Сватбено парти с книги и дантели - секс и интелигентност

Отлагам тази публикация вече месец. Исках емоциите да отшумят. Да обработя снимките. Да подредя мислите в главата си. Но ето, месецът се изтърколи ( изплува ако трябва да сме точни след този непрестанен дъжд), а аз пак съм с празна глава и разхвърляни мисли.

Но все пак, нека се опитам.

Разговор отпреди два месеца: Искаш ли помощ за сватбата? Ооо да, разбира се. Какви са цветовете и темата? Искам зелено и лилаво и тук там бяло. Туш и бяло петно.

Разговор 10 дни пред сватбата: Имаш ли украса вече? Не, нямам нищо. А идеи? Вече не знам, липсва ми вдъхновение. Какво ще кажеш за книги? Какви книги? Абе прави каквото искаш.....

Разговор седмица преди сватбата. Деси, помниш ли онази идея за книгоразделителя като подарък за гости на парти.... ще я реализираме, участваш ли?

И Деси се мята на влака от Плевен и пристига с висшата математика под мишница, пожъляла, остаряла, и все така омразна. Математиката бе, не Деси. 

Уикендът минава в целодневна работа, без ясна концепция и план. Видно е, че изкарваме книгите на дневен ред. Добавяме малко тюркоаз за разкош (пък и то Добрич си е направо на морето, нека има и нещо морско). После перли, подхождат на отминалите времена, и дантели, разбира се, закъде без тях. .. Хаосът започва да придобива някакво видимо измерение. Тичаме по магазините за да намерим реализицията му под формата на физелин, органза, панделки, още стари книги (за трактори), перли и други дреболии. 

Режем розетки и огромни цветя (Деси реже), аз правя цветя от оргазнза, уж за букета на булката. В неделя следобед се забързваме, Весо сглобява един параван, който ни вдъхновява толкова много, че рязко набираме скорост и идеята ни вече съвсем се избистря.

Уви, уикендът си има край, Деси си отива, но пък Кали се включва от Варна. В цялата лудница на напрегнатото и ежедневие предлага да реже сърца за герлянди. От стара книга, медицинска. Докарва ги малко над 200 метра - даже ни хартисаха няколко метра.

 Имаме си и други помощници - дъщерята на булката гравира прекрасно и предлага да направи няколко дървени табелки и стрелки. Междувременно списъкът с гостите набъбва до 70, а ние трябва да имаме поне 75+ разделителя. Сини, различни, със следи от стари книги и готините надписи на Картишок. Аз съм на работа до 6, после правя картички за учителките на децата до 11 и там някъде почвам да работя по сватбата. Вече е вторник, разделителите са само 31. Тук някъде отново се включва Кали и помага да наваксам. Остават 3 дни. 

Някъде в тази безумна седмица децата ни завършват училище, търчим по тържества, и аз си вземам отпуска. Цели 3 дни в които ще наваксам с всичко оставащо. Всъщност 2 дни, защото пратката с неща трябва да стигне до Добрич, аз ще летя до Варна и няма как да я нося с мен.

Помните ли цветята от органза, дето щяха да са за букета? Е, ми не станаха. Наложи се да мина на план Б. Готини, много готини букети от оригами цветя. Супер дейност за изнервени и недоспали хора. Но всъщност се оказва много лесно и аз истински се кефя на букета.

После дори направих още десетина цветя за декорации тук там из църквата.

   Междувремено във Варна и Плевен се раждат други вълшебства - кутия за подаръци, албум, 200 метра сърца, малки и големи хартиени цветя. А при мен всичко е хартия, дантели и тюркоаз. На финала решавам, че ще правя платно със снимки преди и след... защото споменах ли, че булката и младоженецът са женени? И то от 20 години. Просто толкова много се обичат, че искат повторно да го изкрещят на света.  

Та, платно със снимки (да живее ФБ, че ми припомни готини моменти от тяхния живот). После малки декорации - рамки, свитъци, една книга за пожелания.. дреболии с общо тегло 11 килограма. 

 Нямаше как да мина и без специална картичка за младоженците. 

 

Два дни преди сватбата всичко бива натъпкано в кашон от телевизор и започваме да се молим да стигне здраво  и невредимо до крайната си точка. Слава богу, успява. Но не може да се каже същото и за мен - аз, тичаща между училища, тържества, концерти, правеща финансови отчети в движение и приготвяща багажи за сватба и море.... без малко да изпусна самолета за Варна. С целия си заспал акъл съм тръгнала без лична карта за летището. Добре че имам оправен мъж, та той заедно с един щур таксиметров шофьор направиха "Такси 6" из натоварените софийски улици в петък вечер и успяхме  в последния момент да се класираме.

Едно голямо оооооох и всичко като с магическа пръчка се уреди. 

Трите феи вълшебници се събрахме съвсем навреме в двора на голямата красива църква в Добрич за да направим незабравим и специален денят на приятелка. 

Денят беше пълен с толкова смях, щуротии, сериозна работа, несериозен подход, кафета, откраднати от кетъринга краставички и моркови, тичащи деца и  книги, много книги, че се чудя как успяхме да сме готови цели 15 минути преди началото на тържеството. 

Изморихме се много. Не сме професионалисти, само хоби любители, но пък пълни с толкова много ентусиазъм, че няма как да не го забележите в крайния резултат. И сме горди и с него, защото вярвам, че допринесохме поне мъничко за разкошното тържество. Горди сме и със себе си, най-вече защото намерихме сили да обуем високите токчета, да се нагласим и да се наслаждаваме заедно с другите гости на деня.

Така де, един за всички, всички за един!

Колкото до професионалната част на нещата, мога да обобщя този пореден (3 съвместен проект за мен и Деси от Черната котка) с няколко извода:

1. Красивите неща се получават, когато на твореца му е дадена пълна свобода на действие. Дори и първоначално идеите да звучат малко ексцентрично и хаотично, доверете се.

2. Понякога и с малко средства могат да се получат много ефектни декорации, важното е да имаш няколко чифта работливи ръце, които да са готови да предоставят труда си безплатно

3.  Подобен вид парти декорации правят празника особено запомнящ се и за домакините и за гостите им.

 

И за финал - репликата "Секс и интелигентност" обобщаваща комбинацията стари книги-дантели-перли-разкош в тюркоазено - дойде от мъж, клиент на Деси, но мисля казва всичко с две думи! Да са ни живи и здрави младоженците и да ни поканят и след 20 години да празнуваме поредното подновяване на брачните им клетви. Обичам ви много, Ренка и Милен!

Ще ми се да включа сватбената книга в предизвикателството на Руми при Фуриите този месец, защото смятам, че тя, както и цялостния проект отговаря добре на темата, но ако Фуриите я смятат за непоходяща, моля да ме изтрият. 

Картичкофурийско предизвикателство 371 - „Женствено с дантели“

Кати