За кутиите и спомените

Тази седмица една моя любима ( а  и не само моя) фурия задава предизвикателството при Картичкофуриите. Нямах търпение да видя какво ни е подготвила, защото тя блика от оригинални и нестандартни идеи. Така е и този път - само вижте как е озаглавила предизвикателството си:

Картичкофурийско предизвикателство 167 - "Третия рафт, в ляво - голямата кутия..."

Толкова увлекателно и интересно е описала темата и книгоразделителя си вдъхновение ( който вече е прибран на топло в моята книга, фръц-фръц), че човек се пренася в друго време, даже в друг век и почва да мечтае за романтика, дантели, рози и шампанско и страстна любов. Засърбяха ме ръцете да извадя коша с дантелите и да замисля някоя нова шаби-шик картичка. Обаче! Има една малка подробност, а именно - в моето семейство си нямаме такива кутийки със спомени. Аз самата знам много малко за бабите и дядовците ми, за съжаление те, както и баща ми починаха и не ми се рови в минали неща. За това затворих здраво капака на вдъхновението си и прибрах надълбоко желанието за подобен вид картичка. Ще я направя друг път, по друг повод..... 

Продължих обаче да мисля за Шми и нейното предизвикалтелство. Някак си не вървеше да го пропусна. Почесах се няколко пъти по тиквата и реших, че нямам избор освен да извадя собствените си кутии за спомени. Аз си имам цели три такива. Избрах да ви покажа една от розовите такива :)

Това е кутията на първото ни бебче - Мартин. Беше едно дълго чакано бебенце, почти 3 години, минахме през разни перипетии, но това само направи очакването още по-сладко и тръпнещо. Още от момента, в който разбрах че съм бременна извадих една розова кутия ( като за момиченце) и започнах да слагам вътре малки съкровища - теста ми за бременност, първата снимка от видеозона, първото купено боди и подобни мили дреболии.

Там има и вестник от деня на раждането му, първата шапчица, първата отрязана косица, мидички от първото море и тн. ненужни за някого, но носещи големи емоции за мен и семейството ми неща. Бебето както е видно не се оказа момиче, но това не пречи кутията му да продължава да е розова, а това да е любимия му цвят.  Сега вече има  и втора розова кутия, със подобни неща в нея - този път за Ева.

Та моята картичка не е старовремска, не е дантелена и красива, но пък е вдъхновена от любов - тази между първата рожба и неговата майка!