неделя, 22 януари 2017 г.

Седмица 3 - малко тъга по повод края на една мечта.

Тази седмица беше тежка за моя крафт свят.  До толкова тежка, че почти нищо не пипнах да направя. На вдъхновението ми му потънаха гемиите. 
Миналата година през юни се впуснах смело и необмислено, подкрепена от добра приятелка (благодаря ти Нети) в приключението наречено Кръжок Картишок и наемането на специално Местенце, в което да се приютим. Вложих много енергия, време (моето и на цялото семейство), ремонтирах, нареждах, пререждах, убеждавах другите картишочки, че ще се получат нещата и правех планове. Исках да размърдам народа, да го накарам да напусне сигурното убежище на интернет  пространството и да се среща със себеподобни. Да споделя опит и материали, да се учи на нови неща за да вървим напред всички ние, от общността. Видях го работещо при Руми  в Пловдив - всеки път като и ходя на гости се радвам от сърце на задружните пловдивски майни :) и на лекотата, с която споделят и общуват. Със сигурност роля има и самата харизматична домакиня, но е факт, че там общуват помежду си  и се събират. Нещо, което в София липсва. Затова се захванахме с да го съградим и тук.
Оказа се обаче, че само мечтата не стига. И колкото и да ми е трудно, ще призная, че сгреших. Другата седмица хлопваме кепенците на Местенцето. Много ми е мъчно, в понеделник и вторник плаках с много сълзи, в сряда правих планове, обмислях членски внос, който да покрива наема, но после, в четвъртък, махнах с магическата пръчка и замразих сърцето си за да не покълват в него нови надежди. Поне засега. 
Та така налегната от тежки мисли не ми се твореше хич. Направих две картички - по молба на приятелки, щракнах ги набързо и без желание.
  
В петък  пристигнаха коледните ми подаръци. Даже бях забравила какво съм си поръчала. Имах и от така наречените goodies bags - плащаш 16 лири и получаваш неща за 50, но без право на избор. Обичам да се изненадвам, така че нямах търпение да ги отворя и да видя какво се крие вътре. Имаше печатиякои от които коледни, така че ги прибрах за догодина), имаше едни на Paperartsy -марка, която харесвам и която все не си купувам, защото не ми се дават 20 лири за странните им щури печати, имаше копченца, перлички, стенсил, кит с тагове и още няколко дреболии. Най-много ми хареса надписа, така че го сложих почти веднага на картичка:
 Картичката, заедно с рецептурник, който направих миналия уикенд, отиде подарък за Тони /Точица/. На нея дължа една малка, но много голяма за мен крачка - първи занимания по йога тази седмица. Обещала ми е да ме тормози и бута напред,  така че да не се отказвам бързичко. Амбициозна задачка, защото аз и спортът от години сме на Вие.
 

Кат
Предизвикателства/Challenges:  

Deep Ocean Challenge - Anything New


Време е да обърна новата страница и да се затворя в себе си. Но като се познавам, едва ли ще трае дълго това себевглъбяване.  
Личната ми убеденост е, че ключът към успеха и щастието  - общото а не личното такова е изграждането на общности във всяка една сфера на съвместния ни живот,  споделянето както на добро, така и на лошо и подкрепата, която отделния индивид оказва на групата (стадото ако щете). За съжаление печелившите платформи като ФБ разчитат на илюзорното "обединение" на хората, които си мислят, че членството в една или друга група ги прави част от нещо голямо. Но не е така. Това си е един голям сапунен балон, който се пука от най-малкия полъх на вятъра и човек пак остава сам, толкова сам, че тишината го плаши до безумие

7 коментара:

  1. Кат, съжалявам за разочарованието! Аз дори нямах възможност да го видя това местенце! Какво затваряне в себе си? Какви А4 формати? Ти си слънчев и контактен човек! Колкото и да ти е трудно, моля те, не спирай да заразяваш хората! Не ти имаш нужда от сръчкване, а ние! Обичам те, приятелко!

    ОтговорИзтриване
  2. Сигурна съм, че затворената страница ще даде шанс на нова, по-добра да се отвори и напише. Беше вълшебно местенце, но това е заради вашия заряд и ентусиазъм. Те могат да се разгърнат навсякъде. И ще.
    А относно редовната ти йога практика, връщане назад няма. Лоша съм и ще те тормозя :) даже още една приятелка ще се присъедини в събота ако нямаш нищо против :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Тони, мускулната ми треска поминава, така че съм на линия.

      Изтриване
  3. Съжалявам, че така се е случило, Кат. Много ви се радвах на репортажите след работилничките. Ти си положителен човек и съм сигурна, че вдигнеш бързо глава. А и Тони ще ти даде нов тласък с йогата. :)
    “Когато една врата се затваря, друга се отваря, но често гледаме толкова дълго към затворената, че не виждаме тази, която се е отворила за нас”- Хелън Келър

    ОтговорИзтриване
  4. Кати,мечтите нямат край!Ще се случат други хубави неща в живота ти.Само трябва да имаш вяра и кураж!Понякога край,значи ново начало.Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
  5. Ако нещо не се получава, не винаги значи че си сгрешил ,понякога
    просто не му е дошло времето.Идеята е прекрасна и се надявам да се получи, когато повече хора узреят за нея и на повече места.Продължавай напред ,други идеи те чакат зад ъгъла:)Прегръдки!

    ОтговорИзтриване

Коментарите ви ме правят щастлива. Благодаря ви за тях!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...