Хванах гората /тефтер и оплаквания на една майка/

Ще показвам тефтер, моя си, служебен и горски. И ще пиша. Едно имах наум, друго възникна в тази седмица и не мога да заспя докато не го изпиша в несвързани обяснения.

 

Имам две деца - син на 12 и дъщеря на 7. Обичаме ги безкрайно, и аз и баща им и те го знаят. Старая се да им го казвам поне по веднъж на ден, а още по-често да им го показвам. Малката е гушлива, обичлива и още бебе - там драми нямам. Не и пука за училището, гледа на света като на чудна въртележка - днес едно, утре друго, важното е ти да се усмихваш. Чак се чудя как съм я родила такава. А после се сещам - тя е дете на баща си. Той е такъв ведър, кротък и добър. 

Баткото, там е ми е драмата. Там съм като влакче на ужасите в Дисниленд - от крайна гордост до срам и питане къде точно сбърках. Той твърде много прилича на мен - теле рогато е, устато е повече от мен и опасявам се твърде често ме имитира. При това не от хубавия ми профил.

Като беше първи клас, му казах че това ходенето на училище си е негова отговорност и да се оправя сам. Аз разбира се съм там да ми плаче на рамото / в първи клас плака само веднъж, че си няма най-добър приятел, с който да си е близък/ обаче аз домашни не пиша, не приготвям чанти и тн. Намесвах се, когато виждах проблеми, сменях занимални, исках и класа да сменя, но не ми достигна смелост, а знаех че е за по-добро. Той креташе от 1 до 4 клас с един рефрен, станал удобен за всички ни: "Много е умен, но много мързелив". 

Мрази езиците /казах ли ви, че е като мен/ и може да издаде тънка книжка по предприемачество, както и по българска военна история. Вманиачава се на всякакви теми / на мама детето/, но после му минава - химия, история, оръжия, детективи, готварство.  Най-добрия му приятел беше момиче - винаги само по едно, добра ученичка при това /надявам се, че не е преписвал домашни от нея/

Вече е 5 клас. Успях, с инат и нестихваща вяра да го преместя в ново училище. Вярвам твърдо, че е за добро. Но за негов лош късмет - в езикова паралелка. Не му стига английския дето мрази, а сега и немски има да мрази. Шанс. Според мен единствения начин да му влезе все нещо в главата /съдейки по опита с мен самата/ е като няма избор дали да го учи или не. Вече има приятели в училище. Толкова им се радва, че става всяка делнична сутрин в 05:50 и отива в училище преди 7, макар че са от 07:20. Не ме буди сутрин, сам си приготвя раницата, закуската, чая, кутията за училище и излиза тихично за да не ни пречи. Дете слънце - как да не се гордея с него.

Обаче не учи. Грам. Не отваря тия пусти учебници, дори и когато знае, че ще има класно. Наредил е едни оценки - по немски например 6,5,2,3,6 Това нормално ли е - все едно ги колекционира? Аз през живота си двойка не съм виждала, а той - в 5 клас вече има. Че и тройки, четворки по български език. Кошмар. Страдам и се срамувам в ъгъла вместо него. Един приятел предлага да идва да го бие веднъж в седмицата. Щото е ясно, че нито аз, нито баща му сме привърженици на такива радикални мерки. Ума ми не го побира - що така се случва. Че си ги заслужава, заслужава си ги. Аз даже и по-малко бих му писала, като го виждам, че нищо не ще да учи. Само проекти го влекат - там се хвърля да търси информация и да я прави красива. Но то щото е лесно да принтнеш нещо от уикипедия и после с на мама боички  печати да го направиш красиво. 

Викам си - ще се примиря, явно ми се е паднало по-тъпичко дете. Толкова си може милия, какво да го мъча. После сядам с него да решаваме задачи и виждам, че може. Просто няма тренинг и не чете и не решава задачи. Като се скарам за оценките и той веднага ме репликира - какво толкова, винаги си казвала, че оценките не са важни. Факт. Все го повтарях от 1 до 4 клас, но сега вече е различно. 

Заплашвам го. Ще станеш готвач като не учиш. Супер, ми отговаря той и ми спретва тристепеннно меню за вечеря, авторска салата, домашно направена паста и пухкави тофи кексчета за десерт. Дъвча и си удрям главата в масата. 

