Кутия с дъх на рози и намек за конци

  В офиса често се черпим с бонбони по най-различни поводи. Аз не си падам много по сладкото, пропускам яденето, но не пропускам да огледам кутиите на бонбоните. Имам особена слабост към металните такива. Даже се опитах да въведа правило да се черпи само с такива, но уви не ми се получава – някои луди хора предпочитат поредния линд или рафаело вместо да спазват указанията.

Една такава метална кутия стана причина за мини семеен скандал между мен и колежката по стая. Спечелих аз, щото съм по-нахална, и сега си държа стенсилите вътре. Много е удобно.

Но понеже по душа всъщност съм мила и добричка, още тогава си намислих да направя някоя красива кутия за нея. Тя искаше да си слага конците за гоблени вътре, та си имах и тема.

Идеята ми отлежа половин година, щото декупажа ми е трудна и непозната материя, но накрая се престраших и се снабдих с малко бяла боя, акрилен лак и подходяща дървена кутия. Салфетки си имам събрани – една солидна колекция при това. Имах намерение да правя тематична кутия – с макарички, игли и други подобни шивашки принадлежности. Ноооо нещо се разсеях и резултата се получи доста по-различен. Кутията стана нежна, цветна, романтична с дъх на рози и отминал разкош. Използвах бои, тук там акрилни пасти, дистрес мастила, добавих дантела и перли, лакирах здраво….

По този повод прескочих стотина пъти до близката железария за необходимите ми материали и сега вече си имам в огромни количества и грунд, и структурни пасти,  и най-вече безцветен лак, който слагам смело с ред и без ред.

Направих и подобна картичка, но в крайна сметка подарихме друга – жълтата Лейди, която ви показах тези дни. Може да не е в тон с кутията, но много се хареса.

И докато се оправдавах защо кутията не е на тема шиене на гоблени, колежката ме погледна изненадано и каза – ама аз в тази ще си слагам бижутата, за конци ще ми направиш друга!

 

Предизвикателства:

Хартиени вълшебства - Цветно вдъхновение