Репортаж



Тук кореспондент Атанасова, вчера завърнала се от Първа Картичкофурийска Среща – едно събитие, очаквано с нетърпение и трепет от цяла творяща България. Ето моя репортаж, съвсем накратко.
Първо, искам да се  извиня за липсата на снимков материал , но аз като деен участник в срещата намирах за крайно досадно да гледам хората през окото на обектива, така че го метнах на рамо и забравих да снимам. Все пак имаше доста блясък от чужди светкавици, което ме навежда на мисълта, че снимки и компромати ще има предостатъчно.

Второ, искам да подчертая супер важната роля на двете ни дейни феи, Мариянка и Деси, които бяха помислили за всичко. Организацията беше на много високо ниво, имахме си баджове, плакати, тефтери в които да се запишат паметни думи, разменяха се визитки и тн.  
 Часът е 10:40. Моя милост , награбила едно дете под мишница и влачеща друго след себе си влетява в хотела и задъхано пита на рецепция – къде са картичкофуриите? От там една стресирана женица безмълвно ми посочва с ръка някаква зала. Продължавам тичешком, оглеждайки се за други мацки с блеснали очички. Все пак трябва да се разпознаем някак си, нали? Залата се оказва препълнена, първите места около масите отдавна са заети, в единия край забелязвам купчина красиви кошнички с яйца, както и две много добре изглеждащи пити. Оказва се, че старозагорки са изключително гостоприемни – посрещнаха ни по стар български обичай с вкусна ( ама ужасно вкусна) питка и с малки подаръчета. Страшно приятна изненада!

Сръчно ми подават бадж за да си напиша името и по-важното: ника, с който съм известна в пространството. Има защо, повярвайте ми. Повечето от нас живеем във виртуалното пространство по една или друга причина. Затова се получава следната весела картинка – става симпатична жена, казва си името – Калина, на което залата мълчи, след което добавя – известна като Калисто и се чува шумно възхитено шушукане : „ааааа да, знам я, страхотни картички, ооо много готини неща прави, ооо това ли е Кали” и тн.  В този дух протича и останалото представяне на присъстващите фурии. Някои са по-популярни, други по-скромни, трети още нямат блог и фейсбук профил, но общото е едно – всички творят и се кефят на готини неща. 

 
След официалното откриване на събитието пластовете се размесват, оформят се големи и малки групички, разменят се АТС-тки, започва зяпане по щандовете на магазинчетата, които са дошли на крака да ни изкушават с нови материали. Магазин Наборсата ни зарадва с нови броеве на любимо списание, попълват се анкети, както и дебела красива зелена тетрадка – картичкофурийски лексикон. 
Започват първите работилнички, демонстрации, всеки иска да пипне и помирише по нещо интересно. Лудницата е пълна, шумотевицата голяма, но пък всички са нахилени до ушите. Хотела бави настаняването  ни, по коридорите търчат деца, размятат се багажи, но въпреки всичко няма нерви, няма викове, няма истерии.
 
 
 
 
 



13:00 Тук аз за малко напуснах залата, наложи се да измисля обяда и спането на хлапетата. Разходихме се из Стара Загора, хапнахме до пръсване и с нови сили се завърнах в залата.
 Там Меги показваше квилинг чудесии, Ем цапаше ръцете на хората с дистрес, после се появиха печати, шевна машина… научих разни забавни неща като това как може да си направиш собствен дизайн салфетка и после с лак за паркет да облепиш някоя грозна хартиена кутия с нея…. как да шиеш красиво и сполучливо върху картичките и разни други хитринки.
Меги раздаде от нейните красиви хартии, които нямам търпение да направя на картичка.
 
Горе долу по това време опитахме с Деси да извадим някои от материалите, които носех, но не стигнахме до правенето на картички. Въобще за тези два дни не успях да направя ни една картичка.
Вечерта  се събрахме в същата зала за обща вечеря. Да си призная, очаквах повече от тази вечеря, но… може би вината беше в мен, защото се наложи да си тръгна сравнително рано и да приспя децата. Фактор се оказа и това, че не бяхме в ресторанта, където през това време  течеше сватба, а разделени в двете конферентни зали.



На следващия ден по време на закуската вече смело се разпознавахме в ресторанта и нямаше нужда да заничаме  има ли човека табелка, демек от наште ли е или от сватбарите.
След закуска продължихме  с демонстрациите и работилничките, вече в по-тесен състав защото някои от хората вече се готвеха да тръгват. Аз уж се явявах участник в работилничката на Ем за топъл ембосинг, но в действителност надавах и едно ухо за това какво се случва на съседната маса и притичвах като ставаше супер интересно там. 
 
И как да не тичам – та Кали изнесе персонален урок на Ади за снимането на картички ( или поне опита да го направи персонален, но аз се сложих там да слушам и питам).
После се наизвадиха едни красоти – мацките които носеха различни материали за размяна, все пак решиха да не си ги връщат обратно ( и аз носех, но така и не ги извадих) та тичах отново да заграбя и оттам по нещичко….
После на заден фон вървяха сбогувания с готини хора, пак ходих да се включвам… но успоредно успях да тествам една две нови техники, които Ем ни показа  но вие си ме знаете, аз съм мултифункционален човек по принцип.
 
