Седмица 46: Платна, вдъхновени от природата

Ето ме и мен - с цял куп платна за показване. Уви, повечето щракнати на бързо с телефон - действие, което ужасно много ме дразни, но все бързам, все нямам време да спра и да извадя големия фотоапарат. Обикновено работя нощем и сутрин вече бързам да подаря - никой не чака да се дигне зимното слънце за да може кака ви да се накани за хубави снимки.

Така стана и с това платно - за любимата учителка на Марти и Ева от детската градина, която този уикенд стана на 50. Нейните "бонбон" и "буболече", както ги нарича тя, искаха да и направя нещо много хубаво, което ме вкара в дълбок размисъл. Лилавото пък беше жокер от подаръка и букета, така че рамката ми на творене стана крайно тясна и ограничена. Затова сигурно ми отне над 6 часа обшо размишление и мацане - от синьо зелено платно с дъх на море и гора, стигнахме до златно-лилаво - цвят на диктатори и императори....

Другото, което сътворих снощи, докато размишлявах по разни екзистенциални въпроси за елитарното ни хоби и как масата хора го възприема (тук лепиш, там режеш и картичката е готова - фасулска работа), родих една страничка в мини арт журнала. В центъра и е паяжината, каквато сме ние - общността от творци, а сърцето с дупка по средата си има символика, но е прекалено лична да я споделя сега. Посланието е важното, а именно - споделяйте за да сте щастливи. Това е моето кредо в последните години, и засега наистина ме зарежда и прави щастлива. И не, не е модерно, просто много хора достигнаха до този момент в живота си, затова вече се говори за "икономика на споделянето", за нови модели в бизнеса - като тръгнеш от апартаменти, вещи, екскурзии и какво ли още не....

Следват коледни картички и платно, направени изцяло с подръчни материали, по повод една благотворителна инциатива, за която може да прочетете повече във фейсбук. Все още нямам нито настроение, нито вдъхновение за Коледа, но тук бях мотивирана от повода, така че имровизирах по време на събиране в Местенцето на Картишок.

Както виждате елхите са направени от природни материали, скъсани хартийки и нарисувани със силиконов пистолет. Когато иска, човек намира начини.

И за финал - едно платно, което може би ще остане сред най-любимите ми за тази година. За мен то е олицетворение на свободата и любовта към природата. Тя винаги е ввдъхновение за мен и стимул да продължа да се опитвам да пренеса красотата и върху платото.