понеделник, 21 януари 2019 г.

Хванах гората /тефтер и оплаквания на една майка/

Ще показвам тефтер, моя си, служебен и горски. И ще пиша. Едно имах наум, друго възникна в тази седмица и не мога да заспя докато не го изпиша в несвързани обяснения.



 
Имам две деца - син на 12 и дъщеря на 7. Обичаме ги безкрайно, и аз и баща им и те го знаят. Старая се да им го казвам поне по веднъж на ден, а още по-често да им го показвам. Малката е гушлива, обичлива и още бебе - там драми нямам. Не и пука за училището, гледа на света като на чудна въртележка - днес едно, утре друго, важното е ти да се усмихваш. Чак се чудя как съм я родила такава. А после се сещам - тя е дете на баща си. Той е такъв ведър, кротък и добър. 
Баткото, там е ми е драмата. Там съм като влакче на ужасите в Дисниленд - от крайна гордост до срам и питане къде точно сбърках. Той твърде много прилича на мен - теле рогато е, устато е повече от мен и опасявам се твърде често ме имитира. При това не от хубавия ми профил.
Като беше първи клас, му казах че това ходенето на училище си е негова отговорност и да се оправя сам. Аз разбира се съм там да ми плаче на рамото / в първи клас плака само веднъж, че си няма най-добър приятел, с който да си е близък/ обаче аз домашни не пиша, не приготвям чанти и тн. Намесвах се, когато виждах проблеми, сменях занимални, исках и класа да сменя, но не ми достигна смелост, а знаех че е за по-добро. Той креташе от 1 до 4 клас с един рефрен, станал удобен за всички ни: "Много е умен, но много мързелив". 
Мрази езиците /казах ли ви, че е като мен/ и може да издаде тънка книжка по предприемачество, както и по българска военна история. Вманиачава се на всякакви теми / на мама детето/, но после му минава - химия, история, оръжия, детективи, готварство.  Най-добрия му приятел беше момиче - винаги само по едно, добра ученичка при това /надявам се, че не е преписвал домашни от нея/
Вече е 5 клас. Успях, с инат и нестихваща вяра да го преместя в ново училище. Вярвам твърдо, че е за добро. Но за негов лош късмет - в езикова паралелка. Не му стига английския дето мрази, а сега и немски има да мрази. Шанс. Според мен единствения начин да му влезе все нещо в главата /съдейки по опита с мен самата/ е като няма избор дали да го учи или не. Вече има приятели в училище. Толкова им се радва, че става всяка делнична сутрин в 05:50 и отива в училище преди 7, макар че са от 07:20. Не ме буди сутрин, сам си приготвя раницата, закуската, чая, кутията за училище и излиза тихично за да не ни пречи. Дете слънце - как да не се гордея с него.
Обаче не учи. Грам. Не отваря тия пусти учебници, дори и когато знае, че ще има класно. Наредил е едни оценки - по немски например 6,5,2,3,6 Това нормално ли е - все едно ги колекционира? Аз през живота си двойка не съм виждала, а той - в 5 клас вече има. Че и тройки, четворки по български език. Кошмар. Страдам и се срамувам в ъгъла вместо него. Един приятел предлага да идва да го бие веднъж в седмицата. Щото е ясно, че нито аз, нито баща му сме привърженици на такива радикални мерки. Ума ми не го побира - що така се случва. Че си ги заслужава, заслужава си ги. Аз даже и по-малко бих му писала, като го виждам, че нищо не ще да учи. Само проекти го влекат - там се хвърля да търси информация и да я прави красива. Но то щото е лесно да принтнеш нещо от уикипедия и после с на мама боички  печати да го направиш красиво. 
Викам си - ще се примиря, явно ми се е паднало по-тъпичко дете. Толкова си може милия, какво да го мъча. После сядам с него да решаваме задачи и виждам, че може. Просто няма тренинг и не чете и не решава задачи. Като се скарам за оценките и той веднага ме репликира - какво толкова, винаги си казвала, че оценките не са важни. Факт. Все го повтарях от 1 до 4 клас, но сега вече е различно. 
Заплашвам го. Ще станеш готвач като не учиш. Супер, ми отговаря той и ми спретва тристепеннно меню за вечеря, авторска салата, домашно направена паста и пухкави тофи кексчета за десерт. Дъвча и си удрям главата в масата. 
Опитвам по друг начин. Колко има най-добрия ти приятел. И той 4. Пфууу, а момичетата в класа? Отговор: "ти си ми казала да не се сравнявам с другите". Туш. 
Може би проблемът не е в него / така твърдят и приятелките ми, аз съм била твърдоглава и съм го възпитавала на въпреки, да бъде критичен към системата, да мисли, да има собствено мнение и тн. глупости/? То няма лошо, но за да разбиеш системата трябва добре да я познаваш. А той това не го е усвоил още. 
Факт е, че имам една глобална грешка в неговото възпитание. И тя е, че не го научиш да помоли за помощ, когато има нужда. Ще се инати, ще се прави, че не му пука за оценки и класни, и няма да дойде да каже, не ги разбирам тези омоними, помогни. То и аз трудно ги разбрах, побърках целия офис с тях - научиха ги всички, насън да ги бутнеш ти рецитират примери. Но не можехме да се явим вместо него на класното по БЕЛ и да изкараме повече от 4. Срам и позор. 
Сега имам поредна нова тактика. Ясно ви е, че дистанционното за телевизора, таблета и картата за интернета са му отнети. Дори телефон слушалка нокия съм намерила, да му взема и телефона при следващата тройка или четворка. Но сега наех учителка. А той ще плаща за частните уроци от собствените си пари. Които иначе стоят на сметка в банката и не се пипат за нищо друго - да  си има. Казах ли ви, че е като мен - управлява финансите си с твърда ръка и мрази да губи пари? От него зависи колко точно ще отидат в джоба на учителката. А дали тя ни помогне поне по един от предметите, надявам се.
Имаме и една съществена разлика ние двамата със синчето. Аз ненавиждах часовете по музика, рисуване и физическо. Трябва със закон да забранят оценките по тези предмети. А той ги обожава - има по 6-7 шестици и по трите, плюс бившото Труд и творчество, както и да се казва сега. Все пак той може да шие, да плете, да готви, да забива пирони, да прави къщички на дървета, картички, албуми, да използва трион и бормашина, да отпушва канали, да декорира партита, да рисува по лицата на децата и по торти, да прави паста, да сглобява контакти, да цепи дърва... и какво ли още не. Гладен няма да остане, надявам се. 
И за финал, понеже темата няма край , ще ви споделя един друг ученик какво е написал за системата. Само ми дава повед още повече да се замисля. Някой някъде бърка, но кой ли е?

