На път за Мола през полянката.

Този уикенд бях на гости в Плевен при мама и свеки. Уж се бях зарекла да не правя картички поне една седмица (след изчитане на дълга дискусия в нета на тема "Колко много време губите в блогърстване и какво изпускате заради хобито си"), но като заседнахме на село и ме напече едно слънчице ми дойдоха други мисли в главата. Някак си не мога да седя на едно място и нишо да не правя. Трудно ми беше да чета, че слънцето ми блестеше в телефона, така че попримъкнах скромната зелена торбичка в скута си. А то в нея - има няма двайсетина дистрес мастила, малко маркери, няколко печата, три блокчета хартия, две ножички, един силиконов пистолет и малко нови покупки под формата на перли и маргаритки. Без малко да забравя и седемте пънча, с които се опитах да примамя роднините да понащракат малко цветенца и клонки. Само Марти ми отказа с репликата - "Знам го аз твоето - виж колко е забавно да правиш цветенца. Няма да ме вържеш тоя път да ти върша работата". 
Та въоръжена само с тези скромни запаси се заех да правя картичка ( която ще ви покажа тези дни, за да не издам малка тайна). Почти на финала свекърва ми се сети, че трябвало да ми поръча картичка за рожден ден на голямо момиченце. На колко питам аз е това "момиченце"? Ми на 17, ше става на 18 след 4 дни. Наложи се да запретна ръкави и вместо сладкото момиченце на Stamping Bella да оцветя тази кака тръгнала на пазар в Мола.
 И ако имате забележки по оцветяването или самата картичка - спомнете си, че я правих докато свеки ме гледаше в ръцете. А това може да смути и дори и най-коравия пич!
А за финал - ето ви и месечния обзор на направените картички. Този път сред тях се мъдрят и цели три мини-албумчета, които както каза мама: "разплакаха не една майка тези дни".


Предизвикателства/Challenges:  

Коментари

  1. Хахахаха ще видя какво точно имаш предвид, Кат. Майката на Бебо идва утре и съм започнала тук една картичка... Дано нейният поглед не внесе такъв смут и напрежение в ръчичките ми. :D <3 Твоята се е получила супер, ноу сърпрайз. ;) Така на мен в последния момент да ми кажат поръчка, на полеви условия и да ме гледат в ръцете - абсурд. Гаранция, че няма да излезе нищо. :D Само ако е бебешка, бих си помислила... :P Ти си моят герой! <3

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Джиджи,, ще чакам с нетърпение да споделиш твойте приключения със свекито ;)

      Изтриване
  2. Браво, Кат. Не си е лесно да те гледат в ръцете. Аз изпитах нещо подобно на село и ме гледаха трима, плюс Боян беше в мен и се запознаваше с мастилата ми. :))))))) Супер е картичката, а колкото до малката скромна зелена чанта - не ми се мисли да тръгнеш с пълни торби... :D Скоро ще избягам от София с Боян и ще отидем малко след Плевен :) ииии ще пълня торбите,защото освен почивката знам, че ще имам време да се отдам спокойно на творене. Целувки и благодаря, че ме усмихна и ми прави компания за кафето тази сутрин! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Роси, и с пълни торби съм пътешествала, но сега беше само за 2 дни, затова скромничко. А твоите планове звучат страхотно - почивка извън София, спокойствие и крафтърски забавления :)

      Изтриване
  3. Бреееей :) Браво! Много ми се иска да достигна и аз нивото, при което се правят картички, както се казва "на коляно" и то с такъв резултат. Много е свежа, а десените с бели маргарити на син фон са ми сабост :)
    Винаги съм се чудила как успявате да си спретнете зелени торбички с крафт материали като пътуваате.. Не за друго, ами защото и аз искам да си взема разни неща, когато пътуваме, но във всички случаи досега обема на "крафтинга" надвишава общия багаж на скромното ни тричленно семейство... :), така че идеята да го помъкна светкавично отпада. Никога не знам какво точно да сложа в зелената торбичка.. :) Още веднъж - Браво за сладурската картичка!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. За спретването на торбичка веднага обяснявам - дистресите ми са в кутия с дръжка - лесно преносими. Печатите (поне силиконовите) са в папка, също лесно преносима. Хартийките са ясни - грабвам някое и друго блокче. Другите неща - не тръгвам без ножици, силиконов пистолет и двойно лепящо тиксо. Слагам и малко китки - да има. Този път бях пропуснала да взема дантели и ужасно много ми липсваха. Но както виждаш, ако ми се наложи да правя момчешка картичка едва ли ще се справя толкова добре.

      Изтриване
  4. Кат,не съм си мислила ,че има нещо което би могло да те притесни в процес на работа.Но да ,аз само от самата думичка Свекърва изпадам в Сатурнова дупка,а камо ли ако ми е над главата.Картичката ти е чудесна и изобщо не си личи ,че си я направила с подръчни средства:)Този небрежен стил който много харесвам си е твой и неповторим!Благодаря ти , че я сподели при нас в The Crazy Challenge.

    ОтговорИзтриване
  5. Мда, и аз мразя да ме гледат в ръцете докато правя нещо, каквото и да е. Някак си вдъхновението ми се изпарява. При теб не мисля, че се отразило, поне не си личи. Прекрасни маргаритки, тази година са на мода при теб :)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Коментарите ви ме правят щастлива. Благодаря ви за тях!