Феите, ах феите.

В моето творчество те стоят на едно ниво с пеперудите - нямам нищо против тях, но определено гледам да ги избягвам ако мога. Но понякога ми се случва и на мен да ми се прииска да се пренеса в приказния свят на добрите стари ористници. Особено ако съм предизвикана по толкова красив и розов вещерски начин. В отговор на закачката на Кали направих това мини платно - цветно и пъстро, доста намацано, но пък със леля Фея и маргаритки. Не си падам по приказките - твърде лоша шега ми изиграха като малка. Тогава вярвах (от четене на много приказки), че като порасна ще работя принцеса. Оказа се, че съм пропуснала някак си факта, че за да стане тази работа, татко ми трябва да е дебелия крал. Когато осъзнах това, вече беше късно. Сега се боря с финанси и лихви и се опитвам да го играя кралица на цифрите. Чета много книги на децата, но не и приказки. Със сина ми твърде много си приличаме - ще вземе и той да си избере погрешната професия и после да се вайкам и заради него. Виж, дъщеря ми си е принцеса - на тати принцесата.

Лелята е дигитателен печат на Dr. Digi, който спечелих наскоро от едно предизвикателство. Още като го видях, реших че ще го правя на "She art" опит. Е, вярно че няма общо с красивите девойки, които обикновено стоят в центъра на този вид изкуство, но то вече е видно, че при мен всичко е наопаки - вещиците ми са секси мацки, натъкмени в розово, а феите ми са едно-габаритни лелки. Но пък са добри! и мили! и Вярват в чудеса!