понеделник, 24 април 2017 г.

Седмица 16 - хаос по бюрото и в главата ми

От време на време си представям съдържанието, скрито зад  корените на русата ми главица и то обикновено изглежда като оплетено кълбо разноцветни кабели, всеки от които хвърля искри и съска с желание да прегрее съседа си. 
Понякога и работния ми кът се опитва да олицетвори наяве бъркотията в главата ми. 
Тази седмица е точно от тези. А може би и сатурновата дупка преди наближаващия ми  рожден ден е виновна. Тя е причината идеите ми да замират по средата, недовършени и разпилели се като пухчетата на тополите през пролетта. Каквото и да е, то е извън мен и не мога да го контролирам. Скачам от тема на тема, от цвят на цвят и зарязавам пътеки от крафт материали на купчинки из цялата къща. 
Започнах с цветята от фоам, които искам да преборя. Но ми липсва търпение. Ютия си набавих. Малка, туристическа, че голямата ме плаши. Не сме приятелки с нея, все ми плюе вода по дрехите. Затова съм я оставила на мъж ми - да се справя с нея.
Но ютията ще почака. Зарязах я за да правя картичка на шефката, за която ви споменах миналата седмица. Нямаше как да откажа. А подсказката беше много интересна - нещо с моден бутик, защото подаръкът ще е ваучер за известна дизайнерка. 
Исках да е очевидно и все пак да не е на пръв поглед:

 Бутикът взех назаем от любимата ми Inslee.

 Посланията добавих от себе си - ей така, да и пожелая и аз нещичко. 
След като приключих с тежката задача си дадох ден два почивка. Само монтирах едни готови цветя на поредното кръгче. Мисля ме е хванала страст по кръговете - най-често мацнати с малко джели плейтче или пък изрязани със шаблон.
 Тук нейде моята почивка беше прекъсната от Мартин, който настояваше спешно да се захвана с поканите за рождения му ден. Досадно дете. Темата е измислена отдавна от мен и тя е балон. Все пак лети все по-нависоко това мое голямо момче - след няколко дни прави десет, а докато се усетя ще е излетял в някоя далечна посока. Но цветовете ми наложи той - синьо и зелено. Дотук добре. Синьо като очите му  - бистри езерца. Но виж за зеленото настъпиха едни пререкания... да не ви разправям. Аз се боря за ментово зелено (че е лесна работа) или пък за резидаво жълто-зелено. А той настоява за скучно тревисто зелено, което ми боде очите и направо ми трови вдъхновението. Че и картони ми купи  -да си ги гледам и да мисля. 
Аз много пъти съм казвала, че формата при мен няма особено значение, важен ми е само цвета. За момент се изкуших да му нарежа (казала ли съм ви, че вече имам машина - Cuttlebug) зелени облаци и син балон и да се свършва с това мъчение. Но нали съм мила и добра - извадих всевъзможни блокчета и нарязах над 100 балона. Сега имам на точки, на чертички, на рае и каре, тъмносини, яркосини, морскосиньо-зелено, тревисто зелено... и какво ли не. Той обаче не си позна неговите цветове и аз пак започнах на ново. Опитах с балон от карта и тема пътешествия. Опитах с нарисувана дъга балон. Не и не. Накрая се захванах да правя тревисто зелено -сини покани и ето какво излезе.
 
 Добре че, Софи и другите картишочки се включиха с идеи, че на мен хич не ми хрумваше как да ги разположа тези балони. Криво ляво направих десетина ( които не ви показвам тук, защото все едно ги е правила Ева) и в 4 през нощта, изтощена психически и физически си легнах недоволна. 
На другата сутрин получих вълшено колетче от Бо с новите дистреси оксиди. Все едно ми инжектираха венозно творческа енергия.  Пощурях от кеф и се намазах здраво. Повече за тях може да прочетете в Картишок.  С тях направих и последните няколко покани - синьото на broken china и зеленото на пистачо. 




Зарязах ги като отметнат засега ангажимент, въпреки че съм започнала украсата за партито и продължавам да виждам навсякъде синьо и зелено.  На всичко отгоре в неделя ходихме като видни кифли в мола - да търсим тоалет на Ева, че в нейния гардероб няма кой знае какво по-различно от нюански на розовото. И като споменах розово - точно такива смятам да бъдат визитките ми за картичкофруийската среща в Габрово така че сритах настрана зелено синия кошмар и започнах да творя в друга посока.

 

 Засега и те стоят недовършени, но се надявам да ми дойде музата тази  седмица и да ги приключа. Ако не -ще се наложи да прибегна до сериозни мерки като подреждането на бюрото си например. И без друго ми липсват две ножици, няколко букви от комплекта ми щанци, едното от малките джели плейт ... все ще изскочат от някъде. 
Желая ви спокойна седмица, пожелайте  на мен бръмбарите в главата ми да си вземат малко почивка.  
Предизвикателства/Challenges:  
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...