Падна такова рязане на листа и бухали, за да има материал не за една, а за две класни стаи. Но пък децата бяха щастливи, че си имат най-хубавата украса в цялото училище, та безсънните нощи на мама и тати са съвсем оправдани.
След като мина 17 септември имах цяла седмица почивка. Не за друго, а защото се върнах на работа, та "почивката" ми излезе през носа.
Намерихме време само за малко мацане с Ева, в опит да измайсторим нещо в стила на предизвикателството на Картишок.
Уикенда пътувах към Плевен, и малко преди да тръгна мама ме сюрпризира, че ще трябва да направя дузина (точно12) картички за нейни приятелки, живеещи в чужбина - в червено-зелено-бялата гама. Супер трудна за мен задача, за която разполагах точно с една нощ.
Дали съм се справила не зная, но мама и колежките и бяха щастливи, което е най-важното в такива случаи.
Още едно две неща от началото на септември се промъкват по-долу - понякога дори и на мен, която обожавам есента, ми омръзва от нейната жълто-оранжева гама и хващам пак розовото. Но трае кратко, мина му сезона.
Страничка в журнала също имам, но не успях да я снимам - друг път.
Остана една седмица от септември, в която планирах да си почина от картички и крафтърстване...когато дъщеря ми напомни, че до рождения и ден остават само няколко дни (3.10), а аз още нищо не съм измислила.... и се започна едно мислене, едно творене, но това май е тема за друга публикация, че тази ще стане безкрайна......
Коментари
Публикуване на коментар
Коментарите ви ме правят щастлива. Благодаря ви за тях!