Опитвам по друг начин. Колко има най-добрия ти приятел. И той 4. Пфууу, а момичетата в класа? Отговор: "ти си ми казала да не се сравнявам с другите". Туш. 

Може би проблемът не е в него / така твърдят и приятелките ми, аз съм била твърдоглава и съм го възпитавала на въпреки, да бъде критичен към системата, да мисли, да има собствено мнение и тн. глупости/? То няма лошо, но за да разбиеш системата трябва добре да я познаваш. А той това не го е усвоил още. 

Факт е, че имам една глобална грешка в неговото възпитание. И тя е, че не го научиш да помоли за помощ, когато има нужда. Ще се инати, ще се прави, че не му пука за оценки и класни, и няма да дойде да каже, не ги разбирам тези омоними, помогни. То и аз трудно ги разбрах, побърках целия офис с тях - научиха ги всички, насън да ги бутнеш ти рецитират примери. Но не можехме да се явим вместо него на класното по БЕЛ и да изкараме повече от 4. Срам и позор. 

Сега имам поредна нова тактика. Ясно ви е, че дистанционното за телевизора, таблета и картата за интернета са му отнети. Дори телефон слушалка нокия съм намерила, да му взема и телефона при следващата тройка или четворка. Но сега наех учителка. А той ще плаща за частните уроци от собствените си пари. Които иначе стоят на сметка в банката и не се пипат за нищо друго - да  си има. Казах ли ви, че е като мен - управлява финансите си с твърда ръка и мрази да губи пари? От него зависи колко точно ще отидат в джоба на учителката. А дали тя ни помогне поне по един от предметите, надявам се.

Имаме и една съществена разлика ние двамата със синчето. Аз ненавиждах часовете по музика, рисуване и физическо. Трябва със закон да забранят оценките по тези предмети. А той ги обожава - има по 6-7 шестици и по трите, плюс бившото Труд и творчество, както и да се казва сега. Все пак той може да шие, да плете, да готви, да забива пирони, да прави къщички на дървета, картички, албуми, да използва трион и бормашина, да отпушва канали, да декорира партита, да рисува по лицата на децата и по торти, да прави паста, да сглобява контакти, да цепи дърва... и какво ли още не. Гладен няма да остане, надявам се. 

И за финал, понеже темата няма край , ще ви споделя един друг ученик какво е написал за системата. Само ми дава повед още повече да се замисля. Някой някъде бърка, но кой ли е?

Кати, теле, инат, объркана майка на тийнейджър по-висок от мен.

Споделено от ученик .... От нета ...
Аз съм ученик.Вдигат ме преди изгрев. На училище пристигам преди родителите ми да стигнат до работното си място и си тръгвам , след като те са си тръгнали и често се прибирам след залез. Не пия кафе за разсънване.Възрастните си имат ергономични офис столове , а аз твърд нар , който деля с още един ученик. Получавам много по-често суха храна , отколкото сготвена. А когато е топла - не си я избирам . Нито каква , нито колко.
В нашата стая сме двадесет и пет човека на площ от тридесет и пет квадратни метра.Всеки от нас има на разположение около 1, 2 квадратни метра , за да преживее десет от четиринадесетте си часа ден. Често някой неволно събаря вещите ми. Имаме си общ възрастен. И него си делим между всичките двадесет и пет души. Така учителят има време за мен най-много 10 минути на ден / но това ако правя бели, иначе не чувам името си с дни/. Възпитавам се сам , докато гледам белите на лошите ученици.
Личното ми време за девет часа и половина е не повече от два часа , в което не мога да си избера стая , място или положение на тялото. Просто през това време не съм длъжен да мълча и да стоя неподвижно.
Дали съм агресивен? Не знам , но съм уморен. Уморен съм от възрастните и техните правила. Тези правила са ми твърде тежки за спазване. И съм самотен. И съм объркан , не разбирам.
Когато съм дете искам да имам майка до себе си. И свой дом. Поне толкова .И топла храна по мой избор. Спокойно и малко училище. Място за игра и да тичам.
Много ли е?

Източник: facebook.

Предизвикателства/Challenges:  

Love 2 Create Challenge #1 - Anything Mixed Media Goes 
Simon Says Stamp (Monday) 

Картичкофурийско предизвикателство 383 - Дърво /имам само листата, но Мари, ти ще си представиш останалото, а аз ще се постарая да направя и картичка с дървени мотиви/