Вдъхновено от Тим Холц и Веселин Атанасов

Първият е геният в света на крафт материалите. Обожавам всичките му измишльотини. Той е главно действащо лице в тазмесечното предизвикателство на Картишок.

Вторият е моя любим  мъж, който все по-рядко получава ръчно правените ми нещица, защото вече няма къде да ги трупаме в нас. Но пък нямаше как да мине без валентинка.

Мислех да отбия номеря с някоя от бързите черно-бели картички, към които се пристрастих напоследък, но заспивайки вече, ме удари вдъхновението и скочих от леглото в 12 през нощта.

Огледах какво налично имам по бюрото - едно започнато платно 15*15 см  в убито кафяво. И без друго не ме кефеше, така че веднага реших да го преобразя.

Добавих му... ха познайте де.. 

Кой каза розАво? Баш това ми хрумна, напукано розово с идея за винтидж звучене. 

Добре, ама после размислих, че едвa  ли ще се хареса на който и да било мъж, пък бил и той добричък като моя... 

Взех радикални мерки - замазах всичко с  черно. То хубаво, оригинално дори, но не отива на валентинка. Любовта, казват е червена, та реших да заложа на бордо-червено при това с блясък. Малко релеф през текстови шаблон и после червеното. Добре, ама черното още се вижда. Огледах се наоколо и по зло стечение на обстоятелствата видях златна боя и паста. Айде, още един слой полегна отгоре на горкото ми платно. Златното е хубав цвят, един тежък такъв, подхожда на 20 години семеен живот.

Оставих така наплясканото платно да съхне, вече силно притеснена какъв ще е резултата. Подхванах сърцето. 

Споменах ли, че първоначалната ми идея беше за кафяво и жълто оранжево?

Ето го и сърцето, в оригиналния му вид. Малко боички, паста през шаблон, кафяв дистрес с текстов печат.... идеално си е. 

Ама пусто, хич не отива на мойто златно с червено. Айде и него го позлатих. Малее, че като блясна това ти ми сърце, баш като златните зъби на Айшето от циганската махала.  Без малко да събуди Сънчето с този блясък. Наложи се да ида в кухнята и в тъмното да посипвам с ембосинг пудра в далеч по-меки нюанси. Криво ляво изсуших, изгорих си два пръста и смених цвета на на ноктите на лявата ръка. Но пък съм доволна от резултата -само добавих черни пръски с боичка за разкош, и още малко кафяв дистрес по краищата. 

Всичко добре, но къде е момчешкото в тази валентинка? Ако няма синичко, не се брои.. Ами добавих синичко, при това с любим нюанс (айде и маникюра на дясната ръка замина). После малко топченца на места, и за финал метални елементи в стила на чичко Тим и стикер от любимите на Картишок.

 Той държи ключа от моето сърце. А аз пък го обичам безкрайно, цветно, щуро и безспир.

А валентинката, тя ще ни го напомня, когато остареем.

Предизвикателства/Challenges:  

Monday Simon Says: Grunge It Up
Frilly and Funkie Challenge: Dare to Resist
Through The Craft Room Door - Always Anything Goes 

Love 2 Create - Challenge #5 - Anything Creative/Mixed Media goes

ПРЕДИЗВИКАЙ КАРТИЧКОФЕЯ - Празнувай с нас! - предизвиквам ви с нещо синьо, нещо старо и нещо взето назаем.