Днес ще ви покажа подаръка, който измислих за съседско приятелско момченце, което стана на 7 години миналата седмица. Той беше разпространил интересен списък с желани от него подаръци. Цитирам малка част по памет: чанта за оцветяване, красива картина, цвете за стаята, играчка лебед, златна корона, играчка багер…. Имаше и други, но тези грабнаха вниманието ми. Списъкът получих в понеделник, а в сряда още умувахме над него. За всеки случай купих няколко подаръчета, по-скоро полезни (от списъка за първи клас) отколкото мечтани. Но много ме терзаеше екзистенциалния въпрос – Що за картина би била “красива” по вътрешното усещане на едно дете? Та на този въпрос е трудно да отговори дори професионален критик. Жокерът от майка му беше само един – да е с животни (хлапето ги обожава). Грам не се сещах обаче за място откъдето да купя такава картина, без да е на някой от поредните Дисни герои. Реших да изоставя тази тема и се прехвърлих на цветето. Проучих чинно кое е подходящо за дете, да се отглежда лесно, да не е е алерген и тн. Реших ден преди рождения да се отбия да купя някое от изброените като “подходящи”, но точно тогава погледа ми се спря на една мини градинка в саксия, която талантлива колежка беше направила в офиса. Веднага реших, че е чудна идея и ще и донеса материали да ми направи подобна градинка за подарък. Метнах се след работа на колата и бегом до разсадника за цветя, от там по пътя – хоп - джъмбо – как да не се отбие човек. В Джъмбо най-сетне ми просветна, че аз мога да направя сама картината – достатъчно беше да видя тризмерни животни стикери, че да се сетя за море, плаж и мидички, тук там животни морски – ето чудно решение.
Ама нали съм си аз – не взех А4 платно, а скромна – две платна 20*60 см. Да има пространство. Аз художник не съм, но пък имам поне 8 вида синьо, синьо-зелено, синьо-сиво, та мисля че го докарах морето някак си.
За пясъка съм използвала структурна паста от Идея-хоби, държа да отбележа – не съм крала от пясъчника на децата, както ме обвини моя собствен мъж.
И после се започна трудното – да докарам и морето някак триизмерно, защото иначе стикерите си изглеждаха така, както си бяха – евтини и хартиени, залепени тук там.
Финалния вариант ми допадна. Моите деца също много се забавляваха докато го правихме – лепиха мидички, криха рачета зад тях, даваха съвети за вълните и знамето на лодката. Нямахме търпение да го подарим на рожденика и да видим реакцията. Е, такава имаше – реплика: Сложи ги ей там в ъгъла. И толкоз. После се опитах да изтръгна от него дефиниция за “красива картина” поне в името на науката, и той ми посочи един пъзел със сладко коте на него – ей това вика е красивата картина. Туш. Но пък работата по платната си беше истинско вдъхновение – за има няма 4 часа успях да запълня доста голяма площ и това ме обнадежди да се пробвам и в бъдеще с по-големи размери.
Като съм почнала да ви покажа и градинката. И с нея не го впечатлихме младежа, но тя пък остави трайни спомени в моето семейство. Не всеки ден ми се случва да садя цветя в 2:30 посреднощ, а моя мъж да се заема да отговори на молбата ми " я виж тука едно мостче над потока да ми измислиш”? Измисли човека, че даже и го направи. От мен само пътечката, масичката и столчетата и боядисаната в зелено саксия. Добър екип сме, дори и в късни доби. Със сигурност колежката щеше да се справи далеч по-блестящо ( в нейния вариант витаеха кладенци, животни, люлки и подобни), но аз реших, да нея занимавам. Ако ви е интересно да научите повече за мини градинките, пишете ми в коментар и ще я поканим на гости в Картишок.
Нощта завърши с картичка за мъжа именно на горната колежка, че и той на същата дата рожденик. Картичката беше поръчана да е с гайда. Брех ами сега? Мислих я близо две седмици и нищо. Мъгла. Разпечатах гайда1 и гайда2, гайдар1 и гайдар3 и нищо. Накрая, запалена от “успеха” на градинката и морето, музата се върна и нахвърляхме заедно ето това:
Има си и гайда, и ноти, и ЧРД и любов, че една люта чушка ей така, за късмет.
