Разпилени мисли от Косово

Днес ще пиша за пътешествията и хаотичните мисли.

Много често ми се случва, докато карам да мисля по разни теми и да водя пространни разговори с другото ми Аз в главата ми. А понякога водя тези дискусии насън. Не си правя труда да ги споделям, струва ми се че не мога да ги напиша толкова добре, колкото звучат наум. Но ето, сега правя опит, защото пак пътешествам, но не шофирам аз.

Отивам на курс по земно строителство в Родопите. Според околните - щото си луда. 

Курсове за фотография - добре

Курсове за картички  - добре, даже чудесно.

Курс по рисуване - добре, пак е нещо.

Курс по мазилки и loft стил в архитектурата - ъъъ да кажем добре.

Ама строителство - вече прекаляваш!

Дали съм научила нещо, това е друга тема. Но аз твърдо вярвам, че количествените натрупвания водят до качествени изменения. И като добавяш към ежедневието си нови и нови неща, те променят цялостно начина, по който възприемаш света.

Аз например бях много анти изкуството настроена. В математическите гимназии определено са скептични към необходимостта да си губиш времето в рисуване, музика и други тъпотии...

Родителите ми никога не са ме водили на изложба,  в музей (освен заради училище) в галерия, дори в манастир не са...за бога, аз дори не знам какво да правя като вляза на такова място. Не разпознавам стилове, художници, епохи...тотал щета съм, и то с всички проявления  на изкуствата (дори и филмовото не уважавам особено, за спорта да не говорим).  Така си живях повече от 35 години, в блаженство и неведение. И в чужбина сме пътешествали( съвсем малко),  и грам не съм променила подхода. Единственото място на което изкуството просто се пропива в кожата ти, това е Рим. Дай ми на мен красотата на природата и това ми стига.

Обаче. Забелязвам че тънки червени линии се прокрадват из главата ми. Задавам си въпроси.  Чудя се какво е Баухаус, чета, харесва ми. Разпознавам чат пат художници, поне по мустаците им. Чета на дъщеря си за тях. Говорим си за влиянието на цветовете. За стилове в архитектурата. Искам тя да мисли по тез теми, нищо че и двете сме бояджии, а не артисти. Ровя в пинтерест за картини на  Майстора, гледаме филмчета за него. Музеи и като този на гурбетчийското градинарство  в Лясковец (в който отидох покрай Картичкофурийската среща) остават трайни отпечатъци в главата ми.  Чета учебниците по история на изкуството на сина ми.  Нещата са необратими.  Може би поне следващото поколение ще навакса огромните ми пропуски. Уви, не благодарение на училищната програма и образование.

Ако може и градската среда да стимулира размишления в посока красота, да възпитава вкусове, да налага естетически норми и еталони...но това е тема за друго пътуване, а аз вече съм на прага на Косово, и мога само да ахкам.