понеделник, 20 ноември 2017 г.

От АЕЦ Козлодуй до Златна сватба

Ето ме тук с една история в снимки. Началото започна със следния разговор:

Приятелка: "направи ми платно за свекърва ми"

Аз: "какъв е повода?"

тя: "Златна сватба" . Представям си го нещо в черно-бяло

Аз почвам да мисля как да съчетавам златната сватба с черно бяло. Междувременно разбирам, че има и снимки. Някакви снимки, които трябва да сложа по платното. Чакам. Чакам. Снимки получавам в последния възможен момент - ден преди да изляза в отпуска и да хукна към Огняново.

Приятелката: "Пращам ти снимките, но съм ги снимала с телефона и са лошо качество. Трябва и поканата да вмъкнеш някъде"

Аз: " ми тогава ще ги правя снимките  в сепия, тъкмо ще ми се върже със златното"

Тя: " Все ми е едно, само сложи някъде АЕЦ Козлодуй, че е важно".

Шах с пешка.

Ми сложих го, какво да я правя като ми е любима приятелка. Тръгването ми за Огняново се отложи с 4 часа. То не беше мазане, слагане, махане и чудене... което мъж ми фотографираше докато нервно потропваше срещу мен. Та ето го процеса на творене.


Дотук беше с картинката на АЕЦ. Първо я залепих а после се замислих как да я скрия.

Здраво мацане със златна зърнеста паста.

Редене на ненужни хартийки за обем. По погрешка или зашеметеност нацапах ъглите с бяла акрилна паста през размазан стенсил.

Тук се усмихвам щото още не съм видяла каква мацаница става.

Изпадам в див размисъл и вадя нови боклучки навсякъде около мен.
Нали съм чувала, че по сватбите слагат и малко синичко - та и аз така - залепих едно синьо.
Мацам с ръце да замазвам всичко дето е останало от АЕЦ-а.
Опитвам с ноти в дясно - и те белеят и не ме кефят. Изпадам леко в паника - нямам идея какво следва.
Нотите биват изстъргани. Остава ми петно.
Хаха колко интелигентно - ще го закрия с кафяво картонче.
Сещам се че имах и едни снимки да слагам. Печатах ги на принтера вкъщи и после ги лакирах. Залепих ги на кафяво картонче за да стоят твърди.
Пак магам и слагам боклучки, тюл, който боядисвам в кафяво, едно сърце с надпис...навивам текста на поканата на руло и го защипвам нейде отдолу.
Снимките хич не се нареждат както искам - развалят ми композицията.
Това махане и слагане продължава няколко часа. Гледам отдалече, отблизо и се чудя.

Тук там мажа отгоре с други цветове, потъмнявам краищата с тъмно кафява акрилна боя.
Гледам и се чудя. Харесва ли ми или да започвам отначало?

Вадя още нещица.
На мъж ми почва да му писва.
Хвърлям последен дълъг поглед отблизо и далеч и решавам да  финализирам процеса. По-добре не мога.

Ето как изглежда и крайнния резултат отблизо. От АЕЦ остана само един символ, но мисля той говори достатъчно на хората, свързани с него. Исках цялото платно да внушава носталгия, романтика и да блести в златни краски, така както е блестяла любовта им през годините.

 Те си го харесали. Ревали, смяли се и му намерили място на стената в хола. И приказката свърши дотук.
Кати


Предизвикателства/Challenges:
Card ManiaCMC#98 Anything Goes / Всичко е Позволено

2 коментара:

  1. Чудничка :):):)Язък за хубавата снимка на АЕЦ-а,който нещо ми се загуби по трасето и остана като бледа емблема, но допускам че за главните герои това е достатъчно !Ей за това понякога не долюбвам микс медията - слагаш пласт върху пласт некакви красоти и в един момент остава само най-горната да се вижда и вписва в картинката :):):) Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
  2. Интересна задачка, интересен подход към изпълнението, а крайния резултат е страхотен. Това, че е останал само символът, никак не е в минус. Благодаря ти, че включи този проект в предизвикателството на Card Mania. Успех и те очакваме отново при нас.

    ОтговорИзтриване

Коментарите ви ме правят щастлива. Благодаря ви за тях!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...