Уникално предизвикателство от страна на Migito Petrova.Картичкофурийско предизвикателство 287 "Земя като една човешка длан".
Всеки от нас има едно кътче в душата си което пази частица от България. Колкото и да се опитват да ни обезличат, то ще си остане винаги там... и ще го предаваме на децата си.
Ние от Картишок много уважаваме нейните печати, именно защото са на български език и са си наши, родни. Колкото и да харесвам някои изрази и думи в английския, толкова ми липсват понякога красивите български думи. Езикът ни, думите ни, писменността ни за мен са едно от най-важните и най-уникални черти, които са ни съхранили като традиция и род до наши дни.
Какво е за мен България?
Простички неща.
Приятелите, роднините, Любовта на живота ми и нашите деца. Това са корените и спомените ми, закодирани в гените и мислите. Това са цял куп поколения преминали през главата ми и оставили частичка от себе си. Историята ни, борбите ни, паденията и победите ни - всичките те са оформили мен, теб, вресливата съседка, стария дядо от село, момичето от съседния клас..
И въпреки, че в днешния свят на компютри, интернет, глобализация почти няма значение къде физически се намираш все пак не мога да си представя, че ще изляза и ще се разхождам в парка без да чувам любимите български думи. Аз обичам този език. Това е езикът на който сънувам, на който мечтая и на който обичам! Харесва ми да съм заобиколена от море от български думи, макар че напоследък рядко чувам някои от най-красивите от тях.
Затова избрах да направя и такава страничка в арт журнала си - в която думите са най-важното.
.
А какво е България за мен? Място, което наричам мой дом
Чудесно казано и претворено в картини и думи! Същото е и за мен. Незаменимо място за живеене, най-хубавото! Колкото пъти съм пътувала по различни места, най-хубавото е че накрая се връщам вкъщи.
ОтговорИзтриване