Седмица 4: Приятелство

Първо да започна с благодарности за милите коментари в блога миналата седмица. Честно да ви кажа, олекна ми малко на душата, макар че в събота окончателно изнесохме последните платна от стените на Местенцето. Ще има бъдещи срещи, но като измислим къде, ще пиша.

В края на тази седмица няма да ви отегчавам с дълги мрънкания. Ще кажа, че тя мина под надслов "Варицела" , защото Ева се разболя в началото на седмицата. Вярно, аз отдавна канех тази гостенка да ни посети и щом разбрах, че върлува с пълна сила в градината ми стана ясно, че няма да се разминем този път. Правех си тънки сметки как ще си останем двете с нея вкъщи под карантина (защото винаги когато е болно някое дете, мама трябва да е наоколо да понася смело мрънкането и да целува горещото чело за перантурата). Обаче сметките както всеки път излязоха без кръчмаря (шефа) и мама трябваше да работи дълги вечери по една презентация, което доведе до неочаквана почивка (ако гледането на болно дете може да се нарече така) за тати.

От горното ви става ясно, че творчеството остана на заден план, но пък имам една две направени картички, както и страничка в журнала.

Заданието на картичката беше от любимите ми:

Италия - Рим

Приятелки

Розово

Печатът на StampingBella е на Шми, тя беше така любезна да го сподели с мен преди две три години и от тогава той чака своя миг да се престраша да оцветя тези сладурани. Не че уменията ми за оцветяване са напреднали особено, но просто ми се стори страшно подходящ за случая. После се видях в приключение къде да вмъкна проклетата Италия, която ми разваляше концепцията за сладки женски приказки без значение от мястото, времето, града...

Картичката идеално се вписва в предизвикателството на Картичкофурии, които ни канят на Чаено парти.
Една нова страничка си имам в "резервния журнал", който представлява тефтер от Икеа с внушителния А4 размер, както вече се оплаках във фейсбук групата. Страничките търпят доста издевателства над тях, макар и на пръв поглед да изглеждат тънички. Ето тук пробвах и акварел - не е идеално, все пак се разлива донякъде (поне бръшосите) и акрил. Мацнах и малко паста през шаблончета пак за проба. Накрая лепнах остатъците от коледни проекти и я нарекох "Сбогом зима". Не че зимата ме чу и тръгна да си събира жълтия сняг, но надежда трябва винаги да има.

За финал днес оставих непоказвани рецептурници, направени в края на миналата и началото на тази година.

Желая ви лека и усмихната седмица. Моята не се очертава точно такава. Стискайте ми здраво палците в сряда. Ако мине добре ще се развихря с чиста съвест в четвъртък и петък да излея малко розови емоции в журнала за да отиват на новото ни предизвикателство: ММП 18: Любовно бинго.