Цветя за госпожите.

Ужасен ден. Аз, с хиляди проблеми на главата си, мъча някакво бюджетче да съчиня и да го пратя за да си тръгна навреме в петък, 27 февруари. Звъни ми телефона. Сестра ми. Реших, че е загрижена за моето здраве, та поне да и дигна да кажа, че още съм жива. Дигам.

Нищо подобно, мили мои. Нали се досетихте – трябва да се направят две картички за госпожите на племенника ми за 8-ми март. Да ги донеса този уикенд. И няма не може. Винаги може.

Звъня на мъжа ми – онзи, същия, търпеливия, милия и добрия. Който е вкъщи с две болни деца и събира багаж за пътуването. Идеята е да минат да ме вземат по път, защото иначе няма да си тръгна никога. И почвам аз да нареждам (след като преди това той ми се обади поне десет пъти да ме пита дали да вземе празните кашони, колко дрехи да сложи на децата, а дали да вземе тиквичките от хладилника и тн. а аз го навиках, че нямам време да говоря по телефона). Та почвам аз с мазното гласче… мило…. то тука… ще може ли…. едни нещица да вземеш? А той измрънква сърдито: Какви по-точно? И аз почвам:

няколко печата… абе я вземи панерчетата двете направо, че да не изреждам

дистес мастилата, както са си в кутията, отново за по-лесничко

малко основи

едно две блокчета

ножичка

силиконов пистолет

лепило

малко дантела. Ей тука чашата преля, след като допълних, ако може дантелата да е в розово. Леко розово, не бясно. Затвори ми телефона тоз човек.

Както и да е, озовах се в Плевен с малко материали. Посетих обаче Идеята и Четната котка. Купих си няколко нови бои – много яки металик бои на Артисте в зелено, златно и бяло. Голям мерак да ги пробвам, затова от кварталния гараж закупих два наливни парфюма и налях вътре боичките. Разкошен спрей, както може да се уверите по набързо направените картички. С цветя. За госпожите.

Купих и си  и разни нещица от Мосьо Бриколаж. Най-странното е нещо като лак с брокат за стени. С него лакирах кръгчето, но нямам идея дали се вижда добре. Още нямам мнение дали ми допада, ще кажа като го пробвам на още нещо.

Ето и още едни маргаритки, върху вестник. Сигурна съм, че тях сестра ми едва ли ги е одобрила. Но аз пък се забавлявах докато мачках така наречения вестник.

Толкова за мен и картичките. Сега ви оставям, защото ме чака нов проект. Микс-медия разбира се.

Кат