Ефектът на снежната топка

Вчера обяснявах на 8 годишната ми дъщеря какво е ефектът на снежната топка. Идеше реч за първата и двойка по английски и малкия куп думи, които не е научила, и които, както се досещате ще бъде последван от по-голям куп, който ако не научи.... Както обикновено, тя ме погледна разбиращо, и каза: "Хайде да не говорим за това сега, не ми е приятно". Толкова за моето възпитание.....

Но ефектът на снежната топка ме настигна тези дни. Инатя се, така както само аз го умея, и не сядам да правя картички. Дори не съм си разчистила бюрото от коледни проекти. Обаче.

Вчера пих кафе с Вихра от Развихрено. В едно разкошно арт-кафе магазинче, което съм решила да популяризирам, защото е уникално и вдъхновяващо. Докато пихме кафе, Ева ми избра нови обици от там. В розово, разбира се. А с Вихра беше като ....не знам...среща на сродни души. Споделихме идеи, посмяхме се, уговорихме бъдещи публикации в Картишок и си тръгнах някак по-лека.

Аха да разчистя бюрото като се прибрахме. Но вместо това седнах с децата да гледам едно шоу за гримьори. Уникално - лицата бяха като платно върху които хората творяха картини

Вдъхновяващо. Ето го победителя, нарисувал себе си.

Сънувах картина в подобни цветове. Събудих се с мисълта да разчистя бюрото. Разкихах  се. Веднъж, два пет пъти. Носът ми потече. Ясно, след децата е мой ред . Вместо на бюрото се озовах на дивана с телефон в ръка. Никак не е вдъхновяващо. 

Попаднах на страничка във фейсбук на талантлива дама, а после в Инстаграм на друга дама.

Толкова много образ и картина ми се натрупа в малката главица, че ако не стана веднага и не направя нещо, ще експлоадирам. Затова хвърлям телефона и болна не болна, запретвам ръкави.

Сполетя ме ефектът на снежната топка, наречена вдъхновение.

До скоро, мили мои, и помнете:

Вдъхновение дебне отвсякъде!