Накрая ще завърша този кратък репортаж с цитат от разговора ми с Деси, която каза:

„Ми то аз имам чувството, че това не беше първата ни среща, а просто поредната такава. Все едно до вчера сме били заедно, разделили сме се за малко и днес пак се виждаме….”

Това наистина най-точно описа първата среща на всички фурии – среща между стари приятелки!

пс. Искам само да ви покажа картината, която висеше над спалнята ни в хотела. Без коментар.

А ето ги и моите две слънчогледчета, които стоически издържаха цялото това приключение:

 

 


Коментари

  1. Звучиш задъхана и развълнувана :). Но си описала срещата точно!
    У мен дойде твоята люта чушка :)
    Теодора

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Теди, радвам се че лютата чушка си намери баш-собственика ;)

      Изтриване
  2. Наистина задъхан и развълнуван разказ!Пренесох се за миг в Стара Загора!Дано успея да се включа в следващата такава среща.....

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря за този обзор. За миг бях с вас. Също толкова задъхана, тичаща навсякъде, надаваща уше (а повярвай моето уше си е цяла сателитна чиния :)))) да уловя всеки урок. И аз като адашчето се надявам да успея за следващата среща :) Сега ще си поема дъх и ще легна да поспя. Лека нощ :)

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря, Кат. За неприсъствалите от нас разказът ти наистина се оказа пренесено парченце емоция от този незабравим уикенд. Страхотно ме увлече и аз като другите тичах след тебе (ама каква тайфа се събрахме). :)ххх

    ОтговорИзтриване
  5. Кати, аз също от сърце ти благодаря за увлекателния репортаж, снимковия материал и емоцията! Ти наистина си пресъздала емоциите по време на тази среща, за да може и ние неприсъстващите да се почувстваме така, както е казала Деси - все едно сме били заедно, разделили сме се и после пак някои са се срещнали!
    Страхотен обзор на събитието ..
    Аз все още чета, гледам снимки и с тъга си представям, че съм била сред вас! Но....следващата среща няма да пропусна!
    Поздравления за всички ви, най-много за Деси и Марианка, че им хрумна тази на пръв поглед щура идея - да съберат на едно място, в един час всички "зарибени, заразени, нелечимо болни и картичкофурийски зависими от БГ". Радвам се, че съм част от този контингент!

    ОтговорИзтриване
  6. Благодаря ти, Кати! Имам чувството, че колкото и такива репортажи ;) да чета, всеки път ще се пренасям там с вас. Не можах да присъствам на първата среща, но искрено се надявам тази дата бележи началото на една традиция.

    ОтговорИзтриване
  7. Страхотно си го описала :) наистина атмосферата беше вълнуваща и забързана :) Имам една от твоите АТС страхотна е :) съжалявам че не можахме да се запознаем лично :( на следващата среща. А за децата Страхотни сладурчета са ;) аз бях с моята племенница и на нея и хареса :) на 1 година е, но се забавлява много :)
    Усмихнат ден от мен :) Юлия

    ОтговорИзтриване
  8. Ех, че хубаво си го описала.... И с чувството ти за хумор, разказа ти е невероятно увлекателен...Чудесно пресъздаване!

    ОтговорИзтриване
  9. :) С нетърпение очаквах някои да разкаже за срещата. Благодаря ти, че го направи! Сигурна съм, че е било много хубаво и се надявам на следващата да мога и аз да дойда. :)

    ОтговорИзтриване
  10. Страхотен репортаж! Въпреки,че имам леки оплаквания от едната снимка, дето много лошо гледам,пък и съм я запълнила почти цялата (ама то какво ми е виновен фотографа :).
    С нетърпение чакам следващата среща и се надявам това да стане традиция!
    Много прегръдки на двете ти сладуранчета и на теб!

    ОтговорИзтриване
  11. На един дъх прочетох всичко :) и на истина все едно се пренесох там:) Благодаря ти за това усещане,макар и да е задочно,пък на следващата-се надявам да имам възможност да присъствам,не само духом,а и тялом ;))) Благодаря ти за увлекателния разказ и страхотните снимки :)))ххх

    ОтговорИзтриване
  12. И аз така! С голям интерес и в захлас, на един дъх ти изчетох всичко! Направо усетих духа на срещата!
    Да вземеш и да напишеш книга!
    А за това, че си мултифункционална - знаем вече, за слънчогледите - нямам думи!
    И браво на твоите прекрасни мъници, че са издържали геройски всичко! :)

    ОтговорИзтриване
  13. Кати,чета те и съпреживявам отново и отново.Беше невероятно вълшебно преживяване срещата с вас, прекрасни хора!Аз преминавам метежно през такива събития и после дълго време ми е тъжно и носталгично...За мен бе чест и удоволствие да се докосна до теб!
    Мариана

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Коментарите ви ме правят щастлива. Благодаря ви за тях!