Винаги по това време на годината си задавам един и същ въпрос. Има ли смисъл?
Има ли смисъл да крада от времето си за децата, от съня си, от разходките с приятели за да правя картички, албуми, платна и други мини дреболии? Оценява ли ги някой, радва ли им се или гледа на тях като на поредния досаден коледен „спам“?
Разхождам се в Джъмбо и там е пълно с хора, които грабят като невиждали…. Но ги разбирам, то и аз не съм виждала толкова много боклучки на коледна тематика накуп. Не знам как живея без да имам чаша с Дядо Коледа, чинийка със Снежанка, чанта, пантофки, шнолки, пижамка, свещичка, бутилка за вода, тоалетна хартия … и тя с дядо ти Коледа по бански 😉
Толкова много излишни, еднократни вещи, чието предназначение е да бъдат използвани за няколко дни и после да бъдат изхвърлени, за да купим догодина нови и да осигурим на малките и големи китайци работа. Сякаш забравяме за проблемите със замърсяването, околната среда и no waste живота по Коледа. Слагаме ги на «изчакване» за да се сетим през януари отново за тях. Тълпата увлича. Дали е розов вторник, червена сряда, черен петък, дали намаленията са 20%, 30% или 95%, важното е, че е изгодно и трябва да се бърза, че ще свършат играчките/книгите/промоциите/дрехите/чушките/тиквите/шишарките/глупаците. Трябва да се купува за да се стимулира икономиката, да се въртят парите, да се пълнят стомасите и да е на далавера.
Трябва! Не може без подаръци за децата, казват бабите. Не е прието. Книгите и дрехите не се броят, те отдавна са излезли от графата „подаръци“. Едното е излишно, другото необходимо. Хващат окото само черни умни джаджи или лъскави брокатени розовеещи ъъъ неща. Така де, децата растат, не върви цял живот да им купуваш „устойчви“ дървени пъзели и логически игри.
Преживяванията не се броят. Времето, прекарано в забавления, работилници, правене на сладки, смях, коледни филми не заместват подаръците под елхата. А направените вкъщи „нещица“ са отбий номер. Само мама им се радва и ги оценява.
Та има ли смисъл?
Да ръчкам хората да майсторят с двете си леви ръце? Да уча децата да рециклират, да виждат в изхвърлената кутия от пица бъдещи съкровища? Да правят картичка за бате, кака, баба? Да се научат да подаряват неща, в които са вложили сърце и душа, звънлив смях и дълги моменти на забавление? Ооо да, вярвам, че има смисъл. И продължавам и тази година.
Честно казано и аз от миналата година се чудя по този въпрос.Даже тогава трябваше дъщеря ми да се върне, че да украси къщата.Тази година нещата клонят към същото.Много ти се радвам, че успяваш да намериш смисъл и се надявам да е заразно :)Картичките са прекрасни ,дано приютят много искрени, красиви ,персонално ориентирани и готини пожелания !
ОтговорИзтриване