Размисли и страсти на 40.

Ей ме на, в навечерието на 40-тия си рожден ден, седя си омазана с боя до ушите и размишлявам. За важните неща, за постигнатото, за това, което ме чака зад ъгъла.За това коя съм аз и как се чувствам. За това какво искам, за какво мечтая и как ще извървя следващите 40.

• Първо, нека да съм здрава.

 Е, и ако може малко по-слабичка, но без диетите и спорта... някак естествено да ми се получи. Да, знам, че спортът е важен, че трябва да му намеря място в живота си, ама все не може да се разберем с него. От малка съм така. Дай ми да се шляя на дълги разходки, да ходя пеша, да танцувам но не ме карай да клякам и да тичам. Мързел, при това класически. 

• Второ, нека семейството ми да е сплотено, да се обичаме и да сме заедно.

 Това, което ме крепи и ме кара да заспивам с усмивка и да се събуждам в добро настроение. Те са като въздуха, водата и храната за мен. 

•  Трето, да са добре приятелите ми, и да са наоколо, да се виждаме  и чуваме.

 Приятелките ми са почти толкова важни за мен, колкото и семейството. Съвременните средства за комуникация все повече ме отдалечават от тях, и от това боли много. Не е същото, като ми напишеш във вайбъра как си, всичко ок ли е, защото аз ще отговоря с кратко да и ти няма да чуеш плача в отговора ми. Няма да разбереш от какво трепери гласа си или как се смея с глас на рисунката на дъщеря ми. Ще загубиш цялата цветна и пъстра палитра на личното общуване, защото "нямаме време". Та, мечтая си да се виждаме наживо, офлайн, често!

• Четвърто, нека се сбъднат мечтите и плановете на мъжа ми. А покрай тях и моите да се промъкнат ако може.

Нека да успеят неговите начинания, защото това го прави щастлив, а така съм щастлива и аз. 

• Пето, пожелавам си да успявам да "предам нататък"

Това е едно от най-важните и осъзнати мои решения, плод на опит и натрупани годинки. Важно ми е да науча някой друг на нещо. Може да е мъничко и незначително, може да не му е потребно, но пък може и да му даде нова насока и виждане в живота. Опитвам да го правя с децата си - да ги обичам, да ги ценя и да им помагам да разкриват сами тайните на света. Да се уча от тях, както и от другите малки сладури, с които се виждам по работилничките ми. Опитвам да го правя с дейностите в крафт обществото, макар че понякога са капка в бурно море. Опитвам да го правя в живота - с приятелките, с колегите, с други родители - не да давам акъл и да дудна като свекърва, а просто да съм там, за да знаят, че могат да ме попитат и аз ще отговоря ако знам. Грижа ме е за хората, грижа ме е за света около нас, и ми се ще ако мога да направя нещо дребно за да стане той едно по-добро място. 

Имам и разни боцкащи такива по-големи желания, но за тях сякаш не съм пораснала още. А колкото до бръчките  - имам си такива и си ги обичам до една, защото са от смях, добро настроение и забавление. 

Честит 40-ти рожден ден на мен и да знаете, че ще почерпя :)