събота, 8 октомври 2016 г.

Красавицата Бел и нейните жълти торти.


Среднощно привет в края на една седмица, изпълнена с емоции за мен и семейството ми. Умората натрупана в последните дни отстъпи място на задоволството, че и този път успяхме. Ние, семейството, да зарадваме нея - принцесата с желания рожден ден. 
Но да започна отначало. 
Темата, съобщена ни небрежно докато лежахме на една полянка сред Родопите: 
Красавицата и Звяра.
Тук аз нелепо се оцъклих и попитах: Добре де, къде отиде Ариел ( имах идея за подходящ костюм) или поне Пепеляшка ( синя рокля, лесна работа, имаме една Елза от миналата година, ще я преправим). Но не. Малкото почти пет годишно зверче тропна с крак и каза: "Мамо, аз съм Бел". Този път тактично замълчах без да задам уточняващия въпрос коя точно беше тази Бел. Все пак майките знаем всичко, нали?  Запознах се на две на три със сюжета и въпросната Красавица (добре, че покрай shMe и нейните прекрасни картичко-картини бях видяла някои от елементите) - това чаши, чайници и най-вече Роза се очертаваха ключови играчи. Роклята беше лесна - разрових тук там и я поръчах от ибей. Беше най-съвършенната и прекрасна рокля, заради която вика и скача от кеф цели 15 минути. 
 След това пратих темата по дяволите - запазих само жълтото, златното и червените рози. Тъй като в градината не разрешават никави почерпки, горките деца получиха по една зелена ябълка със забодена жълта къща върху тях (забравих да ги снимам, както забравих да занеса и стотината шапки, балони и свирки, които бях купила, та сега в нас цари ежедневен купон и Ева си отмъщава с шум и свирене). Освен споменатите ябълки, решихме да направим мини подаръчета за децата от рожденичката, както и разбира се поредната хартиена торта, в която да скрием подаръците.
И тук е момента да отбележа, че понякога имам моменти на умопомрачение. Като например този, в който реших, че не е кой знае какво да направя 32 тефтерчета вместо да купя готови от Джъмбо например. Колко му е да изрежа хартията от А3 лист, после кориците, после да ги оцветя, после да сложа един печат на първата корица и да ги подвържа. Нищо работа, която ми отне съня за 2 нощи. Добре че тати се включи за да успеем навреме. В пликчетата (готови от Слънчоглед, свършиха ми силите) сложихме по някой и друг пастел, тефтерче и дребни изрязани с пънчове елементи. Щипчица с роза за запечатване и воала - готово.

Следващата лудост се казваше хартиена торта. Питайте ме защо не взех готова кутия, а реших да си я правя сама. Идеята за правоъгълната  форма дойде от там, че се надявах да е по-лесна за сглобяване. После видях тук идеята за куличките и тати и бати дялкаха рола от тоалетна хартия пред телевизора няколко часа, докато накрая им обясних, че замък с 22 кули е малко прекалено. Нали не си помислихте, че тортата ще е лесничка на един етаж. Поне пет, каза Ева, но за слава богу не брои чак толкова добре, и я убедих, че розата е петия етаж.


Златните сърчица и органзените панделки са детайли. Важното е, че кутията беше напълнена  и оцеля напълно след празника в детската градина.

 В навечерието на празника ( 3 октомври, ако някой се чуди) мама още не беше лакирала ноктите, нямаше прическа, но за сметка на това въртеше рози и листа за истинската торта. Така де, все нещо дето да става за ядене трябваше да има. Криво ляво към полунощ отметнахме с татито и тази задача. Дори и на вид да не впечатлява, на вкус беше прилично добре - бисквити, маскарпоне, бял шоколад  и сметана - кой отказва на такава калорийна бомба, че и опакована в гаден фондан, който децата обожават?

 Полунощ е съкрален час. Принцесите знаят, че трябва бързо да се занесат в леглото за да нямат торбички и сенки под очите на сутринта. Майките-супергерои имат други грижи. Те правят албум за любимото момиченце. Само две три странички. В 3 през нощта избират снимки и ги печат. В 4 лепят хартии с принцеси, защото знаят колко ще ги хареса ТЯ. В 5 слагат спирали и съсипват кориците на албума. Правят нови. Свършват им белите спирали. Вече нямат сили да се ядосват и слагат златни. Малко преди 6 се сещат, че в 8 без 10 ще подаряват подаръците и ще събуждат с целувка малката госпожица, та си лягат да дремнат по половин час на око


Ето и клипче, в което сама тя презентира албума- дневник.

Денят мина, изпълнен с емоции и весели моменти. Имахме си сладкарничка, разходка в Мола, нови рокли, после мързел на полянка в парка и накрая парти с няколко квартални и роднински деца в детско клубче. Споменах ли за трите нови рокли, трите чифта обици, пробиването на ушите за въпросните обици, специалната прическа при фризьорката, лака в жълто и златно на ръцете и краката и?  Дребни подробности. Едва ли ще ги помни след година. Но ние с баща и със сигурност.Още от сега се чудим какво ще измисляме за десетия рожден ден на брат и, който е след има няма 6 месеца.
Споменах ли ви, че мама има рожден ден на 13 този месец? Става на 60. Аз още не съм измислила дори тема на подаръка и. Но има време, нощите са пред мен :) 
  



 

2 коментара:

  1. Кат, първо да ви е жива и здрава принцеса Ева, извинявам се Бел! :*
    Мама наистина е супер герой. Браво, страхотна работа си свършила!Брово и на тати и бати! Колкото и странно да е децата помнят понякога и най-малките подробности. ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Всъщност и аз мисля че "дребните подробности ",които са знак на любов и уважение независимо на колко години си, се помнят и са добър пример да предадеш след време същите положителни емоции на някой друг.Защото начинът ти да си щастлив е да правиш другите щастливи :)Да е жива и здрава Ева и цялото ви семейство, което успешно доказва това.Поздравления и прегръдки за всички!

    ОтговорИзтриване

Коментарите ви ме правят щастлива. Благодаря ви за тях!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...