Днес е нашият ден. Онзи, в който за първи път зърнах очите му, скрити под рошавите вежди и толкова добри. На този ден за първи път се докоснах до кожата му и го помирисах. Помня мириса му и до днес – на очакване, обещание за нещо вкусно, на чиста радост за сетивата ми. Помня и мисълта, единствената, която остана в главата ми – МОЙ!
Малко по-късно дойде и картината: Ние, двамата, стари и побелели, с бастуни потропваме по плочките, ЗАЕДНО.
Нищо не е вечно, знам това. Всичко тече и се променя. Но има нещо, което до този момент времето не е успяло да пребори и това е моята представа за дядо Весо и баба Катя. Все така заедно. Ето ни.
Предизвикателства:
Малко по-късно дойде и картината: Ние, двамата, стари и побелели, с бастуни потропваме по плочките, ЗАЕДНО.
Нищо не е вечно, знам това. Всичко тече и се променя. Но има нещо, което до този момент времето не е успяло да пребори и това е моята представа за дядо Весо и баба Катя. Все така заедно. Ето ни.
Предизвикателства:
Коментари
Публикуване на коментар
Коментарите ви ме правят щастлива. Благодаря ви за тях!