петък, 4 януари 2019 г.

За думите

В главата ми често се въртят думи и мисли, гонят се из празното пространство и ме тормозят, така че не мога да заспя до късни доби. Не обичам да ги споделям из фейса, струва ми се, че там и без друго е пълно с ненужни думи, които отминават и не докосват никого за повече от секунда две. Най-често си ги пиша в тефтера, така и не виждат бял свят, но пък сега съм решила, че този блог е за моите  си неща и малко упражнения по мислене няма да му навредят.
Първо става дума за думите. 
Тази тема ми е толкова болна, особено в ден като днешния, когато проверям петокласника и сричам с първокласничката. И двамата плямпат много, но с писането и четенето са скарани. Не мога да проумея защо и как се случи това, приемам го като лична обида. Аз, дето и до ден днешен чета минимум по 1 книга на седмица, която обожавам книгите, да търпя сричащи и нежелаещи да четат деца?!! Могат да стоят и да ме слушат как им чета цял ден, обичат книги на всякаква тема, особено щерката, но да направят усилие сами да четат е висша форма на мъчение. Знам, че е характерно за съвременното ни общество, че всичко трябва да е сдъвкано и изплюто в клипче, така че само да го прегледаш набързо, но ме влудява. Хората, дори големите от онова поколение родено преди моето, някак загубиха умението да си служат с думи. И на големи и на малки  им е трудно да скалъпят по едно изречние, а какво остава за цяло писмо, пък ако ще и написано на компютър. Трудно ми е да го проумея, още по-малко го толерирам. 
Скоро ще бъдем заобиколени от мучащи и цъкащи на телефоните хора, които общуват само с емотикончета. Затъпяваме поголовно и губим богатството на думите, а от там и на емоциите си, защото що за емоции могат да бъдат описани само с готино или гадно. Така модерните сред тийнейджърите "влогъри" и модерни "рапъри" също са част от проблема. Но стискам зъби и се надявам, че е просто период, който рано или късно ще свърши. А фактът, че тази Коледа около мен масово се купуваха и подаряваха книги, при това хартиени такива подкрепя това ми убеждение. Дано само да не е късно за учениците...
Част от моите инициативи за използване на думите на български са следните: 

 - страхотните печати на български език,

които създаде по идея на Картишок Мигито. Нито един китаец от али експрес не може да изкопира "Любов", "Приятелство", "Щастие", "Дом" или "Смелост". Те са наши, български, лесни за използване и намират място на всяка картичка, страничка в журнала или фон на саморъчноправена дизайнерска хартия. 

 - стикерите на Картишок, самозалепващи, идейни и  различни, подходящи за всеки един скрапбук проект.



Имам и още идеи за българските звучни и красиви думи. Започвам годината с нов тефтер, джобен формат, който да нося навсякъде с мен и да записвам други, случайно хрумнали ми мисли.... Някои от тях със сигурност ще намерят място в блога ми, а бих се радвала на коментари и мнения от ваша страна.

до нови срещи:
Кати

9 коментара:

  1. Как добре те разбирам, Кат. Моят син също не обича да чете особено. Аз съм пък съм от тия хора, които обичат да им мирише на хартия. Не харесам електронните четци.
    Не знаех, че печатите са твоя идея, но съм им фен. Стикерите ги обожавам и често ги използвам, така че следя с интерес всичко ново.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Маги, благодаря ти за това, че винаги намираш време да ме изчетеш и коментираш - това наистина значи много за мен!

      Изтриване
  2. Много болна тема и за мен подхващаш, Кати. Но се радвам, че все още има хора, които обичат да четат книги на хартиен носител, да пишат на лист и се опитват да научат на това и децата си. Понякога имам чувството, че съм сама, борейки се със съвременните "вятърни мелници".

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Тони, не си сама, има и други донкихотовци около теб :)

      Изтриване
  3. Много точно си описала ситуацията в момента, Кат. И аз си мисля, че това е само период, който ще премине. Бях учудена и приятно изненадана от опашките в книжарниците по празниците, а и в метрото все по-често виждам млади хора, четящи книга (от хартия). Стикерите ви и печатите на Мигито са ми любими, знаеш :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мари, с теб отдавна сме се надушили, че сме от една порода :)Дано да сме гледали както трябва в кристалното кълбо.

      Изтриване
  4. Аз съм от тия,на които в последно време не им остава много време и сили нито да четат, нито да творят,но съм "за" с две ръце за личното общуване,за писмата и картичките от хартия с лично написано и персонално пожелание,а не нещо безлично и масово ,намерено в Гугъл. Не съм убедена само ,че скоро описаната от теб ситуация ще отмине за съжаление ,защото някои хора нямат интерес от това.Дано греша ! Мноооого любов и прегръдки за теб и прекрасното ти семейство.И винаги с удоволствие влизам тук да почета нещо от тефтера ти :):):)

    ОтговорИзтриване
  5. Поли, целувки и за теб и се надявам да успяваш да крадеш по малко време за творчество, защото обожавам нещата, които излизат изпод ръцете ти.

    ОтговорИзтриване
  6. Аз също обичам да чета, но с електронната книга ми е много по-уфобно. С изненада установих, че Марти предпочита също да чете от нея, вместо от нормални книги. Дори си я разнасяше насам, натам. Честно да си призная, предпочитам да чете, макар и от киндъла, вместо да ми се подмотва и да се занимава с глупости :)) на тези дтикери отдавна съм им вдигнала мерника, за жалост, все по-трудно ми се получават картички или каквото и да било друго от хартия :(

    ОтговорИзтриване

Коментарите ви ме правят щастлива. Благодаря ви за тях!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...