неделя, 18 август 2019 г.

Една дълга лятна история за декор на сватба в бяло и зебло

Здравейте приятели,  
Блогът не намери място в летните месеци -  жегата и многото работа измести на заден план много от планираните дейности. Но тук е мястото, в което споделям освен снимки (ежедневно публикувам такива във фейсбук страницата: https://www.facebook.com/KaKichKaCards/ ,а също и в instragam профила ми: https://www.instagram.com/katiatanasova/) малко повече разсъждения по крафт темите. И ако в Картишок се страя да сме максимално подробни и полезни откъм съдържание, то тук мога да плямпам глупости на килограм.

Днес ще ви разкажа за една сватбена украса, четвърти съвместен проект с Деси от Черната Котка.Тя е показала достатъчно много снимки, но на мен ми се иска да дам подробностите. 

Всички, които наминават оттук знаят, че това със занимавките от хартия е само хоби за мен. Обичам да го споделям с други хора, обаче и винаги се включвам с удоволствие да творя, ако това включва пълна свобода на действие и приятелска подкрепа. Досега съм правила/помагала за  няколко сватбени и други парти декорации, но винаги при горните условия. Хубаво би било да имам и неограничен бюджет, но обикновено нещата стоят точно обратното - все съм с минимални средства и максимално въображение.  Това обаче не е толкова голяма пречка, единственият минус е безкрайно многото време, което отнема направата на едно такова декориране. В този случай - 2 месеца, за 40 човека сватба. 
Повод да се съглася да участвам беше кумата - близка приятелка на свекърва ми, много близка до семейството, затова предложих да се включа, особено виждайки какво си представя булката (сестра и), която дирижираше по телефона от Испания и какво получава насреща изпълнителката в лицето на сестрата. Наложи се да преправям за няколни дни поканите, за да отразят идеята за нежна  и романична сватба. Не мога се си представя, че свитък твърд картон, навит на руло тип тоалетна хартия, превързан с груба панделка отговоря на "ръчно правена с вкус" покана. Наложи се експериментирам с фоамиран, който купих и да направя около 100 различни по вид и размер цветя за да намеря приемлив вариант. Смених грубата декорация с по-нежно зебло и дантела и добавих сърчица. Не че успях да променя цялостния изглед на поканата, но поне леко го смекчих, надявам се.



  Даже толкова се бях увлякла в правенето, че покрай тези цветя  се родиха и доста бели-крафт картички за сватби.

Така леко полека се оформи идеята за нежна бяла сватба, която обаче щеше да се проведе в най-битовия ресторант в Плевен - Карджейката. Преди да отида лично там за да снимам, си мислех "няма страшно, не може да е толкова зле". Започнах да оформям концепцията с помощта на снимки от Пинтерест. Няма лошо да се огледаш какво са правили хората преди теб, не може за всяко нещо да откриваш топлата вода. Номерът е да щипнеш отвсякъде по нещо малко, така че крайния резултат пак да си е само твой и уникален.

 
Търсенето на материалите отне доста време. За част от красивите дантели и зебло помогна Деси и нейното магазинче за крафт материали в Плевен. За други неща тичах до кинкалерии. Прерових Джъмбо и уж намерих нещо подобно на това, което търсим. Но грозно залепено със силиконо в пистолет по краищата, на моменти разпаднало се зебло...
 В крайна сметка реших да си боядисаме обикновени бутилки и буркани сами, с латекс. Имах някакъв опит от партито на сестра ми, когато боядисахме с 3 цвята спрей бои в оранжево, зелено и жълто над 50 малки куинс бутилки.

Последваха различни експерименти за "боядисване отвън, отвътре, с гъба, без гъба и тн. Но в крайна сметка всички участници в екперимента намериха своите места по масите. 
Последва обикаляне на цяла София за детайлите - какви да бъдат подаръците за гостите - предложих малки саксии със суколенти, вместо тривиалните бурканчета с мед. Щяха да послужат хем за подаръци, хем за декорация, хем за тейбълки с имената на гостите.
Идеята се прие добре от булката и кумата, но в последствие претърпя много видоизменения. Виждайки ресторанта, аз самата се предложих да заменим алоето с люти чушки. Някак си отиваше на тематиката и атмосферата.
За да си го представите, тук е момента да вмъкна снимки от ресторанта.



Когато отидох да го видя наживо, вече бяха направила доста варианти на герлянди и знаменца, които мислех, да са основната декорация. Правят се сравнително бързо и лесно (поне първите 5, на двайсет и петото вече мразиш всичко) и са ефектни.
Но ако окачени на белия ми гардероб бяха разкошни, то накичени между паяжините в ресторанта, псевдо оригиналните черджета с мазни петна на тях, тотално се загубиха. Изпаднах в потрес. Не мога да преглъщам лесно мързел, безхаберие, мръсотия и то в големи количества, а там се сблъсках с такова отношение. На персонала грам не му пукаше в какъв вид е мястото, където се хранят хора, собственик не видях. Но в крайна сметка изборът на заведение не подлежеше на коментар и на нас с Деси не ни остана друго освен да стиснем зъби и да се обмислим още по-добре концепцията. Та те дори нямаха бели покривки   - предложиха ни непрани с години цветни каренца. .... До там с идеята за бяла, снежна и нежна сватба...
Бюджетът се пренасочи към шиене на покривки и покупка на още зебло, много зебло, с което да скрием грозните лекьосани черги. Остана трудният въпрос за цветята. Аз обожавам естествени цветя, но бях реалист - с малката останала ми сума нямаше да се получи уаау ефект. В крайна сметка заложих на комбинация от естествена гипсофила и изкуствена хортензия и не сбърках, въпреки че по този въпрос булката доста се тръшка.

