Пътешествието наречено живот.

Минавам тази вечер покрай близкото училище. Музика, смях и викове, независимо от дъжда, който се изсипа тази вечер в София. "Децата" са високи по два метра, покачени на гигантски токове и с вдигнати прически. Оглеждат се един друг, толкова различни - някои приличат на реклами на грим, но на няколко марки едновременно. Други са заложили на голите рамене, много пайети и ярък цвят рокля, с която непукистки газят из локвите. Газят те, на майка си няколко заплати газят и хич не им дреме. В цялата лудница видях едно момиченце. Изглеждаше .....ами нормално. С къса рокличка в лилаво, обувки които имаха вид на удобни и коса пусната свободно назад. И беше красива. Много при това. Не изглеждаше залупена зубърка, даже напротив - личеше си, че е център на вниманието. При това без да харчи годишния доход на родителите си. Просто от нея струеше увереност, усмивка и си личеше, че се чувства добре в кожата. Да постигнеш това на 18-19 години си е сериозен успех, мен ако питате. Не става дума само за дрехите и харченето. На отсрещния тротоар беше нейна противоположност - скъсани дрехи, вериги, черен гри, стърчаща прическа - и тя не е похарчила много кинти за тоалети, и тя не робува на данък чуждо мнение и дава вид, че прави каквото си иска, но усещането не беше такова. Черното момиче, за разлика от лилавото изглеждаше не на място.

Аз имам смътни спомени от моя "бал" през далечната 1997 година. Вместо официална вечеря, ние, МГ-то, избягахме чак във Варна. Спомням си вечерта преди бала една щура нощна разходка из Златните пясъци, дискотека, емоции, прибиране в ранни зори. После през деня басейн, релакс, почивка, слънце, изгаряне, зачервени крака, ръце и лице. Вечерта - бързи приготовления в хотелските стаи, помощ от приятелка, някакви семпли рокли, кавалерите чакащи пред вратата... От вечерята не помня много. Но знам, че всички бяхме с особеното усещане на нещо, което ни чака зад ъгъла. Не празнувахме край, а ново начало. А зад ъгъла ни чакаха дузина изпити, разбира се. И неясно, но пък пълно с обещания бъдеще.

Опитах да предам всички тези мои мисли и усещания за абитуриентите в тази картичка. Много ми е на сърце и като цветова комбинация (поръчителката искаше да е стил винтидж, но да има лилаво) и като послания. С нея искам да кажа на всички тези "деца":

Добре дошли в истинския живот.