Кати, теле, инат, объркана майка на тийнейджър по-висок от мен.
Споделено от ученик .... От нета ...
Аз съм ученик.Вдигат ме преди изгрев. На училище пристигам преди родителите ми да стигнат до работното си място и си тръгвам , след като те са си тръгнали и често се прибирам след залез. Не пия кафе за разсънване.Възрастните си имат ергономични офис столове , а аз твърд нар , който деля с още един ученик. Получавам много по-често суха храна , отколкото сготвена. А когато е топла - не си я избирам . Нито каква , нито колко.
В нашата стая сме двадесет и пет човека на площ от тридесет и пет квадратни метра.Всеки от нас има на разположение около 1, 2 квадратни метра , за да преживее десет от четиринадесетте си часа ден. Често някой неволно събаря вещите ми. Имаме си общ възрастен. И него си делим между всичките двадесет и пет души. Така учителят има време за мен най-много 10 минути на ден / но това ако правя бели, иначе не чувам името си с дни/. Възпитавам се сам , докато гледам белите на лошите ученици.
Личното ми време за девет часа и половина е не повече от два часа , в което не мога да си избера стая , място или положение на тялото. Просто през това време не съм длъжен да мълча и да стоя неподвижно.
Дали съм агресивен? Не знам , но съм уморен. Уморен съм от възрастните и техните правила. Тези правила са ми твърде тежки за спазване. И съм самотен. И съм объркан , не разбирам.
Когато съм дете искам да имам майка до себе си. И свой дом. Поне толкова .И топла храна по мой избор. Спокойно и малко училище. Място за игра и да тичам.
Много ли е?
Източник: facebook.

Предизвикателства/Challenges:  
Love 2 Create Challenge #1 - Anything Mixed Media Goes 
Simon Says Stamp (Monday) 
Картичкофурийско предизвикателство 383 - Дърво /имам само листата, но Мари, ти ще си представиш останалото, а аз ще се постарая да направя и картичка с дървени мотиви/

5 коментара:

  1. Изчетох те на един дъх, Кат. Темата ти ми е толкова актуална. Аз си имам 2 рогати у нас. Само едното е в училищна възраст, за сега. Сам си избра училището. Със специалните предмети се справя отлично, музикален е. Това го казват учителите му. Но...български и математики са му такава мъка, а е едва 2-ри клас. И най-много ме е яд, че може но толкова го мързи да полага и малки усилия за тях. Дано да си намерила правилния подход. Аз все още търся моя.
    Обаче последния текст ме накара да се замисля. Не бях поглеждала от този ъгъл.

    ОтговорИзтриване
  2. Кате като чета това направо се плаша... При мен положението ще бъде като на фронта. Проблема е,че ние изискваме прекалено много ,още и още и още...А те са деца и искат повече време за игри или каквото там им харесва.И е нормално.Съдейки по моята племенница, която е с една година по-голяма от Марти и сега ще кандидатства в английска гимназия положението ще е същото поне още една година докато разбере смисъла да седне и да учи.Много е умна ,но мързела е взел връх...Та просто се успокои и всичко ще е наред .Те са умни деца и са ваши копия ,а вие сте УНИКАЛНИ :)

    ОтговорИзтриване
  3. love the colours, beautiful details and texture on your project, thank you so much for sharing with us at Simon Says Stamp Monday Challenge, hugs kath xxx

    ОтговорИзтриване
  4. Кати, дишай дълбоко - всичко ще се оправи!
    Това са бели кахъри! Повярвай!
    Спомням се, че ходех като чалната и занимавах всички свои познати с училищните истории. Някои дори не ми вярваха!
    Много любов трябва! Много да ги обичаме и да ги оставим да бъдат деца, защото те са си деца!
    Харесва ми писмото на този ученик. Напомни ми на едно друго, което децата бяха оставили в класната стая преди една родителска среща. То започваше с "Мили Родители, не бийте децата си..." и бе подписано с псевдоним "Гошо", защото те "Гошо" в класа нямаха.
    Спокойно. След 7-ми клас оставих на мъжа ми да отговаря и да се занимава с момчето по отношение на училището.
    Благодаря, че сподели това в блога си.

    Боряна - майка на ученик в 12 клас

    ОтговорИзтриване
  5. Кат, благодаря ти за това свежо участие в дървеното предизвикателство. Вече си мечтая за пролетно зеленото :) Темата, която те вълнува е толкова важна и свързана с най-ценното - децата. Има нещо тотално сбъркано в цялата работа..

    ОтговорИзтриване

Коментарите ви ме правят щастлива. Благодаря ви за тях!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...