четвъртък, 17 октомври 2013 г.

На път.

 

Тръгвам на път. Влече ме ново място, нова държава, нов дом… искам да разгледам широкия свят. Сега ми е времето – докато съм младичка и около мен не щъкат гладни чавета. Даже много багаж няма да вземам – портмонето с дебела пачка банкноти ми стига. Мога да си купя всичко от там където отивам. Ще си взема само синята рокля, оная дето мама ми я подари за сватбата на леля Кунка. Само че по нея има едно петно от пача, щото братовчеда много плюе като говори, а точно тогава ми разясняваше за политиката на Китай относно раждаемостта. Аз съм решила въпроса с едно жилетче – слагам го отгоре и скривам петното. Ще го взема и него. Също и сините обувки с камъчета. Тях много си ги обичам, а и подхождат на лилавата пола със златното коланче. Само дето много ме болят краката с тях, хубаво е да сложа и едни по-ниски обувки – например розовките с джуфките. Чантата към тях много хубаво се комбинира с резедавите ми ботуши. Ако случайно завали сняг и там. То вярно, че го дават 30 градуса на сянка, но пък знае ли човек с тия климатични промени, всичко може да се очаква. Я да метна и зимното палто, че ми е ново, само на 6 години е, няма сега да си купувам още едно.
Добре, дрехите ще ги измисля някак си. За обувките вече се уточнихме, но какво да правя с дреболиите? Една жена има нужда от разнообразни козметични продукти - колекцията ми от 100 лака, 5-6 любими парфюма, крем за ръце, лице, крака, бръчки, затопляне, слънцезащитен… козметика за къпане, гримовете за разкрасяване… давай нов куфар!
Списъкът ми леко се увеличи. Притеснявам се, че мястото дето бях отделила за котката съвсем се стесни. Сега ще трябва да ги пъхна в един сак с рибата и нищо чудно да се окажа само с един домашен любимец на новото място. Лоша работа.
Мама ми е направила любимите парени чушки. Заръча да си ги взема, че къде ще намеря другаде толкова вкусни. Тате пък даде ракия – като намеря потенциален зет, да го пробвам с тази ракия. Ако издържи без да припадне, повърне или падне от стола – значи става. Важен тест е това, не е шега работа при нашата 65 градусова сливова ракия.
Спирам с писането, че трябва да ходя при съседа. Да му искам куфар, моите 6 вече са пълни. Ще го питам дали не му се пътува по широкия свят, да дойде да ми прави компания. И да ми носи куфарите, по между другото. Хайде сбогом, потеглям.
 


Предизвикателства/Challenges:  
Creative Moments  - #28 Lace/Anything goes
Nutcrafters  -  #54 Lots of layers
Paper Pretties Wednesday Challenge  - #280 Lots of embellishment
 
WordArt Wednesdays -   word art freebie OR use an encouraging uplifting sentiment -Anything goes 
365 Cards - Day 287 - Vintage with Lace

8 коментара:

  1. Lovely card, great colors. Thank you for joining us at creative Moments this fortnight. Abbie xx

    ОтговорИзтриване
  2. И развесели и натъжи и носталгия ме обзе :)добро допълнение към чудесната картичка или чудесна картичка към добрият разказ:)!

    ОтговорИзтриване
  3. She is surely not a light packer. Our Canadian Thanksgiving has past, but we are so blessed and thankful to see this beautiful work of art, as well as all your past posts.
    Carole Robb Bisson
    Word Art Wednesday
    Have you Liked us on Facebook?

    ОтговорИзтриване
  4. Thanks for sharing this card - it's wonderful. I really love the shabby look you've achieved, and a great image too,. Thanks for playing along with us
    Karen
    Word Art Wednesday

    ОтговорИзтриване
  5. This is a beauty...Love the coloring of the image and how it blended with your background and embellishments. Thanks so much for blessing us with your artwork this week at Word Art Wednesday. Hugs, always!

    JO ANN
    http://jatterburycreations.blogspot.com

    ОтговорИзтриване
  6. Lovely card.....thanks for joining in our Lots of Layers challenge over at Nutcrafters & good luck!
    hugs Jo x

    ОтговорИзтриване

Коментарите ви ме правят щастлива. Благодаря ви за тях!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...