вторник, 3 април 2018 г.

Кръщението на принцеса Ева - зюмбюли, перушина и много усмивки

С цяла седмица закъснение, но пък с много снимки се включвам за да ви разкажа за вълшебния празник на дъщеря ми. 
Когато тази малка фея реши да става християнче (нейно, собствено решение) ние с баща и бяхме много изненадани и тотално неподготвени. Но един поглед към календара - Благовещение, красив християнски празник в неделя и към любимият и чичо, който я нарочи, че точно тогава имала имен ден, даде отговор на въпросите кога, къде, кой. 
Успокоили страстите, ние преместихме темата в задния си джоб, и факта, че до паметния ден оставаха точно 28 дни въобще не ни разтревожи. В крайна сметка планирахме скромно семейно събитие, за чиято подготовка не беше нужно нещо специално. 
Голяма дилема беше дали да сме в Плевен или в София. Самата Ева си мени няколко пъти мнението, но когато оставаха точно 2 седмици до датата, все пак решихме да е в София. За една вечер уредихме църквата - красивия Лозенски манастир Св. Петър и Павел, както и ресторанта - крайно кичозен и натруфен, но много подходящ за нейна милост. Големия му плюс беше факта, че е  на 10 мин от манастира, както и че има огромен детски кът. 
Дотук добре. После Ева реши, че точно Деси /www.blackcatbg.com/ ще трябва да яхне метлата и да дойде да натруфи още повече ресторанта. Защото не можело без украса....
Вече ми стана ясно, че събитието започва да излиза извън контрол, затова повиках Изи да го документира. И бях права - "семейния" списък започна да се пълни с приятелите ни, защото както каза Ева: "те са ни почти роднини". Има няма 36 човека, от които половината деца. 
При толкова поканени, нямаше как да не спретна едни покани. 

Така се наложи и тема да измисля  и тя е... пера. Не питайте. 
Добре де, ще ви кажа. Преминахме от стандартните ангели (мразя ги като символ за детски неща) до крила, пера, перушинка и толкова ми хареса идеята за олицетворението на самата въздушна, лека и нежна Ева в перата, че прегърнах смело темата и оскубах няколко кокошки, токачки, гълъба и други пернати. Шегувам се, всичко е или от хартия или от фоамиран или купено от магазина. Другото е паус, малко златна ембосинг пудра, пера с дистрес мастила през шаблон, една панделка и малко дантела, мъничка розова роза и бледорозов картон за основа. Мисля изкупих де що видях перушини, но в поканата не им намерих мястото. 

Изкупихме и роклите по магазините. И обувките на токчета. За нея бели, за мама златни. Цветовата гама изненада всички - как така не е розово???  Какво си въобразяваме ние, най-розовите патета да нямаме розово в тоалетите??? Но така си беше, този път наблегнахме на синьо зеленото в изчанчени нюанси. И то ни отивало, не само розовото.
Наложи се да направя дузина цветя от плат и диадеми с тях, докато не задоволя високите претенции на моята малка дъщеря. И аз като Паисий, на свещ по цели нощи не спях и цветя редях.

Дотук добре. Диадема, рокля, обувки имаме. Остават подаръците за гостите. Тук вече си върнах тъпкано тормоза - включих всички членове  на семейството в таз тежка задача, а именно да правим капани за сънища за всички малки гостенчета. Колко са 16 капана за нашето семейство?

Едно увиване падна, едно плетене... то не бяха пера, цветя, нанизване на мъниста, търчане до пазара за нови мъниста, пък преговори кой ще е мъжкия, кой женски капан.... Добре че 3 дни преди кръщенето бяхме финално готови. 


През това време Деси, Черната котка охкаше и ахкаше в Плевен докато се чудеше с какво да го декорира тоз натруфен ресторант. Направи куп рингове за салфетки с пера! оцветени с бръшоси, заради което и до ден днешен палеца и показалеца са и трайно посинени във всички нюанси на зелено-синьото.
Нейна беше и идеята за надпис на стола на принцеса Ева.
Ние в София продължавахме с приготовленията. Баткото си избра сам стила и облеклото, на таткото му помогнахме малко да вземе решение. Трябвало е да сторим същото и с кръстника, но това е една друга история. 


В деня преди кръщенето мама реши, че трябва да прави албум. Голям албум. Е, още не е готов, но поне кориците му направих. А там някъде ми хрумна, че трябва да имаме и кутийка за косичката, подаръци за 21 броя възрастни, защото за децата бях поръчала курабийки, но за големите нищичко... Ааа да, и пликове за капаните за сънища нямахме. Че и сантиментален подарък за кръстника се оказа, че трябва да направя в оставащите 12 часа....






Има и още в тези 12 часа - от търсене на розови зюмбюли на Димитър Петков, през покупка на сини саксии от Икеа, но няма да ви отегчавам с такива детайли. Ще кажа, че всичко стана супер в ресторанта, благодарение на Деси, която успя за час да направи чудеса. Напълно си заслужи специалния подарък - сътворен с много любов капан за мечти.

Принцеса Ева остана силно впечатлена, както и гостите и. Всичко мина прекрасно, единствено времето не успяхме да накараме да заработи в наша полза, но пък усмивките ни и цветната градинка, която си спретнахме разтопи дори  падащите мартенски снежинки. 
Мисията изпълнена. 
 Мама и тати са доволни, защото принцесата е щастлива.
 Кръстникът изглежда добре на черно-белите снимки -не за друго, ми суитчърчето на Барселона мяза по-малко на анцуг (каквото според мен си е ).
А мама и Ева си спечелиха заслужени овации - за красотата на деня.
Предизвикателства/Challenges:  

3 коментара:

  1. Страхотни сте !Едни от малкото при които нещата, които започват да излизат извън контрол ,в крайна сметка приключват с HAPPY END, на който всеки благородна да завиди :):):)Прегръдкииии

    ОтговорИзтриване
  2. Кат,благодаря за включването в моето предизвикателство!Страхотни покани,страхотно парти...и вие сте страхотни! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Честито християнче! Страхотно задружно семейство сте, Кат! Много свежи и готини цветове сте подбрали. Ева и мама сияят! <3

    ОтговорИзтриване

Коментарите ви ме правят щастлива. Благодаря ви за тях!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...