събота, 12 януари 2019 г.

Да рециклирам или да купувам, това е въпросът

Рециклирането е  тема, която  под различни форми занимава съзнанието ми в последната година. Повод да напиша най-сетне нещо публично по нея, е една статия, на която попаднах днес. Ще я прочета на децата си и ще я подложа на дискусия в семейството, за да видим какво точно можем да си вземем като урок от нея. 
Тази мания да се купуват нови и нови неща, винаги да има нещо, което ти трябва, не подминава и мен що се отнася до крафт материалите. Да пазаруваш с настървение, да искаш и това печатче, и онази щанца, и другото блокче хартия, води до там, че се затрупваш с неща, които някой ден..... може би... ама те ще ти трябват, ще стимулират креативността ти, ще ти дадат възможност да направиш най-уникалните и готини проекти... не можеш без тях... Толкова ми е познато - стая с неща имам, и винаги имам какво ново да искам да си купя. А дори и когато нямам списък, достатъчно  да потърся, ама упорито, да разгледам сайтове, магазини, блогове на любими автори и ето - веднага си набелязвам неща, които трябва! на всяка цена да имам. Оправдавам се, че ми омръзва да ползвам все един и същ печат, че съм зациклила и не мога да измисля нещо ново, или просто, че съм заслужила с нещо да се възнаградя. 
Истината, що се отнася до мен самата е, че колкото повече неща имам, толкова по-малко креативна съм. И разбира се толкова по-малко неща ползвам. А като не правя,  тогава поне да напазарувам нещичко ново..... и така става омагьосан кръг, нали? 

Много пъти сме дискутирали във фейсбук групите, че купуването на крафт материали е съвсем различно хоби от използването им. И съм абсолютно убедена, че си е така. Индустрията бълва непрекъснато следващи и следващи материали, всички те са по-съвършенни от предишните и макар предишните също стават, то новите да видиш какви уааау технологии ползват.....Стандартния капан, в който ние, потребителите се хващаме всеки ден. А интернет прави нещата още по-лесни. Вместо да се обличам, да излизам навън в студа, аз си седя пред компютъра, пия си кафенцето и с цъкането на два бутона се сдобивам с пълна кошница "неща". А дали ми трябват, дали ще ми вършат работа, ще му мисля като ги доставят. Замислете се - ако трябва да излезете, обиколите половин София (или Англия) за да получите точно тази щанца, колко от вас шяха да го направят, вместо да хванат чинно ножичката и да си го изрежат на ръка?
Но пък прогресът е за това, нали? Защо да не се възползваме от съвременните улеснения на живота? И без друго нямаме време за нищо, всяка секунда, която можем да си спестим, е добре дошла.
 В работата, да. В бизнеса да. Но в изкуството? Не прави ли това нещата по-безлични, по-равни, лишени от творчество? 
Няма еднозначен отговор. Доказано е, че с качествени, наистина качествени материали почти няма как да сбъркаш и да направиш грозен проект. Толкова добре са измислени, че и дете може да работи с тях. И затова са ми скучни.... колкото и да са красиви.... обиждат ме някак, на елементарна и плоска ме правят.....но това съм аз - все гледам да съм с рогата напред. Не обичам да ходя по утъпкани пътеки, обичам да си удрям главата в стената с надежда да направя малка дупчица в нея, вместо да мина през широко отворената врата. 
И все пак използвам в много голяма степен предимствата на днешния свят. Купувам си всички инструменти, които улесняват живота ми в частта рязане, мерене, сгъване - тоест, техническите работи, които не са ми никак любими. Обичам печатите, мастилата, боите, стенсилите, защото с тях всеки път ефектът е различен, дори и да искаш да го направиш един и същ. Напоследък купувам и бая щанци - нещо, което се бях зарекла да не правя. Оправдавам се с детските работилнички, които правя в Ателието на Картишок. Но виждам, че и децата не ги избират, когато трябва да направят картичка. Поне не и преди да ги разкрасим с печати и бочки. Това показва, че и тук има място за творчество, стига да намеря време..... А и те позволяват да използваш отново ненужни листове хартия, остатъци от експерименти с печати и просто оцветени с боички листове. Което ни връща на първия въпрос за рециклирането. И купуването. И използването повторно на нещата. И кръгът пак става омагьосан. Да купувам за да рециклирам? Не е ли това поредния капан?

1 коментар:

  1. Познати размисли,минавали безброй пъти и през моята глава:):):). Голям привърженик на рециклирането съм ,но мисля че за удачното рециклиране ,както наскоро писах някъде, са необходими богата фантазия, която да те накара да видиш в парче непотребен отпадък потенциал да се превърне в нещо красиво и приложимо.А ако имаш и някой съвременен уред като машина за рязане, щанци и тример примерно, той би могъл да само да помогне на процеса на рециклирането. Проблемът по скоро е в прекаляването с покупките на материали и уреди.И аз съм минала през този етап и сега понякога се изкушавам да купувам неща, без които мога да мина.
    Винаги съм смятала обаче,че който си го може, го може и с по-малко :)Предлагам да спретнете едно предизвикателство "Проект само с рециклирани материали без използването на каквито и да е уреди, машини, щанци,печати и дизайнерски хартии - само ножица, лепило,материали за рециклиране ,може би боички, четка и ръчно написани надписи,шевове с игла и конец на ръка"- ще бъде наистина интересно според мен предизвикателство.Ако сте съгласни,аз ще осигуря наградата само ми се обади .Прегръдки!

    ОтговорИзтриване

Коментарите ви ме правят щастлива. Благодаря ви за тях!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...