Абитуриентски ...

Когато ме помолиха да направя покани за абитуриент-момче бях много склонна да откажа. Миналата година правих картичка за момиче и ми беше супер трудно да измисля нещо тематично, а какво остава за момче? Обаче вечерта сънувах :) наяве едни нещица, които ми се видяха много подходящи. Първоначално ме осени идеята за балон и послания от сорта - "Напред и нагоре" или това, което ви показах по-рано днес: "The sky is the limit" ( Небето е безгранично, го преведе Шми). 

После се сетих за учения бухал, който тематично си представих с характерната черна шапчица, която напоследък е доста на почит у нас - дори и детската градина вече се завършва с тоги и хвърляне на шапки ( много филми гледат тия директорки).

Поръчах си и балон и бухал на Мигито и зачаках да си ги получа. Меги е много готина и втората реплика на картичкофурийската среща миналия уикенд след "Здравей" беше - "Ето ги печатите ти."

Та виждате тук два броя от опитите ми с бухали. Признавам си, че намирам първия за по-сполучлив, във втория прекалих с точките и синьото не ме кефи ( пусто peacock  feather не  е моя цвят това и толкова).

Тук спрях за момент и се замислих за две неща:

1. дали пък не е време да си лягам, часът минава 2 след полунощ

2. на какъв човек трябва да се харесат тези покани

Казвам го не напразно. Човекът, който ги поръча ми е слабо познат. Но всеки път като го видя незабавно се пренасям във филм. Филма " Да спиш с врага си". Помните ли го - с Джулия Робъртс в главната роля, дето бягаше от мъжа си психопат.  Човекът не е красив като Джулия, но пък е толкова педантично подреден - до степен че леко ме плаши. Бюрото е излъскано с препарати, документите са на спретната купчинка, цветята са в еднакви саксии в една редичка, дори общия шкаф със сладки неща е тематично подреден и надписан по видове чипс. От време на време се озъртам дали няма да извади някой перфектно излъскан нож от купчината фактури.... но както и да е, отплеснах се. 

Думата ми беше за това, че на такъв човек би се харесало нещо в стила clean and simple. Та се заех да докарам нещо подобно. Използвах чисто бяла ( искрящо бяла, като реклама на прах за пране) основа, печата, който дойде с едно списание подарък, малък неравномерно накъсан лист от стара книга ( това за да е е в мой стил все пак), малко канап и едно копче. Стори ми се ужасно постна тази картичка - с тия бели полета и тъкмо обмислях какъв надпис или нещо друго да и добавя и тока в нас изгасна.

 

Приех го за знак, че най-после трябва да си лягам и зарязах всичко така. На сутринта награбих картичките и ги презентирах пред поръчителя. Има ли смисъл да казвам, че последния опит беше посрещнат с радостни възгласи и молба за още петнайсетина бройки от същото. 

Горките ми бухалчета, отидоха да страдат на един рафт в офиса и да чакат някой друг да ги обикне.

Предизвикателства/Challenges:  

Хоби предизвикателство №37 "Монохромно" ( последната от трите)
Simon Says Stamp: Anything goes  ( first one)
Simon Says Stamp & Show Ch Color   ( second one)
Through the Craft Room Door-anything goes ( first one)Eureka-animal  ( first one)