Тази мания да се купуват нови и нови неща, винаги да има нещо, което ти трябва, не подминава и мен що се отнася до крафт материалите. Да пазаруваш с настървение, да искаш и това печатче, и онази щанца, и другото блокче хартия, води до там, че се затрупваш с неща, които някой ден..... може би... ама те ще ти трябват, ще стимулират креативността ти, ще ти дадат възможност да направиш най-уникалните и готини проекти... не можеш без тях... Толкова ми е познато - стая с неща имам, и винаги имам какво ново да искам да си купя. А дори и когато нямам списък, достатъчно да потърся, ама упорито, да разгледам сайтове, магазини, блогове на любими автори и ето - веднага си набелязвам неща, които трябва! на всяка цена да имам. Оправдавам се, че ми омръзва да ползвам все един и същ печат, че съм зациклила и не мога да измисля нещо ново, или просто, че съм заслужила с нещо да се възнаградя.
Истината, що се отнася до мен самата е, че колкото повече неща имам, толкова по-малко креативна съм. И разбира се толкова по-малко неща ползвам. А като не правя, тогава поне да напазарувам нещичко ново..... и така става омагьосан кръг, нали?
Много пъти сме дискутирали във фейсбук групите, че купуването на крафт материали е съвсем различно хоби от използването им. И съм абсолютно убедена, че си е така. Индустрията бълва непрекъснато следващи и следващи материали, всички те са по-съвършенни от предишните и макар предишните също стават, то новите да видиш какви уааау технологии ползват.....Стандартния капан, в който ние, потребителите се хващаме всеки ден. А интернет прави нещата още по-лесни. Вместо да се обличам, да излизам навън в студа, аз си седя пред компютъра, пия си кафенцето и с цъкането на два бутона се сдобивам с пълна кошница "неща". А дали ми трябват, дали ще ми вършат работа, ще му мисля като ги доставят. Замислете се - ако трябва да излезете, обиколите половин София (или Англия) за да получите точно тази щанца, колко от вас шяха да го направят, вместо да хванат чинно ножичката и да си го изрежат на ръка?
Но пък прогресът е за това, нали? Защо да не се възползваме от съвременните улеснения на живота? И без друго нямаме време за нищо, всяка секунда, която можем да си спестим, е добре дошла.
В работата, да. В бизнеса да. Но в изкуството? Не прави ли това нещата по-безлични, по-равни, лишени от творчество?
Няма еднозначен отговор. Доказано е, че с качествени, наистина качествени материали почти няма как да сбъркаш и да направиш грозен проект. Толкова добре са измислени, че и дете може да работи с тях. И затова са ми скучни.... колкото и да са красиви.... обиждат ме някак, на елементарна и плоска ме правят.....но това съм аз - все гледам да съм с рогата напред. Не обичам да ходя по утъпкани пътеки, обичам да си удрям главата в стената с надежда да направя малка дупчица в нея, вместо да мина през широко отворената врата.
И все пак използвам в много голяма степен предимствата на днешния свят. Купувам си всички инструменти, които улесняват живота ми в частта рязане, мерене, сгъване - тоест, техническите работи, които не са ми никак любими. Обичам печатите, мастилата, боите, стенсилите, защото с тях всеки път ефектът е различен, дори и да искаш да го направиш един и същ. Напоследък купувам и бая щанци - нещо, което се бях зарекла да не правя. Оправдавам се с детските работилнички, които правя в Ателието на Картишок. Но виждам, че и децата не ги избират, когато трябва да направят картичка. Поне не и преди да ги разкрасим с печати и бочки. Това показва, че и тук има място за творчество, стига да намеря време..... А и те позволяват да използваш отново ненужни листове хартия, остатъци от експерименти с печати и просто оцветени с боички листове. Което ни връща на първия въпрос за рециклирането. И купуването. И използването повторно на нещата. И кръгът пак става омагьосан. Да купувам за да рециклирам? Не е ли това поредния капан?
Познати размисли,минавали безброй пъти и през моята глава:):):). Голям привърженик на рециклирането съм ,но мисля че за удачното рециклиране ,както наскоро писах някъде, са необходими богата фантазия, която да те накара да видиш в парче непотребен отпадък потенциал да се превърне в нещо красиво и приложимо.А ако имаш и някой съвременен уред като машина за рязане, щанци и тример примерно, той би могъл да само да помогне на процеса на рециклирането. Проблемът по скоро е в прекаляването с покупките на материали и уреди.И аз съм минала през този етап и сега понякога се изкушавам да купувам неща, без които мога да мина.
ОтговорИзтриванеВинаги съм смятала обаче,че който си го може, го може и с по-малко :)Предлагам да спретнете едно предизвикателство "Проект само с рециклирани материали без използването на каквито и да е уреди, машини, щанци,печати и дизайнерски хартии - само ножица, лепило,материали за рециклиране ,може би боички, четка и ръчно написани надписи,шевове с игла и конец на ръка"- ще бъде наистина интересно според мен предизвикателство.Ако сте съгласни,аз ще осигуря наградата само ми се обади .Прегръдки!
Хубав въпрос, Кат :) За щастие съм доста умерена в пазаруването изобщо. Предпочитам да имам няколко неща, но да са качествени и да ми харесват, а не просто за да ги имам. Отвсякъде в интернет валят неустоими оферти за какво ли не, но мотото "Купи или умри" ми идва в повече. Разбира се и аз понякога се изкушавам :D, особено за крафт материалите. Обичам като теб, Кат, да се награждавам с печати или бои, например (които дълго съм отбягвала, защото не съм измислила как да използвам или защото са скъпи и пр.) Хубавото е, че на всяко нещо му идва времето и тогава си казвам ...добре, че си го купих :)
ОтговорИзтриванеДавам си сметка, че не мога да си купя всички красиви и нови материали, а и не искам. Едни от най-хубавите ми картички са направени от ненужни изрезки, почти случайно докато се чудя дали да не отидат в боклука.
Идеята на Поли е чудесна. Едно такова предизвикателство би било много забавно!