Е поне с последното творение успях да направя и поръчителката и получателя щастливи. Едно от три все се брои, нали?
Желая ви спорна и усмихната седмица.
Кат
Предизвикателства:Ама нали съм си аз – не взех А4 платно, а скромна – две платна 20*60 см. Да има пространство. Аз художник не съм, но пък имам поне 8 вида синьо, синьо-зелено, синьо-сиво, та мисля че го докарах морето някак си.
За пясъка съм използвала структурна паста от Идея-хоби, държа да отбележа – не съм крала от пясъчника на децата, както ме обвини моя собствен мъж.
И после се започна трудното – да докарам и морето някак триизмерно, защото иначе стикерите си изглеждаха така, както си бяха – евтини и хартиени, залепени тук там.
Финалния вариант ми допадна. Моите деца също много се забавляваха докато го правихме – лепиха мидички, криха рачета зад тях, даваха съвети за вълните и знамето на лодката. Нямахме търпение да го подарим на рожденика и да видим реакцията. Е, такава имаше – реплика: Сложи ги ей там в ъгъла. И толкоз. После се опитах да изтръгна от него дефиниция за “красива картина” поне в името на науката, и той ми посочи един пъзел със сладко коте на него – ей това вика е красивата картина. Туш. Но пък работата по платната си беше истинско вдъхновение – за има няма 4 часа успях да запълня доста голяма площ и това ме обнадежди да се пробвам и в бъдеще с по-големи размери.
Като съм почнала да ви покажа и градинката. И с нея не го впечатлихме младежа, но тя пък остави трайни спомени в моето семейство. Не всеки ден ми се случва да садя цветя в 2:30 посреднощ, а моя мъж да се заема да отговори на молбата ми " я виж тука едно мостче над потока да ми измислиш”? Измисли човека, че даже и го направи. От мен само пътечката, масичката и столчетата и боядисаната в зелено саксия. Добър екип сме, дори и в късни доби. Със сигурност колежката щеше да се справи далеч по-блестящо ( в нейния вариант витаеха кладенци, животни, люлки и подобни), но аз реших, да нея занимавам. Ако ви е интересно да научите повече за мини градинките, пишете ми в коментар и ще я поканим на гости в Картишок.
Нощта завърши с картичка за мъжа именно на горната колежка, че и той на същата дата рожденик. Картичката беше поръчана да е с гайда. Брех ами сега? Мислих я близо две седмици и нищо. Мъгла. Разпечатах гайда1 и гайда2, гайдар1 и гайдар3 и нищо. Накрая, запалена от “успеха” на градинката и морето, музата се върна и нахвърляхме заедно ето това:
Има си и гайда, и ноти, и ЧРД и любов, че една люта чушка ей така, за късмет.
Е поне с последното творение успях да направя и поръчителката и получателя щастливи. Едно от три все се брои, нали?
Желая ви спорна и усмихната седмица.
Кат
Хартиени вълшебства - №19 Забранено за картички (рибите блестят)
Anything But A Card - #49 Anything Goes
That Craft Place - - Anything Goes
Картините са чудесни, както и сандъчето с градинката. Не знам за Пепи, но аз ги оценявам и харесвам :) БлагоДаря ти, Кати.
ОтговорИзтриванеWhat a fun piece, thanks for entering the challenge at That Craft Place and good luck.
ОтговорИзтриванеAngela x
So many fun, dimensional things on your art piece. Thank you for sharing it with us as Anything But A Card.
ОтговорИзтриванеlovely project, thanks for joining us at That Craft Place hugs, kay
ОтговорИзтриванеКате, страхотна е морската картина. Справила си се блестящо и направо ти лепвам етикетчето 'художник'. И градинката е яка - готина идея, чак почнах и аз да обмислям да си направя една.
ОтговорИзтриване