  Ако имах избор, щях да избера маргаритки.
  Нещата придобиха почти завършен вид. По първоначални инструкции нямаше да има сватбена маса, всички щяха да бъдат еднакви. Но в последните 20 дни някак се роди идеята да има сватбена маса, тя да бъде много специална, че да има и къде да се снимат. Няма да ви казвам, че това доведе до поредица от безсънни нощи в размисъл как точно да стане. Обиколих n на брой магазини втора употреба да търся перде или покривка, които да използвам някъде из декорацията. После реших да направя големи и малки цветя от платове и физелин за  украсата. 
Следващото, което вкарах като идея беше тази за лампичките. Тъй като сватбата беше вечерна, стори ми се добра идея да купя лампички за декорация. Първо си мислех да висят от тук там, после напъхах няколко в буркан и бутилка и ми се стори много ефектно, после взех още няколко вида и така се сдобихме с 9 различни, но пък красиви лампи.
Но пък булката искаше свещи...айде и на тях да намеря места....
Ако сте работили по такъв проект знаете, че щом са намесени много хора, то мнения, желания много, промени в последния момент също. Та до деня преди сватбата нямахме точна представа за броя гости, разположението по масите, наличието на деца, необходимостта от кутия за подаръци.... Тичах да докупувам близалки за децата, физелин за допълнителната маса за децата, балони....Добре, че разполагахме с цял крафт магазин под ръка.
В деня на сватбата, в часа в който се бяхме разбрали с Черната котка да тръгваме за ресторанта, се изви страшна буря. То не бяха паднали билбородве, обрулени клони, студ и дъжд. А ресторантът - открит, само едни навеси скриват гостите. Тъкмо нарамихме под ръка фиксиращи средства като корди, такер и габърчета, защото иначе всичко щеше да лети из дансинга и дъжда и бурята спряха. Изгря слънце и беше приказно. Нарамихме торбите и помощниците в лицето на мъж ми, майка ми, дъщеря и поехме към ресторанта. Ето крайния резултат в няколко снимки.
 












 А ето и бърза снимка на двете сестри, главни герои в тази история:
декорация сватба
Мисля останаха доволни от сътвореното. Ние със сигурност бяхме доволни от себе си. Хубаво е, когато видиш представата си реализирана на практика. А колко сме "копирали" видяното в пинтерест, ще кажете вие.


сряда, 22 май 2019 г.

Мадама в розово, поднесена с бира.

Денят е сряда, часът 1 на обяд, а аз безсрамно пия бира с крака, качени  на масата. Трябваше ми точно един ден блажено мързелуване за да се върна към живота и да ми се прииска да споделя това в блога си. Рядко ми се случва (да не кажа, че е за пръв път) да се поддавам така  на стреса и напрежението,както през изминалите 3 седмици. През главата ми минаваха  мисли за инфаркт на 40, а острите бодежи в сърдечната област хич не ме успокояваха. Обикновено в такива моменти намирам утеха в хобито си. Така опитах да направя и  сега -   за два дни 5 картички и едно платно, всичките в любимите ми нюанси на розово. Но ви призная  не ми доставиха обичайното вътрешено равновесие. Може би вече съм възприела една рутина в творчеството, която да не размърдва ума ми в такава степен. Време е за нови предизвикателства явно.
Споделям ви микс медия платното, което ми е най-на сърце.
И наздраве, специално за работещите днес ще си отворя нова бира.
Предизвикателства/Challenges:  
Simon says stamp Monday challenge- https://www.simonsaysstampblog.com/mondaychallenge/?p=16495

КФ391 - Микс медия в нашите картички и декорации - http://cardsaddicted.blogspot.com/2019/05/391.html?m=1

неделя, 19 май 2019 г.

Албум за бебе Борис

Направата на албум винаги ми отнема по-малко време от споделянето на снимките по него. Имам куп албуми за приятели, които си останаха непоказвани тук. Но този, за малък сладък Борис, ще го споделя. Различни нюанси на синьото, точки, чертички, нежност и любов - това е, което го описва с едно изречение.






 
Този син албум е съвсем в унисон с майското предизвикателство на Картишок, където ви мотивираме да ни показвате едноцветни проекти.


Предизвикателства/Challenges:  
Simply Create Too - MAY No. 149 -  ANYTHING GOES 

Crafting-With-Friends - M (last Fri), 3E - No. 3 -  ANYTHING GOES

вторник, 14 май 2019 г.

Майски драсканици

Май месец е щур и различен. Но и цветен и различен, шарен и пъстър и събужда в мен желание за нови и позабравени стари дейности. Съчетанието от слънчице, мирис на нова трева и цветя ме кара да мечтая за живот, по-близък до природата. С една дума - искам да се въргалям на някоя полянка с моливи и боички под ръка. Засега  практикувам тези желания разделено- снимам поляните отдалече, а рисувам криво ляво на бюрото.



Това са някои от по-сполучливите ми опити, които се осмелявам да споделя.

Предизвикателства/Challenges:  
Simon says stamp Monday challenge
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...