неделя, 13 януари 2013 г.

Един час...плетене


През лятото докато дъщеря ми беше още бебе, а сина ми ходеше на детска, бавачката идваше за по два часа на ден. Тези два часа бяха моето време - можех да правя каквото си искам или каквото трябва. В единия случай това значеше да сготвя, да изпера, да подредя къщата...В другия случай - да позяпам любимите си блогове, Pinterest, Facebook, да початя  с приятелките си в скайпа или да направя поредната картичка. Още от тогава ме терзае следния екзистенциален въпрос : Дали крайния срок и малкото време са бич за вдъхновението или напротив, негов пръв помощник?
При мен е по-скоро второто. Та да се върна на лятото. Обикновено прекарвах час и половина в ровене из нета и в последните 15 минути се хващах да направя картичката, вдъхновена от нещо видяно в нета. Под "нещо" разбирайте красива снимка, мъдри думи, повод, предизвикателство или просто идея. Ако набързо сметнахте наум и ви се загубиха едни 15 минути, то е защото през тях имитирах дейност, свързана с домашните задължения. Там винаги си давам вид, че ми е отнело много време, но не казвайте на мъжа  ми.
Та от покрай тия 2 часа ограничено творческо време се научих да творя наум - да вадя хартии, мисля цветови комбинации, режа дантели... Това обяснява леко разсеяния и налудничав вид, който придобивам понякога.  После сядам и реализирам набързо измисленото. С една дума, в моя случай липсата на време е много силен стимул. И затова ако имах един час подарено време не бих го посветила на картичките - твърде много ми е.
Може би бих си изплела един шал на пръсти.. като този, който виждате по-долу.
 
Него ми го изплете една приятелка, точно за час докато си пиехме кафенце. Без игли, без сложни схеми, само премятайки преждата на пръсти. Много е яко, особено с дебела пъстра прежда, а  и е много полезно за финната моторика при  децата. Затова май по-добре да прехвърля задачката с поредния шал на Мартин. Така де, да свърши и той нещо полезно, стига е редил тия пъзели и строил къщи от Легото..
Явно няма да пожертвам  моя един час за плетене на шалове......следва продължение по темата.
А вие? Ще се включите ли с размисли и творчество в моята блог-игра?
Предизвикателства:
 КФП 150 - Картичка с природни материали - чушки, канап
 CCH# 136 – Without design paper,

5 коментара:

  1. Много интересна картичка! Харесва ми, че си сложила за акцент чушчиците, много са готини :)
    А за времето... направо ти завиждам! Аз не мога да творя на ум. Винаги като седна изпадам в безкрайни колебания и уж съм имала ясна и точна представа и накрая правя нещо коренно различно... Та аз ако имам един свободен час за картички, обикновено се оказвам в ситуация, че седя 2 часа да майсторя и се скатавам от домакинска работа ;)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ем,но пък твоите картички са супер изпипани и красиви, струват си > 2 часа вложен труд.

      Изтриване
  2. Винаги е полезно нещо ново да научи човек. Като плетенето на пръсти, което за пръв път виждам. Картичката пък с чушчиците и момиченцето с куките направо "изби рибата". Браво! Лично аз, когато правя нещо, също първо го премятам в главата,след което го реализирам вечер, докато гледам /слушам някой филм.
    Блог-играта ти е интересна и съм убедена, че ще има участници. Специално аз си чакам момента на вдъхновение...☺

    ОтговорИзтриване
  3. Ооо, чудесна картичка! Да знаеш от колко време се каня да направя картичка с люти чушлета :)Радвам се, че се включи в забавата при Картичкофуриите!

    ОтговорИзтриване
  4. Охо, радвам се да те видя отново с участие в предизвикателството на The Crazy Challenge! И то с такава идейна и хубава картичка, която е и със скрит подтекст. Доста интересно е при теб и се надявам съвсем скоро да мога да обърна повече внимание на твоето местенце и да имам възможността по-често да бъда твоя гостенка в твоята прекрасна и уютна Къщичка!

    ОтговорИзтриване

Коментарите ви ме правят щастлива. Благодаря ви за тях!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...