Денят е неделя, часът - малко след 2 през нощта и аз пак съм на линия за да дам кратък отчет какви ги свърших през изминалата седмица.
В понеделник си взех ден отпуска за да наваксам с вдъхновенията по случай 20-тото поредно Картишок предизвикателство. Опитах да реализирам най-сетне една идея, която се е загнездила в съзнанието ми от миналото лято - да се опитам да направя арт журнал страничка, вдъхновена от женските образи в картините на Майстора. Не ми се получи, но аз си знам, че имам много да уча - куца ми частта с маскирането на части от фона, а за оцветяването на мадамите (защото е ясно, че използвах печати - не съм рисувала) също може много да се критикува. Но не стреляйте по пианиста - той толкова си може.
Поне успях да завърша най-сетне малкия есенен журнал. Мъчеха ме последните няколко странички. Откакто отворих големия все ми се иска да приключа с малкия, непосилно ми е да водя два едновременно, особено толкова различни по формат.
Разлистих го набързо в клипче - ако ви е интересно да го видите.
За сметка на страничките платното ми се получи далеч по-добре. Или поне аз си го харесвам много. Фонът е направен със светла акрилна боя смесена с акварелни цветве и тук там дилюжънс боички. Всичко е мацано с пръсти. Девойката е оцветена с акрил, а надписите бяха единственото допълнение към нея. Исках това, което да грабва погледа да са цветовете и мисля се получи. Поне синята коса със сигурност привлича вниманието.
После седмицата продължи с шеметна скорост. Във вторник вечер реших да спретна една две картички-мартенички за учителките на децата. Така се увлякох, че спрях някъде на 30-тата. Така де, да има за всички колеги, съседки и други далечни и близки хора.
Последваха дни на работа и пак работа - само два, обаче ми се сториха поне двадесет. Доживях някак си до петъка и се метнахме към Велико Търново.
Там изкарахме почти три дни в пълен релакс, разходки и забавления в невероятната компания в лицето на Мигито и Поли и толкова добре си починах, че даже забравих коя съм и къде работя. Благодаря ви от сърце, момичета.
Убедих се за пореден път колко много ми дава това хоби - картичкоправенето. Начин да си почивам, да радвам хората около мен, да научавам всеки ден нови неща и да се срещам и сприятелявам с готини хора, обзети от същата лудост - това е безценно.
So many project, all so pretty. Love the gorgeous girls, and the backgrounds are fabulous. Thank you so much for joining us at Simon Says Stamp Monday Challenge. Hugs, Sandra
ОтговорИзтриванеWow this is gorgeous! Thanks so much for joining us at We Love to Create!
ОтговорИзтриванеClaire xx