Мартенски вълнения

Ей време, как ми е омръзнало да препускаме с теб... все не успявам да те уловя и все ми се струва, че изтичаш между пръстите ми като пясък... 
Знам, че всичко е въпрос на организация, но като не мога да реша кое е по-важно - кафенце с приятели или да напиша тази публикация? 
Да направя обещаните 13 картички с готови цветя или да прекарам 12 часа в правене на ръчни цветя, за да са различни и уникални картичките? 
Да прочета книжка и да си оцветя с моливи в новия журнал  или да изляза с децата? 
Да се наспя или да подредя новите си печати и да ги пробвам? 
В главата ми непрекъснато се стрелкат идеи за реализиране, които обаче искат спокойствие и обмисляне, задачи за правене, които предполагат автоматизация на процесите и мисли, много мисли, които ако успея някак да заглуша, ще ми е много по-лесно и подредено. 
Количество или Качество? 
Спокойствие и недовършени задачи или стрес и приключени проекти?
 
 Знам че намирането на вътрешен мир и ред е важно и първостепенно затова си казвам майната си - никой не очаква да пиша редовно в блога , и без друго малко четат хората напоследък.. То и аз чета все по-малко, може би за това станах фен на инстаграм и подобните му визуални програмки, само да преминавам и да гледам картинки вместо да чета дългия текст за направата им. Но това ми отнема много - когато се преситя от цветове, видове, краски и нови скечове, тогава блокирам. Колкото повече имам, толкова по-малко мога. 
Може би затова се пренесох тази неделя в офиса ми - само с две чанти багаж - за да съм ограничена в избора на материали и да направя нещичко ново. В крайна сметка направих - куп цветя от хартия.


 После продължих с картички,  които ще видите понататък.
Някак между другото се роди и едно платно - толкова много розови цветя натвори Ева, че и боя и остана.. трябваше да им намеря приложение.
Платното вече краси местенцето на Картишок- за къде без розАвко там?
Ето още две картички, които отдавна са подарени - направих ги за свекърва ми, вдъхновена от новото предизвикателство на Картишок - с главно действащио лице Тифани Солорио.
 

   Simon Says Stamp Wednesday - anything goes
 
 

Направих и бърза, вдъхновена от Тим Холц картичка за брата на мъжа ми - най-сетне да използвам новите моливи по предназначение, макар и само надраскани няколко щрихи. 





А за статистиката - да кажа, че и мартенички правих - помогнах на Марти за  30 пеперудки и направих 25 бурканчета за колегите - да ги напълнят със здраве, щастие и много усмивки.


 Както виждате, в отговор на горните въпроси, все пак залагам на количеството вместо на качеството... и все така препускам с времето и вятъра. Противно на нормалното колкото по-малко спя и повече творя, толкова по-добре се чувствам. Е, добре би било да се науча да балансирам в йога поза докато мацам с пасти и боички, за да наваксам със спорта и многото килограми, но чак толкова добра не съм станала... 
Някой ден, може би...

Предизвикателства/Challenges:  

Коментари

  1. Винаги си била свръх продуктивна! И качество не липсва. А за йога позата - чакам те на постелката ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Beautiful cards! Love the pretty flowers and designs! Such wonderful dimension too!

    Thank you very much for joining us this week at the Simon Says Stamp Wednesday Challenge Blog!

    hugs...
    Melissa

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Коментарите ви ме правят щастлива. Благодаря ви за тях!