За БГ пощите с любов!

 
Кой не е чувал за тях? Кой не е посещавал  очуканите гишета за да изпрати с трепет писмо до незпознато съветско другарче? Или пък да прати картичка на мама от лагера в Обзор, която да стигне седмица след завръщането. Колко обичах да разглеждам цветните марки и да облизвам вкусното лепило докато ги лепя върху плика с писмото до братовчедката в Италия. А да получа пратка лично за мен? Върхът на удоволствието! И до ден днешен сърцето ми трепва радостно като видя бележката за колет в пощенската кутия. ( Как пък никога не ми се е случвало пощальона да ми го донесе лично - все бележки ми оставя, сигурно тежат тия пусти картички и писма). С треперещи ръце прибирам листчето в джоба, поглеждам часовника -  има още 45 минути до края на работното време на съответния пощенски клон и хуквам. (научила съм наизуст работното разписание и настроение с надежда да прекарам колкото се може по-малко време в любимия пощенски клон). По пътя си свиркам фалшиво щастлива мелодийка и се опитвам да гадая от малкото надраскана с химикал информация на листчето. Дали пък не са дошли китайските копчета, които поръчах от ибей? Или пък са двата метра тайландска дантела? Не, минали са само 3 седмици, рано е за нея. Може пък да е картичката на Кали. Да, сигурно е тя, нямам търпение да видя наживо тази красота. 
Влетявам с усмивка в пощата, поздравявам ведро дядото портиер на вратата и се нареждам чинно на опашката пред гишето с надпис "Колети/писма". Пред мен чака още едно момиче, обслужват друго, часът е 18:20, значи всичко е наред, ще успея днес да си взема писмото. Ухилвам се пак до уши, предвкусвайки удоволствието и започвам да се оглеждам наоколо. Въпреки че миналото лято идвах доста често, обстановката не спира да ме удивлява. Тук нещата са заседнали някъде в миналото - дори дизайна на продаваните пощенски картички е почти същия, като тези които купувах за мама по случай 8 март. Все още има телефонни кабини и дори работят. Е, не съм съвсем сигурна, защото една жена прояви желание да се обади, но сърдита лелка измърмори нещо зад гишето и спря опита и. 
Постепенно обаче вниманието ми се пренесе върху случващото се на опашката пред мен. Схванах, че девойката - очевидно доста бременна, беше пусната с предимство за да вземе важно писмо. Само че писмото не беше намерено, за сметка на него лелката зад гишето изнамери 3 пратки на нейно име. Наложи се да и ги даде, и я нахока здраво какво точно и колко е поръчвала. Момичето съвсем се смути и каза, че чакала разни неща наистина, но писмото и било важно. Само че писмото не се откри, така че лелката и каза с отегчение - ела в понеделник при колежката! Не ми се търси сега. Момичето, вече изчервено от чутото конско не посмя да възрази и си тръгна нещастно, гушнало пакетчетата под ръка. 
Тук аз вече се съсредоточих върху лелката зад гишето. Очевидно беше нова за нашия клон. Достолепна дама на неопределима възраст между 50 и 65 години. Косата - тупирана и издухана до последния косъм. Цветът - рус със син отенък. До тук добре, поне не е огнено червенокоса. На ръцете и подрънкват десетина гривни в тон с гердана и обиците. Очила, небрежно кацнали на носа и и сърдити, силно гримирани очи гледащи над тях. Срещам погледа и и се усмихвам миролюбиво, в стил хайде сега да си свършим работата и да си ходим кой от къде е. Не получавам усмивка в отговор. Даже напротив - оскубаните тънки вежди се смръщват още повече. Момичето преди мен подава купчинка големи пликове. Явно е вряла и кипяла в борбата с любимите пощенски служители, защото към тях прилага опис на писмата в два екземпляра - демек свършила е работата на служителката за да стане по-бързо. 
Лелята обаче не е вчерашна - пита веднага с две октави по-висок глас:
КАКВО е това?? 
Фирмени писма, отговаря кротко момичето и пак пробутва описа в двата екземпляра. После продължава бързо - ето, всичко е написано, само ги претеглете и ми дайте документ и фактура. 
Тук вече служителката театрално хвърля писмата обратно и заявява категорично - няма как да стане. Момичето недоумява. Че защо пък да не стане? Ми щот не мога. Ела в понеделник при колежката. С това разговора за лелята е приключен и тя поглежда над очилата следващата си жертва, демек мен. Пита ме - заедно ли сте? Аз обаче отричам и с това я разсърдвам още повече. Обаче момичето пред мен не не се отказва лесно - убеждава я, че писмата трябва да бъдат приети днес. След което бях свидетел на 25 минути уникална пантомима. То не бяха тежки въздишки, то не беше пуфтене, писане с един пръст по клавиатурата (щот тя не знаела какво да го прави тоз опис), накрая даде бележка само за 3 от седемте писма,щото другите бележки не излезли... ( мисля, че просто свърши хартията на принтера, но предпочетох да не се обаждам). По време на представлението на момичето и звъннаха по телефона, явно очаквайки обяснение защо се бави. Тя смотолеви на човека отсреща - само още 5 минути. На което лелката подаде глава през гишето и изкряска с все сила - няма да са 5! Трудно ми е да ви предам интонацията и, но вие ще си я представите.... 
Както и да е - дойде и моя ред.  При което аз, все още любезно усмихната подадох листчето си. Тя намери пакета учудващо бързо и ми поиска личната карта. Аз обаче направих грешка да извадя шофьорска книжка поради липса на карта. Леле като побесня тази жена, като се разкрещя, как съм се била подигравала с нея, това какво пък било, нямало да ми даде пакета и тн... Аз обаче, след 40 минутно търпеливо и мирно чакане също лекичко се изнервих и с бавен и спокоен тон и обясних, че това е официален документ, и ще я помоля да извика шефа си ако не е съгласна с мен. Тук тя ми хвърли пакета през гишето и каза - давам ви го ей така, без документ, само се махайте. И ме изпрати с уникална реплика:
Какви хора сте бе, какви хора, да ви се разправя с Български пощи в петък следобед????
 
