна, едно плетене... то не бяха пера, цветя, нанизване на мъниста, търчане до пазара за нови мъниста, пък преговори кой ще е мъжкия, кой женски капан.... Добре че 3 дни преди кръщенето бяхме финално готови. 


През това време Деси, Черната котка охкаше и ахкаше в Плевен докато се чудеше с какво да го декорира тоз натруфен ресторант. Направи куп рингове за салфетки с пера! оцветени с бръшоси, заради което и до ден днешен палеца и показалеца са и трайно посинени във всички нюанси на зелено-синьото.
Нейна беше и идеята за надпис на стола на принцеса Ева.
Ние в София продължавахме с приготовленията. Баткото си избра сам стила и облеклото, на таткото му помогнахме малко да вземе решение. Трябвало е да сторим същото и с кръстника, но това е една друга история. 


В деня преди кръщенето мама реши, че трябва да прави албум. Голям албум. Е, още не е готов, но поне кориците му направих. А там някъде ми хрумна, че трябва да имаме и кутийка за косичката, подаръци за 21 броя възрастни, защото за децата бях поръчала курабийки, но за големите нищичко... Ааа да, и пликове за капаните за сънища нямахме. Че и сантиментален подарък за кръстника се оказа, че трябва да направя в оставащите 12 часа....






Има и още в тези 12 часа - от търсене на розови зюмбюли на Димитър Петков, през покупка на сини саксии от Икеа, но няма да ви отегчавам с такива детайли. Ще кажа, че всичко стана супер в ресторанта, благодарение на Деси, която успя за час да направи чудеса. Напълно си заслужи специалния подарък - сътворен с много любов капан за мечти.

Принцеса Ева остана силно впечатлена, както и гостите и. Всичко мина прекрасно, единствено времето не успяхме да накараме да заработи в наша полза, но пък усмивките ни и цветната градинка, която си спретнахме разтопи дори  падащите мартенски снежинки. 
Мисията изпълнена. 
 Мама и тати са доволни, защото принцесата е щастлива.
 Кръстникът изглежда добре на черно-белите снимки -не за друго, ми суитчърчето на Барселона мяза по-малко на анцуг (каквото според мен си е ).
А мама и Ева си спечелиха заслужени овации - за красотата на деня.
Предизвикателства/Challenges:  
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...