Месец август през погледа на Кат

Точно един месец откакто не съм публикувала нищо в блога си. Да си призная честно една от причините е липсата на коментари, а точно те винаги са били любимата ми част от блогърстването. Откакто вече никой не скитори из блогове и всичко живо се пренесе във фейсбук, някак спря да ми се пише и на мен.
Но тъй като това Местенце винаги е било нещо като личен дневник на страстите и вълненията ми, то кротичко ще поразсъждавам за някои теми. А после ще покажа какво ново съм направила.

За купуването

Когато нямам време и желание да творя, пазарувам. Започвам стихийно, откарвам с часове пред монитора и ровя. Почти винаги не търся нещо конкретно, просто се изживявам като Пипи - търся съкровища. Не ми доставя удоволствие да си купя щанцата, боичката, печата, за който всички говорят, колкото да изровя нещо дребно и различно (на прилична цена, разбира се). После може и да не му намеря място в картичките си, но удоволствието да го имам сега точно него, това различното си струва.
Тази цялата лудост започва да придобива опасни размери и да излиза от определената за целта стая. Може би е време да си забраня достъпа до всякакви крафт сайтове и магазини.

За събирането

Отдавна се опитвам да организирам нещо като Кръжок, нещо като Клуб по интереси, нещо като Женска вечер с творчески отенъци и много вино. Преди имах проблем с това къде, сега този проблем е решен. Но хората не идват. Все нещо им се случва, обещават, чекват се че ще се появят и после ме отсвирват. А аз дори не им искам пари... (може би трябва да се замисля). Нося им домашни сладки и се старая да прекарат няколко полезни и забавни часа. Но те пак не идват.. ей тъй, без да знам защо. И аз се заканвам за месец два да не организирам нищо за никого и после пак ми се приисква и започвам наново.
Но този път, тази събота, дойдоха. Цели 4 картишочки, както и няколко добри приятели. Че и двама почти непознати. Толкова много се заредих и забавлявах на тази среща, прибрах се пълна с емоции и идеи. Определено имаме нужда всички ние от споделяне на общата ни лудост, както много пъти съм казвала.

За правенето

Омръзна ми да правя неща набързо, за някого, в последния момент. Знам си, че вината е моя - мога първо да откажа поръчката, второ да я направя по-раничко. Но не правя нито едното нито другото и това ме нервира, което пък проваля поръчката. Е, за хората всичко е прекрасно, но не и за мен. Искам да правя повече неща за мен си, за децата ми. Искам отново да изпълвам арт журналите ми със страничка след страничка подобни на тези:

Те са вдъхновени от Вики и новото предизвикателство при Картишок:ММП 34: Vicky Papaioannou.

 

 А това са само две три щракнати набързо с телефон снимки, които да дадат представа за атмосферата на Кръжока.

 Ето и горе описаните досадни поръчки - някои дори не смогнах да снимам като хората.

 Следващата картичка е за нашия тати - направена за 5 минути в 6 сутринта, докато правех морковената торта пак за него.

 После следва серия за колеги по различни поводи.

Тези имам снимани. Има поне още десетина, които пропуснах да щракна. Имам и няколко албума, но там вече съвсем ме мързеше да снимам. Толкова от моя обзор, очаквайте ме след месец отново тук.

Предизвикателства/Challenges:  

 Simon Says Stamp Monday Challenge -Back to school.