Да мили мои, ако сте ме изтърпяли до края на тази дълга и много поучителна история. Какви хора трябва да сме, за да ни се разправя с български пощи? Абсолютни мазохисти, мен ако питаш. Ето на - загубиха красивото албумче на Ем. Без думи просто. 
Обаче въпреки това се записах за картичкофурийската размяна на картички по случай световния ден на картикоправещите. А и още чакам картичката на Кали. Защото, ако се чудите какво имаше в онова мое пакетче, то беше АТС картичка от Ели.  Не я показах на лелята, че щеше да се гътне окончателно.



Предизвикателства/Challenges:  

Коментари

  1. Страхотно си го описала...Ами то само с чувство за хумор човек може да преживее емоцията да бъдеш обслужван по такъв начин.

    ОтговорИзтриване
  2. Ех, Кате как ме разсмя. Картичката на Кали още не е изпратена,защото съм се улисала в работа,но ми е в плана за утре. А малко поизчаках,защото предния път когато пращах изпаднах в подобна ситуация като твоята. Аз чаках 20 мин само за да се намерят баркодовете за чужбина,защото оригиналната пощаджийка беше в отпуска, а на гишето я заместваще лелка която може би е клонинг на описаната от тебе. Няма да се изненадам ако имат една дето замества и я пращат навсякъде.
    Поздрави и започвай да чакаш с трепет :)

    ОтговорИзтриване
  3. Кате,не си сама в мнението си дали да се използват изобщо БГ пощи.Скоро ме вкараха в поредния епизод...Върнаха ми пратка/добре че ми я върнаха изобщо/ с абсолютно точен адрес и пощенски код,може би защото бях забравила да изпратя кучето следотърсач или една нова навигация и мисля че успяха да ме разведат окончателно със себе си ;)После пуснах пратката с куриер и на другия ден си беше при получателя.Този епизод продължи малко по-малко от 10 дни и ми костваще известно количество нерви,но пък финала е с хепи енд...

    ОтговорИзтриване
  4. Aww...super sweet hippos! How adorable. Thanks for playing along with the Animal Antics Challenge over at the Simon Says Stamp Wednesday Challenge Blog this week!

    ОтговорИзтриване
  5. Много точно и забавно си го написала! Там наистина сякаш времето е спряло! Направо сме си мазохисти всички, дето ни се налага да се разправяме с де-що има държавна администрация! Но, добре си се справила в крайна сметка! :) Аз затова предпочитам да не ги използвам БГ Пощи.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Коментарите ви ме правят щастлива. Благодаря ви за тях!