Думи за любов

Ето ме, набързо, задъхано и посреднощ. Вместо да гушкам любимия стоя пред компютъра и се мъча да уловя в мрежата си думи за Любов. Ей тъй по навик, колкото да кажа нещо. 

Аз често казвам Обичам те. Почти всеки ден на мъжа ми и поне сто пъти на ден на децата. Не че не го знаят, но аз да си кажа. Освен думите, раздавам щедро и прегръдки, гушканици и цунки по муцунки. Макар че големия вече извръща поглед, пълен с пренебрежение като ме види да сядам в баща му и да се целуваме безкрай. А малкото идва да се мушне между нас. Не за да ни раздели, а просто да е част от купона. 

Казвам Обичам те на мама. Защото е ТЯ, моята сила и опора. Уви, не я прегръщам толкова често, колкото ми се иска и всеки път като си го помисля нещо ме стяга за гърлото и сълзите ми рукват като водопад. И гушкам децата си, за да компенсирам.

Но стига толкова думи. Нека покажа семейните Валентинки.

   Голямото LOVE сърце е правено от Марти - за семейството (защото не му се правели за всеки поотделно). Котките са от Весо за мен (купени, предполагам, щото аз такива щанци нямам.) А другите две са от мен за децата - сътворени за около 3 минути преди работа. Защото все забравям, че "Не е честно вие да си разменяте валентинки, а на нас да не давате".  А честно ли е всяка година да ме карат да правя 30+ щот са мноого обичливи и раздват на всички в училище и градината. Добре че тази година шарката беше на моя страна и повече от половината деца не бяха на градина тези дни. А Мартин се разболя точно за празника и ми спести правенето в последния моменти на цял куп картички. Но догодина обещавам да направя 60+  само всички да сме здрави. 

Моята валентинка за Весо беше решена в шантави цветове. Черно, бяло и розово като за начало. Ей тъй, за разнообразие. Но после ми се видя малко прекалено и добавих и блясък под формата на сребърна ембосинг пудра на места. Исках да е стилна, нежна и романтична като от любовен роман. Да избягам от червеното на балоните-сърчица, които са на всеки ъгъл. Да няма намеци за секс и икономични прашки (и затова си има време и то съвсем наближи като гледам как стрелката на часовника наближава 1). Да не е момичешка и лигава. Да е като от жена до нейния мъж - тихо прошепнато обичам те, спомени от старите ленти, романтика, дантели и разкош, тук там музика и звън на камбанен смях  - просто Любов.

 

Предизвикателства/Challenges:  

Картичкофурийско предизвикателство 325 "Нежност"