четвъртък, 12 юни 2014 г.

Вместо съжалявам.




Не ми се говори. Не знам какво да кажа. Дори не ми го побира главата. Съжалявам? Съболезнования? Слаби думи. Няма думи, които да утешат майка, преживяла това. Остава само въпросът. И мъката. 

Защо? Защо? Защо?
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Коментарите ви ме правят щастлива. Благодаря ви за тях!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...