За общуването лице в лице

Боледувахме малко тези дни и по този повод се търкаляхме до разни лекарски кабинети. Нищо сериозно, но достатъчно да се вкарам в размисли и терзания.
Ние с Ева (7 год) точно започнахме да четем (аз на нея, щото тя още срича) любимата ми детска книга "Тайната градина". Точно това висене ни даде удобен повод навсякъде да отваряме и да четем страничка след страничка какво става с господарката Мери и болния Колин. Потопихме се здраво в цветната тематика и ни беше такъв кеф!
Обаче! Изглеждахме като някакви бели лястовици в чакалнята на лекарите. Всички други майки/татковци с деца на възраст от 1 до 10 години седяха с телефони в ръка, а отрочетата им втренчено гледаха сменящи се картинки. Да, знам, много е трудно да се успокои мрънкащо болно дете. Знам че си готов на всичко за да е мирно и тихо покрай теб. Но чакалните бяха готини, с играчки в тях, с достатъчно място  за да си  говорите тихо с детето, или да си четете. Но никой с никой не си говореше. Това ме потресе и тогава, и сега.

 

Има някои тенденции, които се налагат в обществото и една от тях е в посока ограниченото общуване. 

Същото видях и в последствие, чакайки пред кабинет с големи хора. Въпреки няколкото часа закъснение на лекарката, никой не направи опит да размени с другия думи, да се разговори пък било то и за цената на тока или новата рокля на премиершата. Всеки си зяпаше в телефона, кой чатейки, кой гледащ филми, пишещ имейли или четящ книга. Ужас! 

Аз в този случай също си мълчах. И си водих записки в тефтера за новата публикация в Картишок.

Факт е, че дори и по телефона вече не говорим. 

Преди не ми стигаха 600 минути на месец, а сега какво - само писане по цял ден, дори и с колежката на съседното бюро върви нонстоп чат. И после, защо хората са самотни, не общуват със себеподобни? Но хайде, хората ги остави. Но за децата ми е думата.
Всеки ден подстрекаваме сина ни (почти 12) да излиза. Подканяме ме го да си покани гости, дори  и с приспиване. Без значение дали са момичета или момчета. Той ни гледа като стадо камили и ни вика да си гледаме работата. В днешно време не се счита за нормално да каниш гости у вас, да излизаш навън ей така, само да си поговориш с някого. Че нали може да си говориш с него по вайбър или фейсбук? А и какво толкова да си кажете, като всичко вече сте си написали?
 Може би съм изостанала. Със сигурност съм от старото поколение - на чавдарчета и пионерчета. Но пък обичам да си говоря с хората. Даже ме обвиняват, че съм твърде приказлива. Попадна ли на интересен събеседник не го оставям да диша и включвам турбооборотите, говорейки със скорост 100 думи в минута. Защото знам, че времето ми е кратко - ей след малко пак ще се скрие нейде в някоя "социална мрежа".

А писменото общуване не е като живото такова. Губят се нюанси, емоции, ако щеш сарказъм или ирония е трудно да проявиш в чат. Лесно се караш с приятелите, оставаш неразбран, напишеш нещо в пристъп на яд и лошо настроение, и хоп - дългогодишно приятелство потъва в забрава. А ако бяхте седнали да се напиете заедно - дори и да си размените груби приказки, на следващия ден всичко е забравено и простено.
Не спирам да се питам как да върнем нещата назад? Защото и аз съм в този кюп, и аз чатя повече отколкото говоря. Установих, че ако искам да кажа нещо на сина ми, по-добре да му го напиша в личен чат, за да ме чуе. Или най-добре да запиша кратко видео, че и четенето го затруднява, тяхното поколение съвсем през просото го подкараха.. Ние поне пишем,а  те направо снимат клипче, че ги мързи да пишат и четат. После броят кой ги е лайкнал и кой е обърнал палеца надолу, за да го блокират от листа с приятелите.... Ми то така и на пустинен остров да си живееш, горе долу ти е все тая. Чудя се само кога и женитбата и бебета ще почнат през интернет да се правят....Или може би съм изпуснала някои новости?

 
Предизвикателства/Challenges:  

Коментари

  1. Не, Кат, не си изостанала. Другите са се вглъбили в собственото си зомбиране и това да направят същото с децата си. До болка позната ситуация в чакалните. И не само. И такива като теб, като мен, като малцина други, изглеждат не като бели лястовици, а като нещо праисторическо. Много още мога да пиша, ама ако искаш да спретнем среща някой път и да си говорим.

    ОтговорИзтриване
  2. Мисля и аз да си присъединя :):):) като виден член на праисторическите супер изостанали индивиди, все още предпочитащи личното общуване и реална чаша вино с приятели.Обадете ми се :)

    ОтговорИзтриване
  3. beautiful card, thank you so much for sharing with us at Simon Says Stamp Monday Challenge, hugs kath xxx

    ОтговорИзтриване
  4. I love the collection of wildflowers on that bright green background, Kati. Thanks for sharing your card with us at The Flower Challenge.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Коментарите ви ме правят щастлива. Благодаря ви за тях!