За изкуството и чувствата

Изкуството трябва да събужда чувства. Дали това изкуство е картина, песен, танц, филм, или пък стената в коридора - все тая. Ако не те докосне, стисне за гърлото и погъделичка нейде из корема, значи майната му, тогава не е твоето. А когато "погъделичканите" станат много, тогава значи вече отива към изкуство. Ако трябва да разясняваш всеки път какво е това, което си показал, то ...познайте ...целта не е постигната.

Защо започвам с тези помпозни размишления ли? Не защото считам, че моите картички са изкуство. Напротив - винаги съм твърдяла, че са еднодневки, ако донесат моментна радост, значи целта е постигната. Та идеята тук е за чувствата. 

Помолиха ме да направя картички за 4 учителки. Нито поръчителката ми е близка, нито познавам учителките. Но пък съм правила други неща за нея и знам, че тя наистина оценява високо старанието ми да правя лични, предназначени за конкретния човек неща. Загубила съм тренинг да правя картички, вече се занимавам с къщи и градини, но не можах да откажа. А и материали имам колкото си искаш. Срокът беше кратък, така че се наложи да се задействам. Потърсих вдъхновение в Пинтерест, макар че съм правила много картички за учителки, а имах и две три подходящи колекции хартии... все нещо щях да сглобя в "часа по труд и творчество". Обаче цъ. Муза никаква. Времето тече, реших да потърся какво са споделяли рускините по темата. Намерих няколко великолепни картички, една от които много ми допадна като идея - отворена тетрадка е в основата на картичката. Реших, че ще правя такава и аз - лесна работа. Лесна, ама друг път. Толкова измъчено нещо не се беше раждало скоро на бюрото ми. Сглобявах, добавях, махах и не и не - не ми харесва, грозна е... а време няма. Видях се в чудо и писах на мацката да ми даде повече инфо за учителките, за които е предназначена поръчката. 

Първата е за класната на първокласничка- научила децата на азбуката. Останалите 3 са за учителите на 4токласничка (край на начален етап) - едната е за класната от 4 години, за която това е и последен випуск  (има година/две до пенсия). Тази картичка може да бъде по- мащабна от останалите. Това е учител по призвание, който вдъхновява, поощрява, но и изисква - мечтата на всеки родител .
Останалите 2 картички са за преподавателки по немски език: едната е за забавна, къдрава, рижа фурия, която също е с децата през последните 4 години, а другата за малко по-зряла дама успяла да се включи в немския екип през последната 1 година. Не е много конкретно, но съм убедена, че каквото и да сътвориш, ще е подходящо

Друго си е, когато знаеш какви чувства искаш да носи твоята творба. Да знаеш дали казва "отървах се от теб, госпожа" или "ще ми липсвате безумно през лятото". Ето какво се получи в крайна сметка след като ме осени вдъхновението. Ще ви оставя да гадаете коя картичка за кого съм нарочила, и коя е онази първата "измъчената".

 

И да завърша с препратка към заглавието. Да снимаш картички също е отделно умение. Много често ми казват - та те на живо са много по-хубави. Да, въпреки, че правя и снимам картички повече от 10 години, и въпреки че имам добра техника под ръка, не отделям време да презентирам работата си добре  - просто щраквам (а напоследък и това забравям) набързо сложената някъде картичка и после се сещам, че вие няма как да доловите емоциите, които съм вложила в нея. Затова са думите.