Хронология на двайсетгодишна любов

1997

Беше отдавна, но беше и вчера. Много пъти съм ти казвала, че мога да затворя очи и да си прожектирам онзи първи ден, в който те видях. Помня склада на мама, синия ти анцуг, усмихнатите, мили и добри очи и наболата брада по бузите ти. Все още е ярък спомена как искам да се пресегна и да те погаля. Тогава не знаех, че ще се събуждам всяка сутрин до тази боцкаща буза и очите ще ми се усмихват с любов вече 20 години.

Помня колко те преследвах (цяла седмица) за да получи мечтаната целувка от теб.  Помня леглото от кашони, щуротиите, срещите, сълзите, които изплаквах на всяка раздяла.

1998-1999

Животът заедно. София, лудница, студентски град, бележки от съквартирантки. Приключения, работа за теб, щуротии.

Самостоятелно жилище, само за мен и теб. Наша къща, с череша в двора. Игра на семейство.

2000-2002

Години на спокойствие – тиха любов, кратки пътешествия, борба с ежедневието на живота. Винаги заедно, рамо до рамо.

07.09.2002

Сватба. Помня репликата на дебелия управител в Централ  - толкова весела сватба не бил виждал. Подмазвач. Вече няма той и тя. Има семейство Атанасови.

2003-2005

Какво сме правили преди да имаме деца? Не помня. Приятели, лудница, гости в Гео Милев, на широко. Желание да запълним къщата с нещо друго. Пораснали сме. Ти де, аз си бях наумила да ти раждам деца още на 19. Борба, доктори, страхове. Винаги заедно

2006

Две чертички. Няма такова щастие. Първото ни изпитание – татко ни напусна без да види двамата си мечтани внука. Трудни моменти, безпаметно състояние освен острото усещане, че ти си наблизо, винаги до мен.

2007

Мартин. Има твоите черти още от първия миг. И моя инат. Ти си най-добрият татко на света. Не че съм се съмнявала. Аз си играя на майка и ми харесва.

2008-2010

Животът ни започна отначало. Детето и всичко около него е важно, водим ежедневни тихи битки – аз и ти срещу него. Обичаме го, глезим го, искаме да го спасим от всички беди на света. А той ни се качва на главата.

2011

Принцеса Ева излиза на сцената. Децата ни. Силите вече са уравновесени. Вече сме ние срещу тях. Сърцето ми още един път се разполовява на равни третинки. Обичта ми се удвоява – към тях е ясно, но тази към теб не намалява, даже напротив.

2012-2016

Деца, работа, ясли, градини, училища, логопеди, педиатри, очи, уши, счупени ръце. Концерти по балет, тренировки по волейбол. Море в Гърция, Родопите, малки бягства за уикенда.  Хобита, картички, микс медия, шиене, албуми  - ти пак си тук, режеш, мериш , понякога шиеш.. караш ми се, но и ми помагаш, винаги и по всяко време.

2017

Пролет в Италия, първо летене със самолет и за тях и за теб. Деца, работа, проблеми, радости и една тиха любов. Вече 20 години.

Такава е тя, нашата любов. Няма гръм, трясък, блясък на прожектори. Няма фойерверки и незабравими моменти. Няма шеметни приключения. Няма шумни скандали и сдобрявания.

Има всяка сутрин три целувки за довиждане. Има всеки обед бързо Здравей, как си, хапна ли, всичко наред ли е. Има държане за ръце в редките моменти, когато се разхождаме сами по улиците. Има разпределяне на задачките вкъщи без да ги делим на мъжка и женска работа. Има много приятели около нас. Има деца за укротяване, обгрижване и обичане. Има заспиване вечер, сгушени един във друг. Има много любов, гушкане и прошепнато Обичам те на заспиване. Такава е нашата любов, тиха, постоянна и неизменна. Вече 20 години.

Предизвикателства/Challenges:  

Картичкофурийско предизвикателство 344 „Романтично ексцентрично"