Месец август през погледа на Кат

Точно един месец откакто не съм публикувала нищо в блога си. Да си призная честно една от причините е липсата на коментари, а точно те винаги са били любимата ми част от блогърстването. Откакто вече никой не скитори из блогове и всичко живо се пренесе във фейсбук, някак спря да ми се пише и на мен.
Но тъй като това Местенце винаги е било нещо като личен дневник на страстите и вълненията ми, то кротичко ще поразсъждавам за някои теми. А после ще покажа какво ново съм направила.

За купуването

Когато нямам време и желание да творя, пазарувам. Започвам стихийно, откарвам с часове пред монитора и ровя. Почти винаги не търся нещо конкретно, просто се изживявам като Пипи - търся съкровища. Не ми доставя удоволствие да си купя щанцата, боичката, печата, за който всички говорят, колкото да изровя нещо дребно и различно (на прилична цена, разбира се). После може и да не му намеря място в картичките си, но удоволствието да го имам сега точно него, това различното си струва.
Тази цялата лудост започва да придобива опасни размери и да излиза от определената за целта стая. Може би е време да си забраня достъпа до всякакви крафт сайтове и магазини.

За събирането

Отдавна се опитвам да организирам нещо като Кръжок, нещо като Клуб по интереси, нещо като Женска вечер с творчески отенъци и много вино. Преди имах проблем с това къде, сега този проблем е решен. Но хората не идват. Все нещо им се случва, обещават, чекват се че ще се появят и после ме отсвирват. А аз дори не им искам пари... (може би трябва да се замисля). Нося им домашни сладки и се старая да прекарат няколко полезни и забавни часа. Но те пак не идват.. ей тъй, без да знам защо. И аз се заканвам за месец два да не организирам нищо за никого и после пак ми се приисква и започвам наново.
Но този път, тази събота, дойдоха. Цели 4 картишочки, както и няколко добри приятели. Че и двама почти непознати. Толкова много се заредих и забавлявах на тази среща, прибрах се пълна с емоции и идеи. Определено имаме нужда всички ние от споделяне на общата ни лудост, както много пъти съм казвала.

За правенето

Омръзна ми да правя неща набързо, за някого, в последния момент. Знам си, че вината е моя - мога първо да откажа поръчката, второ да я направя по-раничко. Но не правя нито едното нито другото и това ме нервира, което пък проваля поръчката. Е, за хората всичко е прекрасно, но не и за мен. Искам да правя повече неща за мен си, за децата ми. Искам отново да изпълвам арт журналите ми със страничка след страничка подобни на тези:

Те са вдъхновени от Вики и новото предизвикателство при Картишок:ММП 34: Vicky Papaioannou.
 

 А това са само две три щракнати набързо с телефон снимки, които да дадат представа за атмосферата на Кръжока.


 Ето и горе описаните досадни поръчки - някои дори не смогнах да снимам като хората.

 Следващата картичка е за нашия тати - направена за 5 минути в 6 сутринта, докато правех морковената торта пак за него.
 После следва серия за колеги по различни поводи.
























Тези имам снимани. Има поне още десетина, които пропуснах да щракна. Имам и няколко албума, но там вече съвсем ме мързеше да снимам. Толкова от моя обзор, очаквайте ме след месец отново тук.



Предизвикателства/Challenges:  

Коментари

  1. За нещата,които бих искала :)
    Бих искала да имам възможността да съм част от тези прекрасни споделени творчески моменти (с многото вино съм много O.K.), които имате макар и рядко в съботите.Бих искала да имам време и сили и подходящи думи (вечер сядайки пред компютъра обикновено умът ми дава заето от хилядите глупости пред деня на работа) ,с които да опиша удоволствието в някой кратичък коментар, което изпитвам всеки път четейки твоя дневник на страстите и вълненията ти.Бих искала да имам лудостта(преди години я имах в излишък)да ти звънна през седмицата и да стана част от някоя такава сбирка,въпреки че имам само ден и половина почивка всяка седмица(и те даже не са почивка реално ) и въпреки тези около 200км разстояние.Бих искала времето ми да направя някоя картичка да не намалява прогресивно поради обективни и субективни причини (в последно време направо клони към нула ).Бих искала ...да не осъзнавам ,че нещата, които бих искала, мога да ги имам ,ако реша и направя нещо по въпроса а не да си търся оправдания.Ами ...това бих искала и съм почти убедена, че в някой момент мога да го имам с малко повече "майната му на всичко,което трябва да правя, но не искам".Прегръдки !

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Коментарите ви ме правят щастлива. Благодаря ви за тях!