За Ева

Мила моя, нежна дъщеричке,
моя малка, палава звездичке,
как усмихната света приемаш,
с пълни шепи даваш, вземаш.

Ти сега си още много малка,
спускаш се по звездната пързалка
и усещаш мойта тиха обич,
колкото и да съм с тебе строга.

Само че нещата стават сложни
и да се объркаш после можеш,
затова ти запомни, детенце -
нищо не е по-велико от едно листенце.

Таз Земя е наша кратка гара,
а се гоним в луда надпревара.
Ти недей наникъде да тичаш,
важното е да се учиш да обичаш.

Важното е ти човек да станеш,
пък човекът чувства болки, рани.
Но умее и да побере небето,
ако съхрани в душата си детето.

Искам да си горда, силна, смела,
от корена езически нектар поела,
ала, мое слънчице, дете красиво,
добротата, мисля, най ще ти отива!

Мария Попова

Коментари

  1. Ох какви сте сладки!!Живи и здрави бъдете и все така усмихнати!!

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотно стихотворение! Мислех, че ти си го написала и се учудих на таланта, който не познавам, но видях, че не си. Макар, че не се знае, може и да го имаш, пробвай се! А на Ева пожелавам да е много здрава и щастлива, както съм свикнала да я виждам:)

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря ви за пожеланията.
    Даа и на мен стихотворението много ми хареса,облече в красиви думи чувствата и мислите ми за Ева.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Коментарите ви ме правят щастлива. Благодаря ви за тях!