петък, 14 април 2017 г.

Седмица 14 - Пътешествия

Мислех да прескоча тази седмица и да ви досаждам отново в неделя, но някак си не можах да наруша обещанието дадено на себе си да публикувам всяка седмица.
  Та ето ме тук с куфар и малко цветя.

 Куфарът правих за колега, който ни напуска за да замине за Германия. Той имаше рожден ден наскоро и логично, след като го попитахме какво да му подарим, той отговори - Куфар с пари. Така и направихме - от мен куфара, от колегите парите в него и подаръкът беше сформиран бързичко. Първоначално мислех да използвам куфар на Тим Холц, който шМи беше нарязала за мен преди поне 2 години, но като го извадих и видях колко части има, бързо се отказах и минах на план Б с рязане на ръка. Стана крив, набръчкан и изстрадал, но така се те, куфарите, които често престояват в багажното отделение на самолета.
 Аз също пътешествах тези дни в посока Италия, Рим. Но тъй като това не е блог за пътешественици, ще ви споделя само с три изречения моите впечатления от Рим и ще ви покажа няколко снимки. Основен фотограф беше сина ми и много се забавлявах като гледах днес снимките - как изглежда Рим през неговите очи.
Та, Рим е грандиозен, величествен, забележителностите му определено не могат да бъдат подминати, защото независимо от коя епоха датират, те се възвисяват над всичко друго, било то с размера си или пък с красотата си.  Опитах се да пропускам тълпите туристи, които обикаляха в кръг с карта в ръка и зачеркваха хиксчета след всяко място в списъка си, но не винаги ми се получаваше - просто туристите са много, твърде много. 
Но моят Рим по-скоро е този на тесните улички, на старите сгради с капаци на прозорците, на уличните музиканти, на цветята,  на монахините на мотопеди, на малките смешни коли, на карираните покривчици и  масичките, които едва побират две пици 
Рим, в който ядем сладолед в Джелатерия от 1947 г. и си пием капучиното в семейна Пастерия от 1925 година. Изключително ме впечатли тази приемственост на магазинчетата и сладкарничките - какво ли е ти, баща ти, дядо ти да сте занаятчии и това да не се променя, въпреки всички промени в забързания свят около нас? 









 Ами, хареса ми. Весо каза догодина пак. Марти обеща да научи десетина италиански думи дотогава. 
 

2 коментара:

  1. Ех, че хубаво! Жалко, че не е пътешественически блог. Искаше ми се да надзърна още малко в приказния Рим. Все пак благодаря за виртуалната разходка.
    А куфарът е чуден! Чак аз се зарадвах на сбъднатия желан подарък от колегата :)

    ОтговорИзтриване
  2. Харесвам да те чета независимо за какво разказваш. Съжалявам само, че не всеки път коментирам. Този път няма да пропусна да ти кажа, че те чета с огромно удоволствие. Харесвам куфара, харесва ми как се е поизкривил от пътешествия, харесвам и снимките на Марти. Харесвам и ентусиазма, с който живеете.
    Прегръдки!

    ОтговорИзтриване

Коментарите ви ме правят щастлива. Благодаря ви за тях!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...